С три неща не мога да се примиря, уважаеми читатели, с три простички гадории - алчност, арогантност и лъжа. Затова предлагам ей в този аспект да преразгледаме някои събития от последните месеци. Пък … каквото сабя покаже.
Най-напред да отбележим, че Голямото Крадене в изстрадалата ни държава продължава с  пълна сила! Стра-хо-тия. Всеки мъкне, влачи, носи - каквото и накъдето свари. Ами такъв е височайшият пример?! Онази банка, дето я откраднаха, изобщо няма да я споменавам. Сигурно трябва да сме много ”горди”, че преживяхме „грабежа на века”. Такова чудо да се случи и пак всички - ни лук яли, ни лук мирисали. Явление грандиозно и неназовимо! Аз поне не намирам думи за него. Подсмихват ни се от екрана едни мазни лица, обясняват ни, лъжат ни, подиграват ни се.

За нас Закон, за тях + още някой Бон (с повечко нули).
Ще кажете, уважаеми читатели: Е, какво да направим, революция ли? Не знам, не знам какво да правим. Но поне за себе си съм решила да не се оставя да ме правят на маймуна - каквото и колкото и да ми струва! Макар че днес основно правило в държавата е: Спасявай се поединично, не мисли за ближния и кради, колкото можеш! Ако не можеш, намери си ментор! Такъв е печалният извод на нашето време: Щом управниците ни крадат и ние ще крадем!
Наскоро разбрахме, че бащиците от местния парламент бая време взимали заплати по-големи, отколкото им се полагало. И скромно мълчали. Пък може и да не са знаели?! Ама знаеха кога да си гласуват увеличението и дори се ядосаха, че най-нахално им гледаме в канчето.

Алоооо, това канче ние го пълним, уважаеми, ако сте забравили!
Реакциите на гражданите и разумните гласове между тях ТЕ компетентно нарекоха „див популизъм”. Див, питомен, популизмът е занимание за политици. Да не ни вкарват в тази игра. А любимият ни кмет взе че си поиска надвзетите пари. Бравос! На това му се вика стандарт (двоен). Като има да дава, не дава и така „дисциплинира” този, който има да взема, ама като има да взема - охооо, ще си ги вземе, та и целият свят ще разбере кои са длъжниците. Бедните! Някои от тях пък взеха, че му се опълчиха. И сега май ще се  съдят?! Жалък провинциален театър, който можеха да ни спестят! Защото да вземеш (да не върнеш) нещо, което не е твое - как се нарича? Питам аз и отговор не искам, че накрая и мен ще ме осъдят. Така са ми се наточили някои!

Но трябва да признаем, че настоящият Общински съвет
напълно заслужено ще влезе в историята на Пазарджик.
Едва ли има граждани, които още да не са разбрали, колко важен и полезен (безполезен) за нашия живот е този орган на местната власт. След тригодишна лежерна и протяжна дрямка, прекъсвана отвреме-навреме от ударни разпродажби, когато Шефът каже, в годината преди изборите бащиците най-после се събудиха за живот и приковаха общественото внимание. За радост (или зла участ) и гражданите взеха, че се събудиха. И започнаха най-нахално да предявяват претенции. Например. Искали да си почиват като хората в нормалните държави, без някой да им надува зурните под прозорците. Капризи, моля ви се! Да, обаче те не само го казаха, но и решиха да си го отвоюват. И стана тя, каквато стана.

Репликата „Ти тъп ли си, или си глух?!”
на ядосана гражданка към общински съветник (така и не разбрах кой) от кметското мнозинство вдигна градуса на напрежението на макс. Разбира се, че така не може да се говори на общински съветник! Бащиците трябва да се уважават. Нали са еманация на нашия ум, дух и воля ?! Нали! Ама надали! И тъй като не са тъпи - това поне е сигурно, остава да са глухи. Глухи за общественото недоволство, което зрее, за напрежението, което ескалира, за гневът, който често ражда чудовища и най-вече за своя човешки и обществен дълг. И тъй като (вече съвсем сериозно) твърдя, че не само не са тъпи, ами и са много умни,

да вземат малко да се позамислят. Те си знаят за какво!
А последвалата реплика „Вдигам сесията” на председателя на местния парламент, с която, предполагам, искаше да защити честта на един общински съветник, задълго стана обект на шеги и закачки. Може би е искал да каже „прекъсвам сесията”, или   „вдигам гълъбите”, или „вдигнахте ми нервите”, ама кой да знае? Но пък да ви кажа, уважаеми читатели, това е много, много хубаво. Така трябва! Да кипи в залата, страсти да има, битка да се вихри - битка за позиции, каузи и принципи, война на идеи и аргументи. И най-добрият да победи!   
И тъй като местните избори наближават, време е да си изберем формулата за успешния кмет. Вариантите са два:

„Краде, ама и направи”, „Не краде, ама и не направи”.
Може да има и трети, ама не се сещам. Дано пък изплува в предстоящата изборна битка! Наскоро и проучване имаше затова - независимо. Аз поне не бях чувала за такова, ама като казват … Защото, каквото и да си говорим, социологическите изследвания имат ясно определени за постигане цели и те се открояват вед-н-ага. Обаче! Като прочетох последвалите анализи и прогнози, леко се шашнах. И нали съм си проста текстописка и нямам задълбочена мисъл и аналитичен ум, четях и не вярвах на очите си.

За същото проучване ли ставаше въпрос, или за друго?!
И така закономерно стигаме до втория аспект на политическия ни и обществен живот - лъжата. Сега за малко всички ще спрат да крадат и ще почнат да лъжат. Предизборната кампания винаги е и леееко забавна. Вярно, че се харчат грешни народни пари, ама няма как. Аз пък, като някой Гюро Михайлов, все чакам големия решаващ дебат между кандидатите - ей така, да ги видим в битка. Ама … няма да го бъде. И защо ли са ни тези кампании!? Ето, аз например отсега си знам за кого ще гласувам. Или ако не съм на 100% сигурна, то поне знам за какъв кандидат няма да гласувам. За някой, който отлично съчетава онези 3 в 1 по-горе (алчен, лъжлив и арогантен)! Сигурно и вие си знаете, ама нали шоуто трябва да продължи. Те ще ни лъжат, ние ще се правим, че им вярваме …

И защо, дявол да го вземе, въпреки всичко надеждата ни не умира?!
Надеждата, че ще изгрее звезда! Някой, на който му пука за нас. Някой, който вярва, че си струва да направиш живота на хората поне малко-по-добър и справедлив. Толкова много ли искаме! Каква е тази алчност и това бездушие?! Та нали цялото ни перчене, богатство и слава свършват на едно и също място. Там … накрая на града.
Тъкмо казах арогантност! Какво самочувствие можеш да имаш, какво възпитание и ценностна система, за да определиш бъдещите си конкурентни в една изборна битка като хора, изпълзели от дупките си и после безславно се върнали там. Не съм психолог, но от некраткия си житейски път се убедих в две неща. Всичко, което е прекомерно - прекомерното самочувствие, прекомерната арогантност, прекомерната алчност и безочие говорят за дълбока лична неудовлетвореност.
И второто:
Няма недосегаеми!

Мариана Бойрикова




Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините