Разбира се, че е ценно да запечаташ важен момент от своя или нечий друг живот и той да остане в архивите и в съзнанието ти завинаги. Щракаме се непрекъснато и едва ли можем да дадем някакво обяснение на тази лудост. Обаче! Да се направиш на Хитлер - насериозно или на майтап - и не само да се заснемеш, но и да публикуваш снимките, това вече граничи с малоумие. За истинските размери на този скорошен скандал това, което последва, може да се определи само като леко жужене.

Защото той беше грандиозен!
В нормалните държави за подобно нещо щеше да хвърчи перушина. И тук не става въпрос за обичайна младежка лудория, карнавал или пиянска история, а за мислене, ценности и лична отговорност. Такъв човек няма място във властта! Обаче … Който мисли така, очевидно греши. У нас човешкото достойнство вече не означава нищо. Така че, просто трябва много, ама много да внимаваме. Част от снимките ни, щедро публикувани в социалните мрежи, безспорно са белег за прекомерната ни суета, други - за основните ни (понякога сбъркани) ценности, но трети -  (много извинявайте!) за безмерната ни глупост. Така че - по-кротко!

Но да се върнем в нашия град и да погледнем
маааалко по-скептично през обектива.
Макар че от години не посещавам празника на Пазарджик (вече съм го гледала няколко пъти - нека другите му се порадват) не мога да отмина речта на краля,  пардон, кмета! Беше страхотна: прекрасен град, прекрасни хора - щастливи, интелигентни, умни, работливи - ясно бъдеще, светли простори … Много го бива за тези работи. Това искат да чуят хората, това им казва. Ако пък някои от уважаемите ни съграждани, не се чувстват точно така, проблемът си е в техния телевизор! И макар да знаем, че нашият град (въпреки видимите подобрения), има и сериозни проблеми, услужливо си затваряме очите. Харчи се с широка ръка, теглят се щедри кредити, устата на опозицията и на инакомислещите се затваря с надменност и ирония. А сме беден град, в беден район, в бедна държава. Но пък за подобно поведение (и управление) народният гений мъдро е казал: „На гол тумбак - чифте пищови”.

И то какви пищови - маркови!
Но такъв си е нашият кмет - иноватор, строител, оптимист! И някакви си дървета, по-стари дори от главния архитект, едва ли ще го спрат?! Затова призовавам: Еколозите да се хванат здраво на работа и да изчислят възрастта на всички дървета в града. И което е по-старо от кмета - под ножа. Може ли някой да е по-голям от него!? Тук, покрай шегата, ще кажа и нещо сериозно. Сагата с евентуалното изсичане на дървета по булевард „Ал. Стамболийски” (поради ремонт) започна с лека ирония към евентуални бъдещи протести, премина през очевидно изнервяне на ситуацията (като ще протестирате, няма да ви го ремонтираме!), но пък … има индикации, че може и да приключи с разумно решение. И тъй като вече съм писала по тази тема, ще отбележа само три неща. Първо: Нашият съгражданин отдавна вече не спи, когато интересът му е засегнат - протестира, казва си думата - била тя права или не. Второ: Пешеходците са на последно място във визията на нашето местно самоуправление за бъдещото на града и като инфраструктура, и като жизнено пространство. Шосета, улици, светофари, паркинги, джобове, … Няма лошо. Обаче, нещата, въпреки безспорните (признавам) усилия, вместо да се оправят, вървят към по-зле. Защо ли?! Много просто: Колите се увеличават. Ако някога в едно семейство е имало най-много по една (та и хич), сега са по две, та и по няколко.

А и някои хора не смеят да слязат от тях да не им се напрашат трандафорите.
И трето: Предполагам ще се съгласите, че нашият град може да се премине от единия до другия край за час-час и половина. Обаче, всички много бързаме, затова предпочитаме да яхнем автомобилите. Да не говорим за въдуха - в сухи и горещи дни не може да се диша от автомобилните газове. И става все по-зле! Нистина не разбирам какъв е този инат у местните ни управници да не подхванат поне веднъж идеята за велосипедни алеи (та и цяла система), които могат да се изградят за няколко години. Дори за десет да е, пак е някаква перспектива. Защото друга нямаме ... Е, поне някои общински съветници се сетиха, че Н.В. Гражданинът им е началник, а не кметът. Адмирации, за което.
Тук ще си позволя и едно «екстравагантно» сравнение. Появата на новия фонтан в Пазарджик предизвика многобройни публикации (макар в това славословие да не се включиха всички).

Сякаш чудо невиждано беше станало!
Той, Фонтанът, не може да говори, както и дърветата, между впрочем, но докато за него само песни не се изпяха, за дърветата никой не гъкна. Докато не се сети някой да извика, че „царят е гол!” (очевидно пешеходец). И ми се ще да ви накарам да се замислите, уважаеми читатели: Фонтанът срещу едно само Старо дърво (да речем) на моите години. Колко струват те на данъкоплатеца, какви ползи са допринесли и колко дълго (ще) му служат! Не че не обичам фонтаните, напротив! И аз им се радвам като вас.
Накрая ще припомня едни не много далечни времена, когато друг наш именит кмет сложи на малко кръстовище в Пазарджик гума и така то стана кръгово. Нарекоха го Гумата. Това иновативно мероприятие дотолкова си беше харесано от самия кмет, че той се зарече и на други кръстовища да сложи гуми. Така в интернет се роди първият предизборен плакат (направен от зевзеци, разбира се):

„На всяко кръгово гума, имате моята дума”.
Не знам дали и настоящият ни ще прави още фонтани (на кръгово), той сам ще си реши и никой копче няма да му каже. Обаче, нека първо помисли: Дали този град няма по-важни и неотложни проблеми за решаване?! Защото очевидно парите не стигат.
Иначе, и на онзи кмет тогава всички много му се радваха и му ръкопляскаха. Но днес вече не. Защото е казано:
Времето е като сито. Само то отсява големите, значими и добри дела, които ще ще останат в историята.
Другите … просто се преекспонират.


Мариана Бойрикова


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините