Гледам онзи ден едни хубави млади, та и по-зрели хора, се изправили пред Народното събрание и замерят депутатите с домати, яйца, чушки, лук и други ядливи работи. И онези ми ти депутати, стъпват с луксозните си чепици като по стъкло - ха напред, ха назад, ха ситната, ха едрата, ха на прибежки, ха на разкрачки. И много се смях. Ще кажете: Как може да се радваш на подобно неуважително отношение към народните ни избраници?! Не, не - много си ги уважавам даже. Някои от тях! И всичко щеше да мине и замине, ако не бях чула един от „потърпевшите” костюмари гневно да нарича по телевизията нарушителите „лумпени и озлобени идиоти, които се чудели по цял ден какво да правят”. Не го знам този депутат, не бях го чувала, нито искам да го чуя повече, нито пък разбрах дали са го улучили доматите. Дано!

Ако са те избрали гражданите и са те изпратили във върховния представителен орган на държавата, който трябва да изразява волята на народа, а ти си позволяваш да определяш една невинна гражданска акция по този начин - сбъркал си си мястото. По-точно ние сме сбъркали. Пак!
И така лека-полека нещата се наредиха в тази логика. Че нали пак ще си избираме чисто нови кмет и общински съветници. И ако онези наши „представители” там горе, я ги знаем, я - не, тукашните си ги знаем. Все пак излизат от нашите редици - не сме чак толкова много. Пък и цял месец ще правят кампания!? Няма как да не разберем нещичко за тях. Кое от кампанията, кое от комшиите …
И понеже гледам, че тя отдавна стартира,

реших да споделя и аз някои свои съображения и предизборни мисли, без обаче да ви агитирам ни най-малко. Не може!
Първо. Смятам, че винаги, когато влизаме в избори, трябва да мислим за след тях. Гледаш кандидатът и си казваш: Абе, този какви ми ги говори?! Какъвто е бил преди изборите, такъв ще бъде и след това. Ако е бил почтен човек, ще си остане такъв. Дай, Боже! Ако е преуспял и богат, няма как да обеднее! Ако е бил прост - няма и грам да поумнее. Ако пък е бил нищо - ще стане нищо на квадрат. Тези са най-опасни (и много обичат да кадруват). И лъжите лъсват вед-на-га. Простичко е. Казва ти, че щял да управлява така и така - честно, прозрачно и отговорно (дрън-дрън!), ама досега и една детска градина не е управлявал. Убеждава те, че ще гради и надгражда, а откъдето е минал, всичко е съсипал.

Ако пък, по някаква причина, не го познаваме, трябва да го гледаме и слушаме внимателно. И да мислим. Житейският опит най-много ни помага да доловим лъжата и манипулацията. Младите по-лесно се лъжат, ама препатилата глава знае. Естествено че кандидатите ще се нападат, заяждат, иронизират, ще си вадят кирливите ризи, ще се продават и ще ни  купуват. По нашите ширини  е така - цирк. И ако от него не зависеше качеството на нашия живот, можехме да си седим в залата, да си ядем пуканки и да се забавляваме. И без това ние го плащаме. Обаче! Шоуто вече не е забавно.
Гледаме какво става в Румъния. Там крадците - управници и политици - сън не ги лови.  Няма значение кой си. Щом си крал от народа - хайде зад решетките! Нашичките обаче си спят спокойно, наричат ни идиоти и лумпени и пак са на коня - ни лук яли, ни лук мирисали. Чисти като изворна вода.

И е време най-после да си признаем. Каквито сме ние - такива са и управниците ни. Заслужили сме си ги. А защо това се случва!? Защото ни е страх. Страх ни е от шефа, страх ни е от кмета, страх ни е от полицията… Ама май и тях ги е страх! Че като дойде някой големец от София, местният управник така се лендзи край него (там е по препоръка на ПР-ра, за да влезе в кадър), че ще му изпадат пломбите. А страхът върви в комплект с подмазването. Гледаш едни хора, иначе много надути и важни на местния хоризонт, как се гънат безпаметно пред големия началник от София.

Тъкмо казах: баба ми, та да ви предам една нейна мъдрост.
Преди много години, вече бях станала на годинки и родата взе да се тревожи, че ще остана стара мома. И започна едно неистово сватосване (ама аз не се дадох). Тогава баба ме извика и ми рече: „Ще се ожениш, когато го намериш. Но гледай да е умен, богат, скромен, много да те уважава и да е хубавец”. На майка ми й стана лошо, защото и без това, претенциите ми (според нея) бяха космически. А племнницата ми, 6-годишна, допълни, че леля й щяла да се ожени само за Цар Дроздобрад (от приказката).
Минаха години. Е, ожених се. Но и аз, като баба ми, направих един компормис. С това, което можеше да се промени. 
И за да осъвременя приказката за Цар Дроздобрад, ще кажа, че изборът -

И ако в личен план човек го прави 2 или 3 пъти в живота си, то ние като граждани, общество и народ, го правим поне един път на четири години. Може да сгрешим един път, може и няколко пъти, но не може да грешим непрекъснато. Грешките трябва да ни поучат.
Ако обаче това не се случи, значи си заслужаваме съдбата. А тя … не е добра. И децата ни тръгнаха на път. Надалече. Заради нашите грешки.
Затова - компромис да, но с това, което може да се промени.
Което заедно ще  променим.


Мариана Бойрикова






Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините