„Като няма в труд поету награда,
чезне песен, фантазия отпада…“
    Този възклик на Дядо Славейков отпреди 147 години досяга един от най-спорните и нерешени/май така трябва и да си остане/ въпрос за предназначението на всяко изкуство. И е нормално на 1 октомври, Деня на поезията, не просто да четем и слушаме стихове, а и да се питаме защо векове наред някои хора търсят съзвучието на думите като висш израз на духовните си пориви. И е ненормално в този ден да шиткаме из улиците или да се излежаваме пред телевизора, вместо да сме част от вълнуващо изживяване като поетическа вечер, или поетическо тържество, или празник…Почти забравихме онези години, в които се устройваха национални, пък и местни поетически празници на този ден, когато нашите поети заставаха пред микрофона и четяха или рецитираха наизуст свои творби. Тук-там, плахо и срамежливо, някои се събират и обявяват камерното си общуване за празник на поезията и духовността. Всъщност цялата ни литература – с изключение на няколко обикнати от медиите нейни представители – битува като наша нелегална спътница, нетърсена, ненужна, често пъти дори обругавана. Книжарници, молове и големите вериги хранителни магазини предлагат лъскавите книги на писатели от близки и далечни страни с техните още по-лъскави истории – измислени или истински, с техния начин на живот, с техния манталитет и с онзи неумиращ оптимистичен възглас „уау!“…

 На 3 октомври един обикновен човек, на 61 години, счетоводител по професия, застреля в Лас Вегас 58 човека и рани 500. Той надхвърли всяко зловещо въображение и отново, но много по-рязко, постави въпроса за сложния вътрешен свят на всеки един индивид от няколкомилиардното човечество. И ако Брайвик, убил 60 човека, все пак изповядва някаква „кауза“, какво е накарало този човек, безспорно материално осигурен, да отнеме десетки животи? Защо този затворен в себе си субект - според впечатленията на онези, които са го познавали - убива? И то не спонтанно, под въздействието на медикаменти или външни дразнители, а с една хладна, точна – прилягаща на счетоводител! – подготовка от години за подобно кърваво клане?
    Депутатите не приеха оставката на Делян Добрев по скандала „кумгейт“. Ами то е като те самите да си подадат оставката – че нали всички са взаимообвързани – не само партийно, но пак по същата схема – близки, роднини, приятели. И опозицията продължава да разплита този възел – ето ги роднинските назначения и в други „герберски“ градове – след Хасково - Каварна, Габрово, Велинград, Враца… Наложи се вицепремиерът Валери Симеонов да въвежда ред – така както го направи в Слънчев бряг. Но понеже го направи по неговия си маниер – остричко, грубичко, ето че веднага бе обвинен, че заплашвал журналисти с уволнение. „Стожерът на толерантността“ дори поиска от няколко медии да му се извинят, но те не го послушаха. И все пак, защо чак сега, и то по този пошъл повод – шуробаджанащина, реагираха журналистите? Нима нямаха други причини, други поводи, други скандали? Защо не питаха – а трябва непрекъснато да го правят! – докъде стигна разследването за КТБ, има ли някакъв напредък в издирването на похитителите на Адриан Златков, заловиха ли поне една от бандите, които напоследък безнаказано разбиват и ограбват банкомати? Колко убийства са разкрити, има ли разобличени, дадени на съд и осъдени корумпирани политици и управници?...
    Продължавам да се учудвам от прагматизма на министъра на образованието Красимир Вълчев. Този управленец – не педагог, а финансист! – за разлика от своите предшественици проумя, че т.н. делегирани бюджети нанесоха голяма вреда на образованието ни и рязко снижиха качеството му. Ето защо той предложи нови три стандарта за финансиране на училищата, което вече няма да зависи само от броя на учениците и ще увеличи издръжката на малките училища.
    Нобеловият лауреат за литература 2017 отново…не е българин. Това е  „английският“ писател Каузо Ишигуро, роден в Нагасаки,1954 г., Япония, който от 1960 живее в Лондон. Очаквам някога българин, живеещ в Берлин, Мадрид, Париж или Ню Йорк, да вземе литературния Нобел. Е, в такъв случай ще бъде обявен за немски, испански, френски или американски писател.
    Уведомяват ни, че МЕГАразследването срещу дупнишките феодали Братя Галеви е приключило.Те не са участвали в престъпна група и няма доказателства, че са изпрали 35,5 милиона лева с фалшиви документи, заключава родното правосъдие. МЕГАвреме, МЕГАсредства, МЕГАприказки ала-бала и ето го ЗЕРОрезултата, който не ни изненадва.
    Стандартът на живот в София вече е над средноевропейския, според изследване на Института за пазарна икономика. Градът, който расте, но не старее, сумира в себе си всички значения на „паралелната“ България. Между София и някои области в България разликата в стандарта на живот е пет пъти. Приливът към столицата обезлюдява провинцията и я превръща в „опожарена“ жизнена среда, подходяща само за „развитие“ на битовата престъпност.
    Българският национален отбор по футбол не можа да се класира за световното първенство догодина в Русия. Едва ли сме го и очаквали. Но очакваме – макар и твърде резервирано, - че след десетилетия футболен срам за родината ни шефовете на този спорт ще отстъпят най-сетне постовете си на млади и амбициозни ръководители. Стига са развявали фамозните си перуки по света, отбягвайки местните ветрове, които могат да ги грабнат. Май имаме нужда от торнадо, което да отнесе залежалото и вмирисано от алкохол и пръдня ръководство на Българския съюз за футбол. Колкото за „легитимния“ конгрес, който предстои, той вече е зареден с предизвестени решения, които трябва да спасят яловото ни футболно статукво.
    Президент и премиер отново поставиха „важния“ за страната ни въпрос чий…авторитет е по-голям чрез съвещанието на Консултативния съвет за национална сигурност/КСНС/, който първия път не се състоя/бойкот, недоразумение,случайност?/, та се стигна до втори път, на което така и не се стигна до съгласие. Умилително чистосърдечен изглеждаше Бойко Борисов, когато почти със сълзи на очи ни убеждаваше, че не е имало никакъв бойкот, че ето на, отишъл той, макар и със закъснение/ама нали трябва да се срещне с протестиращи!/, седнали, пили си кафе с президента…Докато го гледах и слушах, възхищение и омерзение сменяха местата си, а в някакъв момент дори абсурдно се прегръщаха.
     Ех, демокрацията наистина не е просто нещо. Толкова много ни убеждаваха, че трябва сами да управляваме съдбите си – чрез избори, чрез референдуми, та накрая дори си повярвахме. Повярваха си и в Каталуния, където обявиха своята независимост, която вероятно няма да я бъде. Не знам дали са прави или криви, само се убеждавам, за кой ли път, че силните дефинират кое е законно и кое не.
    Българите са най-застрашени от бедност и социално изключване в Европейския съюз, сочат данните от поредното проучване на Евростат.
Според европейската статистика повече от 40% от българите, най-вече пенсионерите, са били в риск от бедност или социално изключване през миналата година. Хайде пък тия! Та те не слушат ли какво казва премиерът ни: преборихме контрабандата на цигари и алкохол и сме пример за останалите държави; много успешно усвояваме еврофондовете; големи инвестиции се правят в заводи; напредва работата в Белене., „сега увиваме с фолио оборудването, пристигнало на площадката“, инвестирахме в Цанков камък, „променихме над 100 закона за намаляване на административната тежест“, „заделили сме 700 млн. лева за по-високи заплати през следващата година“…каква респектираща конкретика на познание!
    На 16 октомври в Малта взривиха автомобила на разследваща журналистка. Да, някъде има журналистика – истинска, независима, неподкупна. 53-годишната Дафне Каруана Галиция, съпруга и майка, обвини в корупция началника на кабинета на премиера и разкри връзки на страната си с офшорни данъчни убежища. Галиция бе в списъка с хората, които "формират и разтърсват Европа" - списък с 28 имена, съставен от новинарския сайт "Политико".
    В Киев отново се разбунтуваха. Многохилядната демонстрация на украинците формулира 3 искания: снемане имунитета на депутатите; истинска, а не имитационна борба с корупцията; отворени листи за изборите. Това са и наши искания, брутално пометени от политическата помия на властта.
    На 19 октомври полицейският началник от Пловдив, който бе задържан заради покровителство над ало измамници, бе пуснат на свобода. Въпреки че се е виждал многократно с ало измамниците, че е вземал подкупи от тях, че ги е закрилял. Върви се към едно постепенно оневиняване на полицейския шеф, което е напълно в стила на родната правораздавателна система, която стриктно се съобразява със социалния, политическия и професионалния статус на обвиняемите. Очакваме подобно развитие и на „казуса“  с арестуваните на същата дата митнически служители на граничен пункт „Малко Търново“. Колко пъти сме свидетели на този омерзителен цирк – арестуват ги, обвиняват ги, оправдават ги и даже ги връщат на същата длъжност – щото, видите ли, нямало желаещи да работят като митничари!
    А пък Ангелкова, министър на туризма, която изпрати  поздравителни картички на почивалите у нас, обяви, че България е една от най-добрите дестинации за зимен туризъм като съотношение качество-цена. „Като отидете във Франция в някой от известните им курорти, като Куршевел например, и там чаят е 4-5 евро", даде пример тя. Нерде Ямбол, нерде Стамбул!
    Милиардерът Андрей Бабиш спечели чешките парламентарни избори. Някои вече го наричат "двойник на Тръмп". Дали това е добре за Европа?
    На 28 октомври новините ни „изненадаха“ с поредните наводнения и закономерните за страната ни поражения: свличане на земни маси, преляли реки, наводнени къщи, евакуирани и изчезнали хора. Въпреки че вече си имаме Център за наблюдение на реките и язовирите в реално време, за който тази година са отделени 800 000 лева. Въпреки че според отчетите – а това го умеем, о-о, как го умеем! – на ДАМТН/Държавната агенция за метрология и технически надзор/ са извършени проверки на 5661 язовира в страната! И ето ги личните драми на ощетените, на онеправданите, на забравените.  Възрастен мъж бърше сълзите си: „Гледах баща си как се дави…“. Друг кротко и отчаяно казва: „Тя, държавата, няма да даде помощи…отново“. И след тези човешки изповеди идва школуван печален глас, който ни призовава да помогнем на бедстващите със СМС…И нищо за онези некадърници, всъщност престъпници, които носят истинската вина за потопа. Та те не знаят ли, че идва есенният сезон, че ще вали дъжд, и то голям, а не цветен прашец, че ще има препълнени язовири и придошли реки, чиито корита са се превърнали в гъсти гори!
    В неделя, 29 октомври, Изпълнителната комисия на ГЕРБ даде брифинг във връзка с езика на омразата на БСП, демонстриран на техния конгрес предишния ден. Точка по точка първите хора на партията отхвърлят нападките на БСП, окачествяват ги като фалшиви новини и понякога дори се позволяват лингвистични или философски закачки, което според тях само доказвало, че не са се изнервили, както твърдят „другарите“ от левицата. Централно място заема, разбира се, Цв.Цв. Всяко негово изказване е образец на идеологически клишета, неуместен предизборен патос и бягство от конкретика. Другите, общо взето, говорят по-спокойно, по-аргументирано и даже някои от тях изглеждат умни. Но къде са тука нашите недоволства, на гражданите, които сме всъщност потърпевшите? И нека Тома Биков да не обобщава, че обвиненията за корупция били ей така, на ангро. Да си припомним думите на еврокомисаря по правосъдието Вера Юрова, изречени с многозначителна полуусмивка: „Всеки път, когато се срещна с господин Цацаров и когато имам възможност да обсъждам с него тези теми - реформата и работата на прокуратурата и нейните структури, той според мен дава убедителни знаци за напредък. Винаги, когато се срещна с него, оставам с впечатление, че всичко в България е наред. След това виждам фактите, цифрите, резултатите и в мен се появяват съмнения за това дали наистина всичко е толкова прекрасно". Държавниците ни имат манталитет от времето на соцрежима, милиционерски интелект и байганьовско самочувствие на недосегаеми и ненаказуеми. Свикнали сме – и не сме отвикнали – да се отчитаме с цифри, с „мероприятия“, с безброй уж извършени дейности и в крайна сметка – с мизерни или никакви резултати. Алегорията на емблематичния ни филм „Кит“ е меродавна и днес, дори с още по-голяма сила. Хванатите тук-там цаци – дребни престъпници, се обявяват за кит – за голям престъпник или, което е по-респектиращо – за „разбита престъпна група“.
    И в тази връзка се сещам за една история. Тя прилича на приказка.
Имало едно време един юначага, доста големичък, мяза на Крали Марко, който още в невръстна възраст става милионер, скоро след това милиардер, притежател на медии, на капитали, „депутатин“ за четвърти или пети път, автор на законопроекти…Това е възможно само у нас, в България, нещо като „българската мечта“. Та този господин, да го наречем П., си създал една голяма лавка, в която набутал парите на една голяма банка…и аха да го прибере зад решетките Главният правораздавател, както целокупният български е очаквал, ама не. Щото се оказало, че и двамата споделят една и съща  „религия“ – онази, с която ни ограбват. Нещо като във вица с прасето, което се търкаляло в кочината си, радостно, щастливо и сито от изядената ярма, оплескала цялата му зурла, и ето че изведнъж се показал вълкът. Горкото прасенце замръзнало от страх.
-    Салам алейкум! – рекъл вълкът.
И г-н П., тоест прасето въздъхнало облекчено.


Георги К.Спасов



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините