„Представи си, че няма Рай. Лесно е, ако опиташ.
Под земята няма Ад и само Небето е над нас!”
Джон Ленън |
Ей, стопихме се! Жега, жега, жега. Ама то на нас може ли да ни се угоди?! Докато валеше: Удави ни. Като спря: Умори ни! Замърсихме Земята до неузнаваемост и тя отвърна на удара. И сега ако някой ми каже, като едно време чичко Сталин, че сме победили природата и тя вече дотолкова ни е подвластна, че ако речем, можем да накараме реките да потекат наобратно (това специално го прочетох два пъти, за да съм сигурна, че правилно съм разбрала), то ще си помисля, че съм сбъркала столетието. Не че ни останаха много възможности, ама все пак...Нали знаете, уважаеми читатели, че с годините започват да ни озаряват какви ли не ексцентрични идеи, така че и за този проблем аз намерих разрешение. На скептиците да кажем, че ако го направим туй нещо, дето ще го предложа, може пък и най-после да влезем в Гинес! Ето и предложението. Правим си един комитет от най-важните хора на града (за тези с власт говорим, а не за най-умните, интелигентните и успелите), които взимат следното решение. В рамките на 1 месец всеки да си купи (открадне) велосипед. Колеленцата могат да бъдат всякакви: едноместни, двуместни, с ремарке, с кош, с каравана, двуколесни, триколесни, тип талига, стари, нови, антични, със скорости, с фарове, с вериги, без вериги, тип торпедо, амфибия, летяща чиния - кой каквото намери.
Социално слабите от махалата няма да ги мислим -те вече са си ги набавили, пребоядисали и лъснали - няма опасност някой да си ги разпознае и да провали мероприятието. Що се отнася до пенсионерите - които могат, ще карат, ама повечето не могат - я не виждат, я не чуват (и ние с моичкият нататък вървим), така че за тях ще остане безплатният градски транспорт. А парите за него ще вземем от представителните средства на кмета и председателя на Общинския съвет, плюс доброволни дарения от по-големи и по-малки бизнесмени, Дядо Коледа, добри граждани, плюс средствата от една поооо-така продажба на общинско имущество от Общинския съвет (ProdavalnikPZ). А и те ще се съпикасват малко - няма да шъткат надолу-нагоре, за каквото се сетят. Ще си имат лимит и ще го спазват.
Втора стъпка. Съобщава се на гражданите (и селяните) следното:«Скъпи съграждани, започва нова ера в историята на нашия град. От 1-во число на следващия месец всички вкупом слизаме от автомобилите (и мотоциклетите) и подкарваме велосипеди. Който не иска - да иска! Който не може - да се научи! Който не може да се научи - ще ходи пеша. Също така, позволява се карането на скейтборд, ролери и ролкови кънки, но с прилична скорост!
Край на отвратителните бензинови и всякакви други пушилки, с които стотиците автомобили ни заливат и ни тровят от сутрин до вечер, та и през нощта!
Край на шума от ревящи мотори, форсирани двигатели и свистящи гуми!
Край на воя от автомобилни аларми!
Край на яростните битки за паркоместа.
Край на алергиите при бебетата и дечицата (поне в нашия град).
Край на шкембенцата!
Намалете наполовина сметката си за бензин и си купете … да речем, свястна храна.
По-евтино! По-чисто! По-здравословно!Такааааа! Дотук с емоционално-рекламния момент. Ще кажете, ти да не искаш сега да си продадем и автомобилите. Че то за някои хора (особено по-комплексираните представители на силния пол), колата е стълб на живота - без нея са нищо! Не, не искам да кажа това! Автомобилите ще се ползват, разбира се, но за извънградски пътувания и някои неотложни практически нужди в определени часове. А най-умните от нас - общинските ни съветници - ще изброят реда и условията за това в специална Наредба. Само да не й дадат номер 14! И непременно да я публикуват на сайта на Общинския съвет, както си му е редът, че като падне и тя в съда, отиде ни Гинес-а. И всичко това трябва да стане много, ама много бързо - само за месец, да речем, защото тези работи в нормалните държави ги правят хубавко, ама за бая време. И затова не влизат в Гинес. Първо си изготвят концепции, планове, схеми, трафици, разчети, програми. После намират средствата и накрая го правят. Сиреч - първо мислят, после действат и накрая съобщават на света какво са направили. Докато при нас е обратното.
Първо вдигаме аларма до небето,после правим нещата криво-ляво и накрая съжаляваме. Ама, все тая! Парите похарчени, а налице - само добри намерения (уж). Дори вече не се пита в задачката: Защо ги ручахме жабетата? Защото отговорът винаги е един и същ: Ами, затова.
Но да се върнем към Велосипедния рай, който кардинално ще промени живота ни и ще ни вкара в Гинес. Колкото и ексцентрична да изглежда подобна идея, по света тя отдавна се случва и пътуващите наши сънародници, дори до нетолкова далечни дестинации като Германия и Холандия, знаят какво означава час пик, но не за автомобили, а за велосипеди. И нито се засичат колеленцата, нито си отнемат предимството, нито се псуват, нито си показват среден пръст. Развели коси, зачервили бузи, натискат педалите и летят. А въздухът - чист, чист! Но … млъкни сърце!
Та, за тигърчето Саша (пак част от Природата).Ходих да го видя, ама по-отдалечко. И ще ви призная нещо, заради което сигурно ще ми се смеете, но от дългогодишния си житейския опит знам, че кошмарите се сбъдват по-често от мечтите. Така че ви съветвам да прочетете тези редовете и после да ги забравите.
Когато медиите съобщиха, че ще си имаме тигър(че) в зоопарка, настана всеобща радост. Май само аз не се зарадвах (кукумицинка такава!). Първата ми мисъл беше: Ами ако го изпуснат! Приятелите ми не спряха да ми се смеят и да ме подиграват до момента, в който ягуарът Алонсо влезе във вечерните новини, а кметът на Ловеч, вероятно в 100-тното си интервю за централните медии, каза: «Виже мокрите ми очи!» Очите му бяха сухи, разбира се, а престорената му емоция - жалка. Та, по този повод, ми се иска да ви питам нещо, което отдавна ме мъчи, уважаеми читатели: Кой от двамата герои на тази «суперновина», според вас, е по-ценен за Земята - Ягуарът или Кметът! И ако ги поставим в естествена среда - ей така един срещу друг, всеки с оръжието, което Господ му е дал, кой ли ще победи?! Но … това е много глупав въпрос, разбира се. Все пак не сме в джунглата, в градска среда сме. Ние сме въоръжени, а те са в клетки. И сме къде-къде по-силни от тях!
Покорихме природата и я затворихме между решетки.И накрая, простете скъпи съграждани, ако по някакъв начин съм оскърбила чувствата ви (към Кмета или към Саша). Не е нарочно! Търчим като луди по задачи, обременени с нелеко битие и не се замисляме за най-важните неща, защото ни изглеждат далечни и независещи от нас. А те предопределят бъдещето ни.
Преди 160 години великият индиански вожд Сиатъл в писмо до президента на САЩ Франклин Пиърс, който предлага на племето Дуамиш белите да купят земята им, а те да се преселят в резерват, казва:
„Каквото се случи на животните, ще случи и на човека. Всички неща са свързани едно с друго … Ние знаем, че не земята принадлежи на хората, а хората принадлежат на земята. Това, което поразява земята, ще порази и синовете на земята.”Само си представете!
Мариана Бойрикова
