Ако има нещо сигурно, то е, че календарът неумолимо отброява дните ни и прелиства страниците от живота ни – без значение дали сме успели да ги „изпишем“ с дела или с бездействие. Последният месец на отиващата си 2017 година компенсира тягостното ни усещане за изтичане на живота ни с идващите цветни дни на Коледа и посрещането на Нова година.

    През нощта на пети срещу 6 декември си отиде най-голямата рок звезда на Франция – Джони Холидей. Както каза и президентът на Франция Макрон, у всекиго от нас /имам предвид по-възрастното поколение/ остана частица от Холидей. Спомням си как се редяхме на опашка, за да си купим билет за филма „Търсете идола“, гледахме го по няколко пъти и си припявахме песните на френските естрадни идоли – един далечен и – тогава точно така го усещахме – недостъпен за нас свят.
     На 6 декември празнувахме Никулден – някои с шаран, други с цаца, трети с настинка. В същия ден Доналд Тръмп обяви Ерусалим за столица на Израел. Налудничавият размах, с който взема решения този самовлюбен милиардер, придобива застрашителни размери. Той вече успя да прехвърли тероризма на наша, европейска територия, а сега е на път да инициира трета интифада в арабския свят.
    Студентите отбелязаха по своя си начин 8 декември. Заедно с тях и ние – бившите, по нашия си начин – с по една ракия и тъжно-весели спомени за онова време, когато самият факт, че си студент, беше гаранция за знания и интелект.
    Медиите истински ни щокираха с директния и тържествуващ анонс, че у нас е заведено – внимание! – първо дело за корупция! И то срещу кого – срещу Симеон Дянков и Трайчо Трайков, а по-късно към тези страшни престъпници присъединиха и Иво Прокопиев. Разбира се, тук отсъства лицето Пеевски; няма го и сред обвиняемите – та дори и сред свидетелите – по делото КТБ. Не означава ли това, че прокуратурата се саморазправя с всички, които не споделят официалната политика на ограбване на българския народ; които са скрита или открита опозиция на родния Батман; които имат смелостта и поемат риска да атакуват главпрокурора на скъпата ни татковина?
    Служителите на „Бултгартабак“ протестираха пред централата на една извънпарламентарна партия – организирани, униформени, подкрепени с питиета и храна. Причината? Тази партия искала да бъде разсекретен доклад на турските служби, според който „Булгартабак“ участва в контрабандата на цигари. Ами ако е така, идете и протестирайте пред турското посолство. Фарсов протест, един от онези, които ни отблъскват и по този начин убиват желанието за истински протести.
     В националната следствена служба се падало половин дело на човек годишно. И  така било не от днес и вчера, а от години. Техни колеги от други съдилища, които са натоварени със стотици дела годишно, определят работата в националното следствие като „курортна“ – а и високо платена. Ще излезе, че у нас не се извършват престъпления от квалификацията и ранга на тази служба.
   „Синодалните старци“ от БАН възроптаха срещу бюджет 2018 г. и пуснаха черни знамена на сградата на академията на науките. И отново трябваше да се намеси бат Бойко, отново той ЛИЧНО да се срещне с тях и в една приятелска беседа да чуе проблемите им и да разпореди, разбира се, бюджетът да бъде коригиран в полза на учените. Тук няма министър на образованието и науките, министър на финансите, министерски съвет, депутати и подобни ала-бала – решенията се вземат от Него – ето защо вече години наред, когато хората протестират, искат среща ЛИЧНО с Него. Пак той трябваше да се намеси, за да отпадне мораториума за иновативните лекарства – трябваше за пореден път да докаже на всинца ни, че става това, което той реши, а не някой друг, да речем президентът или вицепремиерът Валери Симеонов. Дори взе отношение и по двете лъвчета Масуд и Терез, родени в зоопарка в Разград, и реши да бъдат изпратени в чужбина въпреки решението на общинския съвет те да бъдат предоставени на зоопарка в Пазарджик. Какво тук значи някакъв си общински съвет, някакво си местно самоуправление? Ама някой ще рече: това е АВТОРИТАРНО управление! О, не, това е АВТОРИТЕТНО управление. Всичко се извършва и реализира благодарение на АВТОРИТЕТА на нашия премиер, това е. Ето защо той надскочи родните граници. Бръкна в политиката на Балканите, умува и по политиката в Западна Европа; след като прегърна приятелката си Меркел и й даде кураж в сформирането на нов кабинет, отскочи и до Тереза Мей. Студенокръвната островитянка изпита тръпката на похищавана жена в прегръдката на балканеца и макар че направи жалки – или по-скоро жалостиви – опити да се изтръгне от нея,  тя беше принудена да изтърпи едноминутното му сурово-нежно притискане като една приютена бедна душица. Даже Ердоган го похвали и го даде за пример на гръцкия премиер Ципрас. Дали защото нашият човек връща безотказно всички политически бежанци от Турция за разлика от опърничавия грък? В срещата си с младия политик „без вратовръзка“ Ердоган срещна категоричен отказ да се отваря дума за договора в Лозана от 1923 година, което ще рече преразглеждане на границите. Може би затова дойде като коледен подарък за премиера ни съобщението, че газопроводът „Турски поток" ще смени маршрута си и вместо в Гърция, тръбата ще влиза в България и оттам ще продължава за Европа.
    Като друг коледен подарък за Борисов „политическите наблюдатели“ окачествяват словото на Ахмед Доган, което той изнесъл на традиционната предколедна среща в Сараите с актива на ДПС. Почетният председател отправил послание и към всички участници в политиката, че не са алтернатива на сегашното правителство. По този повод Каракачанов заяви, че в ДПС има „умни хора“, а Борисов донатъкми, че Ахмед Доган бил „мъдър човек“. Само у нас спекулативната хитрост се нарича мъдрост. Да се възхищаваш от Властелина на порциона ще рече да споделяш коварните му политически практики, основаващи се на „своещината“/според Елин Пелин/ и партийната преданост/според всички съвременни управляващи/.
    Иде, идеее! Иде българското европредседателство и всички трябва да се снишим, да се примирим, а и помирим с онези и онова, което ни казват. Този момент от нашата политическа история се превърна в сакрално времетраене, което автоматически изключва всякакъв реалистичен отклик на събитията у нас, които евентуално влизат в разрез с утвърждаването ни като просперираща европейска държава. И, разбира се, не бива да изтъкваме, че 66,9% от българите определят като основен проблем днес ниските си доходи; 41,6% - безработицата; 39,5% - здравеопазването; 37,2% -  корупцията по високите етажи на властта; 25,3% - престъпността. 
    Строежът на втори лифт на Банско стана повод за размяна на реплики. По време на телевизионно интервю вицепремиерът Валери Симеонов обвини министър-председателя в саботаж на предложението му за промяна в концесионния договор за ски зона Банско. Май упоритото желание на вицепремиера да играе солово ще доведе до отсвирване от собствената му партия. Защо ми се струва, че това ще зарадва Каракачанов.
    Главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че се работи със сравнително стеснен кръг от заподозрени във връзка с убийството на 7-годишната Дамла.
Цацаров отиде ЛИЧНО в Кърджали, за да се запознае с детайлите около жестокото убийство на детето. Ето още един нашумял случай, напълно в компетенциите и възможностите на окръжен прокурор, но публично удобен за ЛИЧНАТА намеса на главпрокурора и спечелване на симпатиите на т.н.обикновени хора.
    Почитателите на фалшиви новини бяха предколедно зарадвани от телеграфическия вестник с дебелото си безплатно книжно издание, уличаващо сензационно лицата, които са „ограбили България“ и са „откраднали бъдещето ни“. Разбира се, измежду физиономиите, позиционирани драматично върху картата на България/подобно на една друга карта, осеяни с черепи/, липсваше тази на кутсуз кандидата за шеф на ДАНС. Подобна вулканична „информация“ няма как да не повлияе върху обвиняемите Тр.Трайков и Прокопиев…то май и целта е такава.
    Божидар Димитров, музейният всезнайко, който преди време се похвали, че не си лягал с жена по-възрастна от 28 години, обяви, че ще създава професорско политическо движение. Да знаете, има логика. Може даже да влязат и в парламента. У нас професорите са повече от шлосерите.
    През тази година милиардерите станали още по-богати. Разбира се, за сметка на още по-бедните. Но и за тях има кой да мисли. Австралийски учени от Института по молекулярна биология от университета в Куинсланд създали синтетична подобрена версия на "хормона на щастието и любовта", окситоцина. Препаратът нямал странични ефекти и можел за значително по-дълго време да поддържа "състояние на щастие" без никакви вреди. Дано аптеките на Марешки да ни го доставят на прилична цена.
    И ето ги дните преди Коледа и Нова година! Друг път не можеш да срещнеш жив човек, а сега градът е средище на лунатици. И всички щъкат насам-натам, гледат, питат и разпитват, влизат в магазини и заведения или излизат, и тук, и там чуваш „Весели празници!”, „Ами и на вас весели...” Връща се народът по родните си места, да види роднини и близки /които са останали живи след българския библейски Преход от Нищото към другото Нищо/, да приготвят коледната трапеза и онова прословуто свинско със зеле и кървавица...А и мойта, жената де, ме е помъкнала като всички други – да купим това, да купим онова. По улиците – кавалкади от автомобили и пресичането на пешеходна пътека се превръща в истинско изпитание. Ето, застанали сме с жената на едно кръстовище, стъпили сме на пешеходната пътека и се оглеждаме наляво и надясно – пък и такива надписи вече има, да се оглеждаме! – ама някакси недоверчиво, знаем ги ние българските шофьори. Виждам как настъпва един джип, настъпваме и ние двамата по пътеката, гледаме към автомобила, оттам младо момче също ни наблюдава, ама някак подло, злонамерено, ние – ха-напред, и той-ха към нас, дебни ни като ловец на сафари за лъвове, по-скоро сме уплашени антилопи, издебнах го за момент и така силно дръпнах жената, че тя едва не се пльосна на асфалта. Онзи почти ни забърса, беше много ядосан. Жено, викам, ама вече на тротоара, нали имаше едно законодателно намерение да си вдигаме ръката, преди да стъпим на пешеходната пътека. Имаше такова нещо, вика тя. Пък мина ли, питам, а тя – не си спомням. Брех, казвам си, ами аз, който носех в двете си ръце по една чанта, как щях да вдигна ръка? Освен да вдигна оная си работа, да й закача едно флагче и да си го размахвам. Ама тя пък, оная работа де, да не би да се вдига лесно!?...
   Приключвам „личните“ си месечни коментари за събития и хора. Питам се защо се самонатоварих цяла година да чета вестници, да гледам телевизия и после да се вмъквам, без никой да ме е канил, в тази радичковска „суматоха“ от новини и да се осмелявам да ги коментирам? Дали защото в хаоса на една динамична и мощна информационна инвазия съм търсил – може би? – уединеното пространство на личното мнение, на собствения поглед и коректив – както за да поддържам вътрешната си хармония, така и за да продължа да живея с илюзията, че не съм само част от света, а и елемент от неговото формиране? Или може би защото в дълбините на личното си усамотение съм усетил крехкия допир с изначалното си предназначение – да легитимирам по някакъв начин присъствието си в света – нещо като онези идиоти, които пишат по стените на културни паметници: „Тук беше Пешо Марулята“?... 
    Преди 50 години загубих единия си бъбрек. Като истински профан по анатомични знания/такъв си и останах/ попитах хирурга дали ще имам деца. Той се засмя и ми каза да не се безпокоя. На съседното легло имаше младеж, на когото бяха отрязали единия тестис. Лекарят, спомням си, му каза: „Трябва да побързаш да се ожениш. След 7-8 години няма да можеш да имаш деца“. Децата…Бил съм толкова млад, а първата ми мисъл е била за тях. Не е ли това присъщ ни инстинкт не просто за възпроизвеждане, а и за някаква утешителна не/осъзната илюзия за „живот и след смъртта“? Дали пък – връщам се на думата – и писането/пък и създаването на изкуство като цяло/ - не е само духовна потребност, а и скрито не/осъзнато утешение за преходността ни и надеждата ни да ни има и след това?...
    Мисля, че докато се питаме, сме живи.
    Стига. Затварям вратата. Както на хроникьорството си, така и на годината.
    И нека новата 2018 да бъде по-благосклонна към нас, хората!


Георги К.Спасов

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините