Точно преди седем години, през януари, с редакторите на Па медиа започнахме тази рубрика. Тогава едва ли сме си и помисляли, че ще се получи рубрика, още по-малко, че ще оцелее. Но … неведоми са пътищата и медийни, и виртуални.
Благодаря ви, скъпи читатели. Затова, че поспирате тук и четете. И затова, че не сте безразлични. А кой крив, кой прав, времето ще покаже. Само то знае верните отговори. Ние просто ги търсим.
Надявам се и да продължим заедно. Пък колкото и докъдето стигнем!


И … не стреляйте по текстописеца. Той толкова може!
Та, за зимата ще си говорим този път и за зимните радости и неволи. Че то за какво друго да си говорим. Насред големия студ сме! А и толкова работи се случиха за има-няма месец, че каквото и да захванеш, ще повлече и друго.
Най-напред - за политиката. Пак сме пред избори - бързи и яростни и сигурно още по-мръсни. И ако човек, ей тъй, най-минимално се замисли, поне ще се запита: Защо, аджеба, сдаващите властта толкова искат пак да са на власт, след като тя се оказа изключително изнурително занимание? Защо, защо, защо?! Ами, иди си у дома, пък си почини едно хубавичко. Сигурно си спастрил парички, защо ти трябва пак тази мъка?! А то, като ги гледам някои от т.н. народопредставляващи, колко уплашени и отчаяни изглеждат, зер вече парламентарния килим само по ТВ-то ще го гледат … мъ-ка! Толкова ги е страх да не изпаднат от каруцата, че почнаха да ни облъчват предизборно още по Коледата. Искаше ми се да го прескоча този момент с голямата управленска благотворителност, ама не мога. То не бяха снимки, не бяха съобщения, пространни обяснения - този дал това, онзи - онова …

Не може ли това някак по-скритичко да става?
Нали от едното сърце се правят тези работи … за друго сърце. Един хляб купи на някого, дай радост на една изстрадала душа. Целият свят ли трябва да разбере?! Не е ли време някой да им каже, че ефектът е обратен. Е (както се видя) няма да съм аз!
И все пак трябва да признаем, че тези избори ни дойдоха като на майтап. Защото театрото преди тях ни развесели, вместо да ни размисли! И хайде сега да си направим едно упражнение, уважаеми читатели. Моля, без да търсите помощ от интернет, избройте 9-тимата пазарджишки депутати, току-що приключили мандата си. И се опитайте, само на себе си, да кажете защо пак ще гласувате (или не) за тях. Започвам аз. Сещам се за четирима. Срам за мен, срам и за депутатите! Но и за четиримата няма да гласувам. Какво остава за другите! Пък дано в тези избори Пазарджик най-после извади на светло най-доброто, което има.

Макар че, едва ли някой вече вярва в това!

А какви истерии се разразиха покрай снега и ниските температури! Държавата натисна институциите и те си свършиха, колкото можаха, работата. А разбрахме това, защото непрекъснато го показваха по телевизията. Измряха от студ бедничките репортери! Изтъпанили ги насред нищото във виелицата, за да ни разкажат за зимата. Има един младеж от източното крайбрежие, който все си трепери, ама в ония дни едва си държеше микрофона! Само че народът не е гламав и разбра „дълбокия” замисъл. Та нали и други зими, студове и виелици е имало! И какво, да не се е свършил светът?! А и едва ли някой си спомня кой е бил на власт тогава и как се е справил със снега. Дали ще проработи тази стратегия, ще видим! Народът наистина не е гламав, ама му е късичка паметта.
Ще кажете, лесно ни е на нас, нали сме в най-хубавата част на България! Сняг, студ, лед, ама се трае. Имаме си в Пазарджик и няколко топфотографи, които показаха красивата страна на зимата и ни стоплиха душичките. Не знам колко от вас отидоха да се порадват на зимата и на бялото, скъпи читатели, преди градът да го обърне в черно, но аз, бабата му кекава, докато няколко сутрини пъплех през ледените полета, само на 100-тина метра от идеалния център, така хубавичко се охладих, че грипът ме тръшна.

Ама ще устискаме някак! Ей го къде е лятото!

И докато по-добрата част на Пазарджик се радваше на едни награди: за коледна украса, стилен град, автентичен балкански костюм (искрени поздравления за всички!), може и още да има, ама да съм ги пропуснала, аз (от по-лошата му част) не пропуснах други събития и действия, които мимоходом ще спомена.
В унисон с една презокеанска традиция високопоставени управници да правят разбор на свършеното през годината и да очертават приоритетите си, се включи и нашият високоуважаем кмет. Няма как да не оценим положително това събитие, защото то говори за едно желание (поне), за важните неща да се говори открито и сериозно. Добре би било, ако беше и по-добре предварително подготвено, а не импровизирано. Обаче! Ключовият въпрос е за  целта на подобно мероприятие?! Да кажеш на гражданите нещо, което е важно за тях?! Или за теб! Тук е и основното разминаване между големите и малките лидери.

При големите има покритие. При малките - не.

И накрая да си изплача болката: Ще ремонтират бул. „Ал. Стамболийски”. За мен това не е добра новина. Една от малкото останали улици на Пазарджик, която носи нещо от атмосферата на стария град - с великолепни дървета, широки тротоари, с по-спокоен трафик - зелена, красива. Молех се, някак си, кметът да не я забележи, ама не би. Ще се реже, ще се изкоренява, ще се кърти, ще се преобразява … Но ако само аз отсега тъжа за някаква си загубена улица, значи съм за нафталина. То не че тези няколко реда ще променят нещата, ама да си кажем все пак - данъкоплатци сме. Че като се сетя за онези деца, на 12 и 15 години, които си направиха бебе, станаха медийни звезди, та и поискаха държавата да им даде апартамент за голямото чудо, дето са сътворили, лошо ми става! А ние, дето от години здраво работим и си плащаме данъците, за да може същата тази държава да функционира и да помага не само на тези, които не могат, но и на онези, които се скатават, нищо не сме поискали от нея. Ни-щич-ко! Поне да си кажем! Магистрали, улици, трасета, шосета.
Е, и като пътуваме толкова, по-богати ли станахме, или по-добри?!

Как пък някой не се накани една библиотека да построи!

И като казах - Януари, няма как да не споменем и великолепния Радичков. А как той само е разказал за зимата?! Една великолепна приказка, която поразява с ледения си дъх, със снежните плетеници по дърветата, с дълбоките пъртини, по които едва шават едни, иначе простички, но всъщност философски извисени хора, с многозначителния полет на свраките, и с по един тенец на тавана … за разкош.
Радичков си отиде през януари. Зимата нежно отне последния му дъх (защото го обичаше) и го отнесе в царството небесното. След неговия „Януари” и неговата бяла зима, сигурно и ние по-друго гледаме на настоящата. И не й се сърдим. Защото благословените вълшебници на словото - техните думи, картини и мечти - са по-силни и от виелиците, и от вълците, и от управниците, и от политиците, и от дръвниците, и най-вече от манипулациите на тема зима.
Защото българската зима си има запазена марка.
А тази, специално,  беше за перото на Радичков!


Мариана Бойрикова


















Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините