Как можа да постъпиш така детински? Ти да не си дете? Детинска му работа! Какво дете! …Чували сме подобни възклицания или въпроси и полувъпроси,  изразяващи недоумение или раздразнение, или гняв, или
 учудване. Всъщност от какво се възмущаваме? Какво ни учудва? Дали защото не можем да приемем наивността като поведение на възрастен или чистия порив за безкористна постъпка? И не се ли превръща Детето в този случай символ не само на безвъзвратно изгубеното ни далечно минало, но и на онзи библейски мотив за изгубения рай, за непокварената ни човешка същност, за мислене и поведение като рожби на природата? И в такъв случай Международният ден на детето – 1 юни, не е ли своеобразна провокация и към възрастните: да се вгледат в себе си, в остатъците – ако ги има – от света на Детството и да преценят дали да запазят нещо от него, или да го захвърлят окончателно като бреме в житейското им утвърждаване?

    2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Сбъдна се „молитвата“ на поета революционер – едва 28-годишен:
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
    И отново тези стари болезнени въпроси: как е загинал войводата? Кой го е убил? Къде е тялото му?...И за пореден път традиционния поход от Козлодуй до вр. Околчица „По стъпките на Ботев“ – десетки млади хора крачат бодро към върха на славата и безсмъртието, пеят, рецитират поета от Калофер, носят български знамена…Всичко изглежда толкова красиво, толкова „патриотично“ и вдъхновяващо…Но нека не забравяме нещо много важно: докато следваме стъпките на миналото, да не изгубим посоката си за бъдещето. И най-вече – преценката си за настоящето.
    Доналд Тръмп изпълни едно от предизборните си обещания – оттегли САЩ от споразумението за климата. Като истински бизнесмен той има очи само за печалбата, независимо от цената й. Избягвам смущаващата ме мисъл, че този човек може да влияе върху човешката история.
    Дни наред ни подготвяха за „сериозни“ промени в Закона за движение по пътищата. И ето едно „радикално“ решение: махат табелите, обозначаващи наличието на камери. Като че ли някой досега им е обръщал внимание – най-вече защото в повечето случаи те бяха фалшиви, плашещи. Нещо като историята с лъжливото овчарче. Спомням си, преди доста години на т.н. „цариградско шосе“ имаше табела с информация, че над шосето кръжи хеликоптер, който следи за движението и нарушенията по пътя. По едно време наистина имаше такъв хеликоптер, но това беше за малко, после изчезна, но тази помпозна табела си остана. А иначе нищо ново: 279  души са загинали във войната на пътя само от началото на годината…
    На 3 юни беше Черешова задушница. Този ден допуснах едно некомфортно изключение – не посетих родителите си, по една или друга причина…На другия ден, малко след обяд, докато се правех на голямата работа и пиех евтино уиски на терасата, забелязах, че една пеперуда – кафеникава, с бели петънца по крилата си, кръжи около мен, каца до мен, отлита, пак се завръща…и ето го онова смутено и притеснено – и същевременно ожесточено отхвърляно от логиката ми – предположение, мистично, ирационално, че ТЯ, Пеперудата, е душата на някого от умрелите близки. Известно е схващането, че пеперудите са пътуващи духове; друга страна от символиката на пеперудата се основава върху метаморфозите й: какавидата е яйцето, което съдържа възможното развитие на съществото; пеперудата, която излиза от нея, е символ на възраждане. Това е, ако предпочитаме, напускане на гроба. И не съм ли в момента укорно посетен от баща ми или от майка ми?!...Май прекалих с чашката!
   Дания декриминализира богохулството, което бе смятано за закононарушение в страната през последните 334 години. "Религията не трябва да диктува какво е позволено и какво е забранено, трябва да се говори публично", е един от мотивите. Хубаво би било това разбиране да бъде споделено и от други религии.
    Вечерта на 4 юни - нов атентат в Лондон, бял бус на зиг-заг гази пешеходци, от него слизат трима с 30-сантиметрови ножове и започват да колят наред…Докато гледаме или слушаме за този смразяващ инцидент, у нас 16-годишен трафикант прекарва бежанци, катастрофира, загива той и още  9 души от бежанците…На 6 юни в центъра на Париж полицай е нападнат с чук. Поредна катастрофа у нас със загинали, измежду тях и деца...В Брюксел някакъв се опитва да взриви гарата. Въоръжени мъже нападнали парламента на Иран и открили огън в мавзолея на аятолах Хомейни. По-късно пък, в Лондон, а след това и в Нюкасъл, номерът с газенето се повтаря, но сега потърпевши са мюсюлмани…Е, какво, око за око, зъб за зъб? Връщане към Стария завет?
    Увеличиха цената на тока за битови нужди, на парното, на продукти и стоки като месо, минерална вода, хляб…Тихо, постъпателно, подличко българските производители и търговци ни надцакват, а средната работна заплата в България си остава четири пъти по-ниска от тази за ЕС според данните на гoдишния дoĸлaд на Института за икономически изследвания при БАН. България продължава да е с най-ниското средно месечно възнаграждение – 406 евро, при средно 1508 евро за целия ЕС. Получаваме и най-ниската минимална заплата в ЕС - 235 евро, при 1498 евро в Германия. На всичко отгоре се оказва, че ядем по-скъпи и некачествени храни от западноевропейците, вече доказано от  проверка на Агенцията по храните. Ето някои от лъжливите еврохрани в BG: шунка, шоколад, пюрета /ей, и на децата ни посягат/…
    А иначе „ на Западния фронт нищо ново“, стабилитетът у нас цъфти и скоро ще върже, премиерът като истински батман прелита от единия до другия край на страната, за да помогне ЛИЧНО, да установи справедливост, да накаже престъпниците. Защото първите два мандата бяха кратки, не си довърши работата човекът. Спомняте ли си онзи виц: мъж звъни на вратата на апартамент, отварят му и го питат кой е. „Ами аз съм майсторът на дограма“ – отговорил им той. „Нямаме нужда – казали  му, - ние вече си имаме майстор“. „Това съм аз – казал човекът, - току-що паднах“. Та и Бойко Борисов пада от власт и пак се връща, а ние, хората, му отваряме вратата на жилището си, та белким приключи с тази дограма. И Европа обикаля, и там пак, за трети път, му отварят вратата. Ах, колко нежно и същевременно мъжествено прихваща Меркел през кръста. А и тя, милата, преобърна – подобно на Путин – всичките ни знания за родната азбука и нейните създатели: братята Кирил и Методий, твърди немският канцлер, били българи. И при комшиите отскочи ББ. Турският премиер му благодари за „категоричната подкрепа на България в борбата на турското правителство за потушаване на опита за преврат“. Да, спомняме си как чинно и коленопреклонно върнахме обратно в Турция група от военни и цивилни, които напразно потърсиха у нас защита от турското „правосъдие“…И пак се сещам за „голямата и малката правда“, за политиката и човешките съдби.
    Ех, този Лозан Панов! С какво толкова е опасен председателят на Върховния касационен съд, че вкупом срещу него се обърнаха премиер и министри, управляващи и опозиция, главен прокурор, медии, политолози? Защото се обяви за изваждане на прокуратурата от съдебната власт и поставянето й като равно отдалечена институция? Или защото продължава да „мрънка“, че някой отвинтил болтовете на една от задните гуми на служебния му автомобил? Трябва да имаш манталитет на кръчмарски тамада, а не на истински отговорен за държавата премиер, за да неглижираш / а по същество – и да отхвърлиш/ опасението на Лозан Панов, че животът му е бил застрашен. „Ами да назначим един човек и всяка сутрин да му завива болтовете– отсече българският батман. – МЕН колко пъти са МИ отвинтвали болтовете…“ Сербез човек, куражлия, не му пука от нищо, а този хленчо Панов…хайде стига бе! То и главпрокурорът го поде в същия стил: „Това ми идва в повече…“ Същият припев подхваща и лафкаджийският вестник: „Марионетката в Темида пак надига вой за колата“. В характерния си стил да замита същината на проблема, ББ превръща един сериозен опит за покушение в гнусна гавричка, в шегичка. По същия начин, вместо да отговори с да или не относно граничната ограда, той шикалкаваше: „Абе ако трябва, ще я направим и триредова, и циментова…“ На село за такива казват: „Такладжия!“ И как умее да установи непосредствен, „непринуден“ контакт с журналисти и камери: удря се по главата – „да чукна на дърво!“, повдига почтително нагоре поглед – „както е рекъл Началникът“, усмихва се лукаво – „както народът реши“…И още нещо: Той, ББ, не може да допусне да има друг авторитетен/авторитарен център у нас. Някой си Лозан Панов, някоя си Корнелия Нинова, някой си…дори президента Радев. Никой друг. Трябва да е само Той. И е Той.
    Националният ни футболен отбор държи на „реномето“ си: загубихме достойно – 2:1, от отбора на Беларус. Вратарчето ни, Никата, получи гол почти от центъра - слабичък, немощен, ама бащицата му е силен. А 20-годишната латвийка Остапенко сътвори истинска сензация, като победи на финала за купата Ролан Гарос румънката Симона Халеп.  Това момиче „имаше топки“. Другият финал, мъжкият, беше предизвестен като изход и неинтересен. Надал победи Вавринка категорично, сякаш имаше пред себе си спаринг-партньор. Далеч по-драматичен и равностоен беше мачът между испанеца и нашия Григор Димитров на полуфинала в Австралия оупън. Преди време де, щото Гришата отново започна ту да се вдига, ту да пада – може би защото неговата Никол Шерцингер надипли 39 годинки?
    На 11 юни трънчани гласуваха на местен референдум за и против възстановяването на мината за златодобив край града. Резултатите от допитването показаха, че 94 на сто от жителите на Трън са срещу отварянето на златната мина. "Вотът на хората в Трън утвърждава здравето и чистотата на природата като основни ценности на нашето общество, в което интересите на гражданите трябва да са приоритет", написа държавният глава в профила си във Facebook. Инвеститорът обаче припомни, че прокуратурата е протестирала провеждането на допитването и е важно да се чуе мнението на съда. Мнението на съда…Мнението на един, трима или повече съдии, които могат да бъдат „манипулирани“? Очевидно референдумите не са долюбвани от родните държавни институции.
    Полицаите се готвят за стачка. Поредната. Дежа вю. Искането е банално: повишаване на заплатите. Няма лошо. Само че българското общество неведнъж е заявявало своето очакване от родната полиция – ефективност на техните действия. Би било чудесно, ако на първо време наглостта, чувството за недосегаемост, агресивност и нехайство или некадърност бъдат заменени с отзивчивост, чувство за равнопоставеност и  единомислие с гражданите, толерантност и професионализъм. И тогава едва ли ще чуем за  полицаи, които пребиват търговци и отнемат за себе си контрабандните цигари, за пожарникари, които… /аха да кажа нещо компрометиращо за огнеборците, но миналата нощ ни се запали жилищната кооперация и станах свидетел на навременна и професионална намеса от тяхна страна и апартаментът ни оцеля, само дето много мирише на изгоряло/; за подкупни митничари, за граничари-каналджии; за продажни служители на ДАИ,  за агенти на ДАНС, извършили документни престъпления и издаване на държавна тайна…Не че това не става и в други системи. Та дори и във висши училища, като УНСС, където студенти вземат изпита, като оставят празни листове, а другите, решили да проверят знанията си, получават слаби оценки…
    Сигурно трудно ще разберем испанците. Хиляди излязоха на протест в Мадрид, за да подкрепят бежанците и да накарат испанското правителство да изпълни обещанието си към ЕС и да приеме над 17 000 бежанци. У нас „патриотично“ ги гоним, за да не застрашат уреденото ни общество, вдигаме гранични огради – едноредови, а на места двуредови, мощни народни трибуни като Джамбазки и Каракачанов мобилизират бедни и богати, боси и сакати, жени и деца, водени от Динко, ловецът на мигранти, да дадат отпор на нашествениците.
     Къщата музей „Пейо Яворов“ е свързана много повече със скандали, колкото с живота и поетическото наследство на поета. Оказва се, че пушките, с които Яворов някога е въоръжавал четниците от ВМРО, са изчезнали от музея. Изнесен бил и прословутият пръстен с опал, дал името на едно от Яворовите стихотворения, посветено на Мина, която, едва 16-годишна, го получава от влюбения поет.
И ние ще горим унесени в съня си –
и като дим в небето ще намерим край.
    За да бъде окръглена сагата около тази култова сграда на „Раковски“, новият министър на културата Боил Банев уволни директора на музея Пламен Крайски, защото…паркирал личния си автомобил в двора на музея. Какъв съкрушителен „професионален“ аргумент!
    От град Дебелец „алармират“, че се руши едно от първите килийни училища, което е на повече от 180 години. У нас по всяко време всеки за нещо „алармира“ и все за пари става дума, разбира се. Е, някъде предприемат „решителни“ действия – като кметовете в Търновска област, които щели да правят курбан срещу наводнение; а общинари, барабар с наши учени /за чуждестранни не се споменава/ обявиха, че „природен феномен“ потопил варненския квартал Аспарухово преди три години, когато 13 души се удавиха – това са изводите от огледа на наши експерти. Абе я просто се разходете по речните корита на милата ни родина - стига да ги откриете, защото те са обрасли с ракитак, - за да обясните как и откъде ще мине водата при големи дъждове. Лозето не ще молитва, а иска мотика! Какви са тези „природни феномени“ и курбани!
    Френският президент Еманюел Макрон предупреди, че ЕС ще бъде отслабен, ако бъде позволено на отделни негови членове да нарушават правилата. Той заяви, че съществува напрежение между западно и източноевропейските страни заради геополитическото им наследство. „Те очакват от ЕС да им дава пари, без да уважават неговите ценности", посочи Макрон. Директно, нелицеприятно, но май не можем да му възразим. Свикнали сме да искаме, вместо да даваме, да се оплакваме, вместо да поемаме солидарно отговорности.
    Какво ли не прави човек, за да се отърве от тормоза на жена си. Янки влязъл в банка, бутнал в ръцете на една от касиерките бележка с текст „Имам пистолет, дай парите…“, взел ги, после седнал и зачакал; приел, че  затворът щял да бъде по-малко наказание за него, отколкото жена му.
    Почти всяка вечер ни уведомяват за ново насилие в училище. Като онзи младеж, който влязъл в учителската стая и ударил учителка за това, че му писала слаба оценка. Още по-удивителното /или може би – обезпокоителното?/ в случая е, че момъкът беше категорично и емоционално защитен от съученичките си. „Ами тя си е виновна, учителката. Държи се арогантно с нас…“ Щом е така, лобут! Това момче от училището по туризъм намери своята бъдеща проекция в младежа от Несебър, който не можеше да изчака преминаването на слепци пред автомобила си и слезе, та зашлеви една жена. С левачката, шат, и после бегом след колата, която самопотегли по нанадолнището…Пъргав момък, якичък, гола глава, къси гащета, фланелка…пазете се от такива и по-добре изчаквайте да отпердашат натам, накъдето са се упътили. В страната на „саморазвинтващите се болтове“ това е естествено.
    Хайде сега малко на тъгъдък:
    На 14 юни издъхна актьорът Алексей Баталов – „Бяг“, „Летят жерави“, „Москва не вярва на сълзи“, хубави, дълбоки филми; на 15 юни депутатите отхвърлиха предложението за въвеждане на мажоритарна избирателна система - някой да е очаквал нещо друго? На 16 юни почина Хелмут Кол, заслужено признат като обединителя на Германия; Нигерия, Алжир и Виетнам ни изпрeвариха по наука – хей, синодалните старци, стегнете се; в пожара на 24-етажния блок в Лондон загинаха близо 100 души; човекът с 800-те дни празнува на 16 юни своя рожден ден, пуснаха марка с образа му, художници го рисуват, облечен в достолепни одежди - гротескна носталгия по една изгубена илюзия; дупето на Моника Валериева се напълнило с пясък, докато се въргаляла чисто гола по плажовете на Гърция – добре, че е пясък, а не нещо друго; Бил Гейтс пак е най-богатият човек на земята със своите 88,9 млрд.долара –изхарчването им е истинска грижа…
    И в края да се върна към началото, към Детството, към безоблачния свят на чистите ни мечти. Дали е обидно да чуваме – дори само понякога, - че сме истински деца, че сме наивни като деца, че сме глупави като деца? Вероятно всеки трябва да отговори сам на тези въпроси. А аз, за да бъда по-илюстративен – или може би да избягам от отговора? – ще си позволя едно отклонение – като възможно житейско развитие за някои от нас.
    Веднъж учителката ни по български език и литература ни каза: „Скъпи ученици, запазете завинаги детското у себе си, за да не загубите човешкия си облик“.
    Приех думите й за мой девиз.
    Канех момичетата, с които се запознавах, на сладкарница по една боза, или да гледаме анимационни филми, или да играем домино. Но те, странно защо, ми отказваха или веднага след това скъсваха с мене.
    Ожених се за жената, на която обещах околосветско пътешествие – разчитайки на въображението и интелигентността й. Оказа се, че тя е приела обещанието ми буквално и се разведохме.
    Предлагах на колегите си да играем на криеница. В началото те се смееха, после ме намразиха. Помолих шефа си за отпуск, за да посетя софийския дисниленд, а той ме уволни. После и следващият, когато поисках да се надбягваме с чували.
    В бюрото по труда свикнаха с мене. Когато отивах там, всички служителки се струпваха около гишето, за да чуят защо отново съм останал без работа.
    Не се сърдя никому.
    Аз имам девиз и го следвам неотклонно.
    За да запазя човешкия си облик.
    Понякога само един въпрос ме обезпокоява: учителко любима, наистина ли казахте да съхраним детското у себе си, или грешно съм ви разбрал?

Георги К.Спасов





Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините