Та, ето какво се случи в Германия през миналата година по време на предизборната кампания за Бундестага. Партията на Зелените се издъни, предлагайки нещо, което предизвика буря от недоволство. Издънката дойде от предложението им да се въведе задължителен безмесен ден във фирмените и учрежденски столове и закусвални в Германия. Според допитвания, 2/3-ти от германците били подготвени да се откажат от месото. Въпреки това идеята така рязко смъкна рейтинга на Зелените, че на изборите те едва достигнаха 8%. Е, сигурно не е само заради това, но винаги има и капка, която прелива чашата. Та ей тази капка се оказаха германските вурстчета. Аз ли не знам колко са вкусни? Всичките ми диети се изпаряват като утринна роса като сложим в Германия на тераската грилчето и … Згазилите лука Зелени със сигурност са си направили задълбочен анализ. Но и аз, с претенцията, че познавам братския германски народ, ще ви подскажа кои, според мен, са

 Първата! Германците не обичат да ги натискат. Те са достатъчно дисциплинирани и без някой да им стои над главата. Втората - навлизане в личното им пространство. Това ние по-трудно го разбираме, защото обичаме да се бутаме. Или не обичаме, ама го имаме този навик (и модел на обществено поведение) от времето на соца. Толкова бяхме свикнали да се бутаме и тикаме най-вече на опашки за нещо, което „са пуснали” в магазина, че още не можем да се оттърсим. Помните ли, драги читатели, тръпката, която преминаваше като електрически ток през учрежданието, предприятието или където там работехме, когато по неведоми пътища мълвата донасяше, че „са пуснали” банани например. Или вносен прах за пране („Малби”), или полски парфюм («Беата»), електроуреди от ГДР (миксер, сешоар) и всякакви други „западни” чудесии. И се излизаше по потайна доба (в работно време)

Ех, славни времена бяха тогава! Лично пространство ли? Но … сега е друго. Та, за германските вурстчета. Не можеш при всичките стотици забрани в Германия, да му кажеш на германеца и какво да яде. Хипернахално е! Работи като луд, спазва законите, внася най-големият дял в бюджета на ЕС, търпи стотици хиляди емигранти, които променят държавата му не към добро (замърсяват я и оакват до неузнаваемост), пенсионира се най-късно в Европа … И тъй като той рядко изригва срещу законите и държавата си, този път изригна срещу една лееееко ексцентрична с идеите си партия. И третата причина! Германците, за разлика от нас мислят. Освен че касае личното им пространство, подобна инициатива говори и за безсилието на

общественозначимо и полезно. Ексцентричните, безумните и глупави идеи там срещат отпор. Успяват само в изкуството (някои от тях).
Защо ви разказвам всичко това!? Защото имаме идентична ситуация, колкото и невероятно да звучи. На евроизборите се случиха някои важни за нас неща, които може да променят съдбата на България, но може и нищо да не променят. Зависи от нас - дали най-после ще започнем да мислим. Социолозите не познаха резултата от изборите, което означава, че или са били купени, или гласоподавателите не са им казали истината за решенията си. За което - браво! Ами така ни научиха. Те ни лъжат и ние започнахме да ги лъжем. Както каза по този повод онзи мой приятел - зевзека?: „Ега си и държавата - най-лъжливата в света.”

Помните ли, скъпи читатели, каква говорилня се заформяше доскоро, само ако някой гъкнеше по тази щекотлива мажоритарно-преференциална тема. Като ухапани от щръклица скачаха всички да ни убеждават колко сме прости и колко не разбираме какво лошо нещо ще си направим, ако речем така да си избираме управниците. И повечето, нали сме прости, се смирявахме и чакахме те, умните, да измислят нещо по-добро. И те измисляха - как пак да са във властта и да ни крадат. Ама, лека-полека стигнаха и те до вурстчетата. И чашата преля. И докато си разменят юмруци, макар облечени в сатен и коприна, може пък ние да спечелим. Защото решенията, взети с гняв, вредят най-вече на онзи, който ги е взел. А това би означавало, че някой друг може да спечели от това. Дано поне този път да сме ние!
Що се отнася до задължителния вот (иначе много добра идея за нашата политическа действителност). Слушах, четох, слушах, гледах и се изумих колко нагло пак ни лъжат и колко не искат това да се случи, каквото и да говорят. Партийните централи смятат и пресмят кой ще загуби и кой ще спечели от подобен вот, но истината е, че не знаят. Никой не знае!

Всъщност нещата изглеждат прости. Ако се направи референдум (чиста проба протакане), гражданите вероятно ще го отхвърлят. Достатъчно ги натискат и мачкат през цялото време, та да си вкарат още едно задължение?! А и вече осъзнаха силата на личното пространство. Така големите партии ще се отърват от тази плашеща ги неизвестност. Все още не са преглътнали преференциалното гласуване, не им трябва и още една беля! Затова ще намерят начин да го отложат. И после - ще забравят.
Ако не сме ние, за да им го напомним, разбира се!
И не се радвайте много на оставките, драги читатели, ами си отваряйте очите и ушите. Защото в България оставки се дават не заради благото на род и родина, а по съвсем други (три) причини. Когато ти я поискат така, че да не можеш да откажеш - сиреч някой, който стои по-високо от теб, те изритва. Когато хората се вдигнат и те помитат като ламя болно прасе или съществува опасност това да се случи. И когато … Направо ми е неудобно да го коментирам … Те ти я искат, ти не я даваш. Те ти я искат, ти не я даваш. Те ти я искат, ти не я даваш. И така много пъти, докато накрая я дадеш. Ама … късно. Вече така си дотегнал на всички, толкова жалък изглеждаш, така си се вкопчил във властта, че капчица достойнство не ти е останала.
Вярно, че  парите са си пари. А във властта има много от тях.
Но човек и някакво достойнство трябва да има!
Обаче.
Няма!

Мариана Бойрикова

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините