А сега е време да обясня защо се спирам надълго и нашироко на това петънце, великата картина и сериозните учени. Простичко е.

И си мислех, ако трябва един ден да обясня на някой приятелски настроен извънземен човешкия свят, колко бих се затруднила. Да речем, че му кажа: Нашият свят, приятелю, се състои от два типа човешки индивиди: Едните работят не за себе си, а за другите, и благодарение на своя ум, талант, благородство, дух и извисеност създават творения, които остават след тях стотици години и служат на хората. Другите работят за себе си - прехрана, вещи, удоволствия. Но имай предвид, че първите, озарените, са толкова малко, че през целия си живот може да не видиш нито един. И затова непрекъснато ги търсиш или в миналото (Левски), или в бъдещето (Месията, който ще дойде на бял кон и ще оправи България).
Ще кажете, уважаеми читатели: Твърде опростенческо казано. Може и да сте прави! Затова ще се опитам набързо да ви разходя из днешния и вчерашния ден и заедно да потърсим отговорите. Като оставим настрана Мунк и изследователите на онова петно –илюстрация за делата на озарените и делата на другите, нашият живот ни дава достатъчно примери за това. Ето ви един.

инж. Иван Иванов, градоначалник от 1934 до 1944 г. Само за 10 години той направил толкова, колкото другите не успели за 100. Четях за делата му и не вярвах на очите си! Но няма да ви разказвам. Който иска, да чете, който не иска, да ходи да се снима с Флийнстоун. На всичкото отгоре наложил желязна финансова дисциплина и всеки месец публикувал разходите на кметството в столичното списание „Сердика“. Като при нас! Тук е моментът да добавим, че онези, озарените, също така не крадат, не мишкуват, не лъжат и не манипулират. Защото не са дребни душици с голямо его и много пари. Макар че не са и светци, и никой не ги канонизира. Напротив! Така наречената „народна власт” не само не признала постиженията на този невероятен човек, но и намерила за какво да го вкара в затвора!  Ето ви отново, драги читатели, тънка сламчица - принос към „Теория на Историята за състоянието на България там, където е, и защо”. А и като гледам тези дни рейтингите на родните ни политици, се питам защо агенциите не изнасят като най-важни цифрите на неодобрението, а не на позитивния имидж?! Нали те дават истинската картина. Да, ама Не! Защото ако най-рейтинговият ни управник има позитивен имидж 30 процента (примерно), значи около 70 процента не го одобряват (като изключим онези сладури без мнение). И тъй като следващият вече има само 20 процента одобрение, значи онзи, първият, ще е най-добрият! Така се живее в Матрицата.

И сега вече много ще ви ядосам, уважаеми съграждани, защото ще кажа нещичко и за Острова. Наскоро разбрахме, че този зелен оазис на Пазарджик е станал част от туристическа дестинация, като основните атракции в него са Пейката на Гинес, Саша, Найша и бебетата им, динозаврите, барабар с колата на Флийнстоун, и други комерсиални придобивки - неотменна част от залеза на всяка цивилизация. Не бях ходила там повече от година и затова реших и аз, като горда пазарджиклийка, да се порадвам на тази голяма наша забележителност. И … видях. Пейката, която така и не влезе в Гинес, е в плачевно състояние. Прочетох в местна медия, че й правели мащабен ремонт?! Не знам какво може да означава мащабен ремонт за пейка, но истината е, че начинът, по който изглежда, е направо жалък. Цялата тревна площ около динозавърското царство е утъпкана, сиреч - прахоляк при сухо време, кал - при мокро. Тревните площи очевидно не се поливат добре. Около зоопарка мирише нетърпимо. Част от животните ги няма. Разбираемо. Това е скъпо занимание.

Имам си един любимец - орел. 

Дреме, бедничкият, на едно клонче, а клетката му е толкова малка, че едва може да разпери криле, какво остава да лети. Не знам как на някой може да му хрумне да затвори в клетка орел?! Този, дето го е измислил, защо не вземе той да влезе там и да поседи около седмица, пък да види как е. Ще му дадем и едно велосипедче, да си прави кръгчета, колкото може (да лети, сиреч). Ще има и храна, и вода, и легло. Само свобода няма да има! И тука стигаме да прочутите пазарджишки тигри. Радост голяма в социалните мрежи, че съобщили в националните новини за тях! Това да ни е гордостта! Не най-старото обработено злато в света, което откриха на Могилата в Юнаците, и всички ахнаха от възхита (само ние не), а тигрите.

забелязват ли какво става на 6 километра от Пазарджик? Ако не, да вземат да се качат на едно автобусче и да отидат да я видят тази Могила, да усетят космическото й излъчване, да осъзнаят какво значи вечност и да оценят истинското й значение! Пък после да прегледат общинския бюджет и да изтръскат някой лев от него за разкопки и проучвания. Все ще измислят как. Или да организират кампания за набиране на средства! Наистина е срамно как всички се правят, че не я забелязват! (Между другото, колко струва Плюс фестивалът?! Само питам! Нали онзи софийски кмет публикувал всеки месец разходите, които правела Общината.)

Оптимистите ще кажат: Браво!, песимистите: Дреме ми на жилетката!, а скептиците … тях по-добре да не закачаме. Че е браво, браво е - институцията се запази, усеща се повишен интерес към нея и наистина подготвен човек ще защитава правото на гражданите на нормално административно обслужване. Но … дотук с бравото. Много салтанати, много нещо - подаръци, ключове, заръки. Върхът на сладоледа беше съобщението в медиите, че се открива приемна на обществения посредник. Че тя досега закрита ли беше!? Ами как да не се объркат репортерите при този светски шум и суета. Не знам дали това се случи със знанието и одобрението на новия ни омбудсман!? Много се надявам, че не. Разбираемо е, голям човек, свикнал е с медии и внимание, но това не беше добър старт. Мястото на обществения защитник не е на трибуните при властта, а долу при народа. Той е човекът, който трябва да се опълчи на управниците, когато трябва, да им напише гневно писмо, да ги нахока по телефона, да тропне с крак … Дано не чуваме за местния омбудсман само тогава, когато е бил на едно или друго светско събитие. И да не се превръща в поредния чиновник, седнал в мекото кресло, който скоро ще заговори като управляващите - ще казва Нищо за Много пари.

На финал, много ми се иска да ви попитам, уважаеми читатели: В този текст петното ли видяхте, или картината? Ако сте видели само първото, значи картината ми не струва. А ако все пак сте зърнали картината, да знаете и да не се мъчите да разберете от какво е петънцето, защото е изначално идентифицирано.
От сълза е ….
Все едно дали от мъка, или от смях!
Просто сълза!


Мариана Бойрикова


Бел.ред.: Мнението и позицията са на автора, но на въпроса - ПА медия вижда и картината. В изкуствоведския си поглед авторът е пропуснал скулптурните композиции, добре поддържания розариум, пълния  със спортуващи колодрум, въобще...  острова като цяло.
Колкото до могилата край Юнаците - когато едно нещо е космически значимо, редно е Междузвездната асоциация за опазване на археологическите паметници или ЮНЕСКО, или поне държавата да поеме по-голямата част от финансирането .

Така че, да, видими са и картината, и петното.  

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините