Пак в едни централни новини по повод отпускането на средства за строителство на нещо си (няма значение какво), нашият премиер се обърна към хората, дошли за паричките, и съвсем сериозно им рече, че ще им ги даде, ама сега да отиват бързо да строят, пък като били готови, да му се обадят – ТОЙ щял да иде да му благодарят!

(както обичат да казват в едно (нарочно) късно тв предаване). И те, хорицата, сконфузено се изнизаха от важната министерска зала. Да не кажем, че изглеждаха леко като нас--ни. И да не си помислите, че нещо съм се ядосала, скъпи съграждани или че искам вас да ядосам. Изобщо не. Напротив! Толкова съм щастлива, че си имаме такъв премиер и такова правителство, че ми идва да полетя (и повече да не се върна). Че какво им е на хората, екстра са си! Добре че са те, та вечер малко да се посмеем, че наоколо - и наблизо, и надалеч - мъка. Например във вторник вечер, след централните новини на една от националните телевизии, толкова се емоционализирах, че вдигнах кръвно.

Атентати, преврати, катастрофи, нападения с брадви и ножове, продажби на „къщи на ужасите”, плачещи бежанци… Ако си някой по-лабилен човечец, ще ти се прииска да се гръмнеш! Или да бягаш! Ама накъде! Да речем в Исландия, при онези симпатяги, дето биха англичаните на Европейското. По-добре студ и чукари, отколкото прекрасен климат и природа, ама в лудницата. Е, мина ми. Имам си едно вълшебно хапче - за кръвно, де, не за психо - да не си помислите нещо. Така че, най-много се радвам на политическите новини - като че ли най-приятни и веселки ми идват. И, ако позволите, уважаеми читатели, още малко лудост, ще ви обърна внимание на две от тях.
На първо място онзи „симпатичен” скандал по връховете ни управленски и политически, когато

та да навика някакъв „разпасан” чиновник на държавна ясла, дето си позволил, нахалника му с нахалник, да критикува министерските дела. Част от журналистическата гилдия, обаче, плюс немалко граждани, които все още могат да държат гърбовете си изправени (и Слава Богу!) реагираха толкова остро на този минитивиспектакъл, че нашият любим премиер се постресна и взе, че навика Minister-а си! Ама го направи с такава симпатия и с такава обич, че гражданството направо се разплака от умиление. Разбрахме, че човекът бил твърде емоционален и от време на време забравял, че е Minister. Малииии! Представяте ли си и ние така да забравим някои работи - например да идем на работа … или да си платим данъците.

Макар че продължение все пак имаше. За съжаление, не мога да го коментирам, защото лицата-участници използваха едни думички, за които на децата казваме, че са мръсни и ще ядат шамари, ако ги използват. Може, ама като пораснат! И колкото по-нависоко стигнат, толкова по-позволено ще е. Дори може да се окаже препоръчително, защото разбрахме, че мъжките момчета така действали. Аз пък (както винаги погрешно) си мислех, че мъжките момчета ги разрешават тези работи  по друг начин - някъде насаме, един срещу друг, без оръжие, с голи ръце - не по медиите. Ама като ги гледам, потънали в удобните си (скъпи и от нас купени) управленски кресла, с шкембенца до под брадичката и с торбички под очичките, това май няма да е най-подходящият начин.
Второто събитие (е, то всъщност няма такова) е предстоящата президентска кампания.

Коментарите затова, че още нямаме номинирани за пореден път ярко демонстрират нивото на политическата ни класа. Обясняват ни като на малоумни, че това се налагало, за да ги предпазят от враговете им - по-малко щели да ги плюят,  нямало да има време да им спретнат засади и компромати. Дрън-дрън! За тази работа и един ден стига. Други пък имали номинация, известен (вероятно и честен!), ама ще ни я кажат в последния момент, защото този изключителен, невероятен, вероятно и блестящ кандидат изобщо нямал нужда от кампания. Въх! Че как така Хилари Клинтън, която е от 30 години в политиката на САЩ и я познават дори кокошките в Горно Нанадолнище прави цяла година кампания, а нашата (най-вероятно) милейди няма да има нужда от такава?! Но, така е при нас. ТОЙ ще я посочи и електоратът му ще козирува с бюлетинката!

Наскоро високоуважаемият ни кмет каза, че щял да вдига данъците на старите ни возила. Не можело така населението да кара стари коли (та и по няколко в семейство) и да замърсява атмосферата! Браво, кмете! Най-после отговорно екологично мислене. Тъй, ами! Ето, ето аз например карам 30-годишно Ауди. Отвратителна замърсителка!  Най-големият данък трябва да ми отсъдите на мен. Другият вариант е да си купя като някоя от колите, които возят височайшата Ви особа, ама не са Ваши. Брей! Това означава ли, че не плащате  auto данъци. Мдаааа! Ученото си е учено - знае как! Като подгоните старите ни потрошарки с високите данъци, няма накъде, всички ще се емнем да си купуваме коли първа ръка. Ето, аз например, веднага ще си взема едно Поршенце, Мини купърче или БМВ-енце. Ееееех, Кмете, Кмете! Само едно Ваше мъдро решение, а каква тотална промяна на провинциалната пазарджишка конюнктура!

Не може и за Общинския съвет да не кажем нещичко накрая. Тези от вас, които ме четат по-отдавна, вероятно си спомнят онзи текст „Да изчезнеш за 60 минути”. Та, там препоръката ми към бащиците (от миналия мандат) беше, понеже очевидно искат да счупят националния рекорд по скоростна сесия, да се мобилизират малко и да се свият под 60 минути. Е, успяха. Вече можем да се гордеем с тях!
И както обещах, за тези, които много не обичат да четат, цялото, по-горе, съдържание  - в едно изречение:
„Лош управник е онзи, когото народът презира. Добър управник е онзи, когото народът почита. Велик управник е онзи, за чиито дела народът казва: „Извършихме ги ние”, Лао Дзъ

Мариана Бойрикова

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините