Помните ли, уважаеми читатели, че едно време имаше такава служба. Ще кажете: Как не! Забравя ли се такова нещо! Но в този текст няма да си говорим затова доколко всесилна беше тя и на колко хора разсипа живота. Не и затова колко от силните на деня се оказаха нейни подопечни (доносници). Не и защо са го направили - за пари, кариера, от страх или заради грехове, които е трябвало до скрият ... А и аз вече престанах да се интересувам от делата им. В момента, в който поисках да видя досието на баща ми (съден от Народния съд и лежал в затвора по времето на комунизма) и получих само два листа - един с присъдата и един с реабилитацията му след 49 години. Всичко останало беше унищожено. А онзи, по чиято заповед стана това - хиляди подобни досиета (и съдби) отидоха в огъня - разбира се, получи почести и медали! Бях изумена! Гневна! Яростна! Исках да знам кой е доносничел срещу него! Можеха ли да ми отнемат поне това право?! Обаче! Животът не е това, което си пожелаваме! Животът е съвсем друго нещо. Сигурно не е трябвало да знам, не е трябвало да погълна още отрова, не е трябвало да гледам  назад. Преглътнах и оставих на Бог да ги съди. 

Толкова за комунистическата Държавна сигурност.
Въпросът, който днес искам да задам е: Какво всъщност означава държавна сигурност? Сигурността на държавата ли? Вън от комунистическото лицемерие, че онази служба се е грижила за нея като е слухтяла дали такива бедни души като баща ми не са разказали някой виц срещу властта, подобно понятие би трябвало да означава нещо съвсем друго - сигурността на гражданите й. И това е най-важното за една нормално функционираща европейска държава.
И ето, аз ви питам уважаеми съграждани (сънародници):
Вие сигурни ли сте, че като пресичате на зелено, някой джип с тъмни стъкла  няма да ви отнесе?
Сигурни ли сте, че в края на месеца ще си получите заплатата?
Сигурни ли сте, че банката, в която я получавате, няма да я шътнат хищниците по някакви ??? причини?
Сигурни ли сте, че дори да се скъсате от работа, няма някой братовчед или зет, или приятел на шефа да ви измести. Нищо, че дипломата му (ако е истинска) или опитът му не се вписват в изискванията. Конкурс ли? Да оставим хумореските!
Сигурни ли сте, че след пороен дъжд някой язовир няма да залее къщата ви и двора ви, и животните ви, и реколтата ви … И живота ви! И вместо помощ от Държавата заради престъпната й безотговорност, ще получите пространни обяснения защо това се е случило.
Сигурни ли сте, че като се прибирате вечер, не много късно, към 10 часа, да речем, няма да ви нападнат, ограбят и пребият?
Сигурни ли сте, че като се качвате на асансьора в блока, в който живеете от 30 години, той няма да се откачи и да пропаднете в  Бездната на държавната безотговорност?
Сигурни ли сте, че като минавате със стария си автомобил по някой мост, някъде из провинцията, той няма да се срути?
Сигурни ли сте, че тези, които карат срещу вас с бясна скорост по пътищата, са взели книжка след действително проведен изпит и поне познават знаците?
Сигурни ли сте, че ако ви спре катаджия, няма да се наложи да се бръкнете?
Сигурни ли сте, че като си купите от супермаркета замразено месо (по-евтинко, защото друго не можете да си позволите), няма да се окаже, че е над 20-годишно, внос от държава , за която дори не сте чували?
Сигурни ли сте, че около училището, което посещават децата ви, не дебнат дилъри, които могат да ги вкарат в един ужас, от който спасение няма?
Сигурни ли сте, че хората, за които гласувате  и им давате мандат да ви представляват, защитават вашия интерес, а не пълнят собствените си джобове - нагло, арогантно, без страх от правосъдие и без страх от Бога?
Сигурни ли сте, че това, което четете по вестниците и гледате по телевизията, е истина? Защото манипулацията достигна такива гигантски размери, че човек по-скоро ще повярва в световната конспирация, отколкото на простата истина, която някой свестен политик, експерт или журналист все пак ще се опита да ви каже?
Сигурни ли сте, че тези, които са поставили в кабинетите си (или на фланелките си) образа на Васил Левски, имат право дори да споменават името му, дотолкова са затънали в калта на собственото си падение?
Сигурни ли сте, че е останала институция, или управник, или изобщо човек (освен най-близките ви), на когото можете да вярвате?
Сигурни ли сте, че спасение има?! За бедната ни изстрадала, съсипана, разсипана, окрадена и гаснеща държава?!
Сигурни ли сте, че искате да живеете тук? И вие, и децата ви, и внуците ви …
Ако сте сигурни поне в едно нещо и вярвате, че България пак ще я има и че един ден няма да се срамуваме от нея, не се предавайте!

За правото си, за залъка си, за работата си, за имота си, за децата си!
Гласувайте и не оставяйте купените, неграмотните и безразличните да решават съдбата ви!
Търсете истината между редовете, колкото и да ви е трудно!
Вярвайте на тези, които никога не са ви лъгали. Може и да са допускали грешки, но кой не е?! Има простимо. Има и непростимо.
Защото който е лъгал, пак ще излъже!
Който е крал, пак ще открадне!
Който е предавал, пак ще предаде …

Но спасение има!
И то е в самите нас!


Мариана Бойрикова

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините