Животът ни е мармалад! Политическата ни система е мармалад! Народното ни събрание, правителство и институции са мармалад. Съдебната ни система, армия, полиция, църква … и те, донякъде. Но ние си го консумираме ежедневно, макар и с отвращение!
Обаче! Има едно нещо, което категорично отказваме да е мармалад. Защото в подобна консистенция се превръща в отрова. И ни убива. 

Човешкото ни достойнство!
Много се радвам, когато по телевизията ни информират за археологически разкопки, които доказват какви цивилизации е имало по нашите земи. Толкова блестящи, че на този фон днес изглеждаме като примати. Сигурно ще кажете: Само да не започнеш и ти да се упражняваш по онази тема: „А как стигнахме дотук?!” В никакъв случай! Слабичък ми е капацитетът, куца ми експертизата, капитални изводи само от четене на книги не се правят, а и емоциите само пречат. Но ни става хубаво, приятно и гордо някак, че сме потомци на онези удивителни хора, живели по нашите земи преди хиляди години. И то съвсем наблизо (ей го къде е Градът на птиците!). И за миг забравяме на какъв хал сме!

Но после пак ни свалят в Мармалада.
Да вземем онова упражнение по телевизията за средната работна заплата в България, която, казаха, била малко над 900 лв. Бая хора се ядосаха на тази „космическа” сума, защото не са много онези, поне в родния Пазарджик, които я догонват, та и надминават. Както и да смяташ, най-високата заплата в БГ (оповестена пак в онова ТВ-проучване) е наполовина на най-ниската в Другата Европа. И какво?! Да се гордеем ли с този факт, след като спрямо обикновения англичанин, холандец, французин, германец, сме си направо мизерници?! И само това да е! В по-големите градове пак иди-дойди, ама в малките населени места, и особено по селата, е трагедия. За кражбите, насилието над стари хора, липсата на медицинско обслужване, нормално електро- и водоснабдяване вече сме „информирани” многократно. Но напоследък стана ясно, че на тези хора, освен че им е отнето всичко, което да гарантира що-годе нормалния им начин на живот,
 
вече им отнемат и душите.
Мачкат ги разни местни феодали, крадат им нивичките и бизнеса, насилват ги да гласуват пряко волята си, млатят ги, „ако не слушат”, лъжат ги … И зрителят, пред родното ТВ, гледа, слуша, удря се по челото и вика: Не може да бъде! В 21-ви век … Може, може! Защото доброволно сме в Мармалада! Няма виновни за гадостите, които ни се случват (те изобщо случват ли се?), няма корупция, няма престъпност (е, има, ама малко), няма беззаконие, няма шуробаджанащина (по партийна и роднинска линия) - няма!, нищо нередно няма в опосканата ни  държава. А пък, на който не му харесва - свят голям - да хваща пътя. И той го хваща!
Та, думата ми е за онзи човечец, дето го нарочиха за враг на турския президент,  и ние  скоропостижно го изпратихме в ръчичките МУ.

„У дома”, де! В гнездото на осите! Та да му угодим!
Ясно е, че има една голяма, на много високо ниво, политика, от която аз, с елементарния си провинциален ум, нищо не разбирам. Има и една друга, по-малка, дето я творят местните ни управленци, политици и други много значими лица, от която все нещичко отбираме, защото ни боде очите всеки ден. А по средата между двете е отровният мармалад. Като се случи подобно събитие и започват големите обяснения. Едните викат: Така трябва, всичко е спазено, правно, законно! Другите - точно обратното: Гаф, срам, резил, оставка! И как, моля ви се, ние да разберем кой-прав, кой-крив?! Аз за себе си знам къде е правото, но няма да ви го натрапвам? В случая (и в подобни нему) винаги си казвам: Виж кой говори! Виж какво е сътворил, колко пъти е излъгал, на кого служи, краде ли (много), какво говорят за него тези, на които не плаща (заплати и други работи), с кого е приятел и на кого враг … и други подобни дребни нещица.

И понеже винаги съм била честна с вас, ще ви кажа: Срам ме е!
Ботев и Левски нямат нищо общо с тази работа, нито народните будители или загиналите за свободата на България. Стига сме се подпирали на миналото. Сега ние сме на ход - това е нашето време, нашите ценности и нашата жалка цивилизация. Тази година отказах едно гости в Германия. Чудих се как да го увъртам, та да не ида. Не ми се ходи вече. Отровният мармалад си свърши работата. Ще си седя тук в блатото. Ще си крякаме с другите жабки и ще чакаме … на кой каквото му предстои и каквото заслужава!
И за да не изглежда твърде песимистичен този текст, накрая ще кажа нещо и за любимия Пазарджик. Споко! Няма да е за местния елит! Само ще коментирам някои ситуации.
Четири тигърчета си имаме вече. Радост голяма! Тръпнем да ги видим!
Сега, предполагам, ще обявим и конкурс за имената на бебешоците. А спечелилият (вместо пари, за да икономисаме някой лев) предлагам да го пуснат в клетката да поздрави щастливите родители! Гледай после как се правят 100 000 гледания във ФБ.
И докато бяхме в туй жарко лято по планини, морета и океани, чухме, че си имаме и нови скулптурни фигури по Канала. Не знам дали защото местата попривършиха в Острова, но тръгнахме да разкрасяваме още и още Канала. Няма лошо! Красотата и изкуството вървят ръка за ръка. Но само ако не прехвърляме мярката! Ама това вече не е работа на художниците, а на управниците, планировчиците, културдизайнерите и културстратезите. Не знам как не са се сетили за Стадиона …

Ти-хо! Кой каза Стадиона?! Не съм аз!
Разбрахме също, че пак ще има + фестивал през септември. Браво на организаторите! Само така! Да се радват младите хора, да танцуват, да не умират от скука в малкия град. Разбрахме също, че  в една от вечерите ще се проведе концерт за отбрана публика, на тайно засега място. … И много ми се ще да провокирам медиите, както вече ни разказаха за „тайния” концерт на въпросната, много известна, група, по същия начин да ни информират и като как е минало събитието. Ако ги пуснат, де! Знам ли какво ще рече отбрани лица?! Отбрани от бостана ли?
И ще приключа с една мнооооого стара история.
През октомври 1705 г. 20-годишният Йохан Себастиан Бах си взел едномесечен отпуск, за да извърви пеша повече от 300 километра до Любек и да чуе своя идол Дитрих Букстехуде, смятан по онова време за най-видния органист на Северна Германия. Днес сигурно никой не си спомня за въпросния Букстехуде, но за Бах сме чували, нали? И още как! Слава Богу, че концертът не бил нито на тайно място, нито за избрани! Иначе как великият Бах е щял да се поучи и да стане по-прочут дори от учителя си?!
Защото дори един, виртуозен с цигулката си, седмокласник е по-ценен за изкуството от всеки, случайно попаднал във властта клиентелист, за който с пълна сила важи поговорката:
„Пази, Боже, сляпо да прогледа!”
Независимо откъде и колко е о(т)бран!

Мариана Бойрикова

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините