Много не ми се говори за новото (почти старо) правителство, че като гледам само вицетата, кой с какъв багаж (умствен, идеологически, философски, та и  интелектуален) влиза в управлението, леко ме втриса. И тъй като за важните събития предпочитам да чета и анализите на чужди медии, че нашенските, бедничките, гледат много да не се набиват на очи (с малки, обнадеждаващи, изключения), оказва се, не съм много далече от истината - сверих си часовника! Очевидно е - нищо нито ново, нито хубаво, още по-малко светло се мержелее на БГ хоризонта. На кой му искат имунитета, на кой му се веят кирливите ризи, бая миризливи,

кой с досие, кой - без, та дори и без биография (преди политиката), поне като за един генерален директор! Но трябва да признаем, че поне жените засега стоят малко по-така в новото правителство - по-ведри някак, по-компетентни. Но колко са те: има-няма 5. За сметка на това обаче в президенството има 2, ама … малииии - армията на НАТО могат да командват, ако им СЕ даде. Добре, че не им СЕ! А и да не прекаляваме с феминистките отклонения, че някои мъже (милинките) вече взеха да се жалват от дискриминация. Женски квоти щели искат в управлението от ЕС. Ай, сиктир!

Само хубави новини. Да започнем с първата и за мен най-важна, тъй като е заредена с много дълбоко и (за съжаление) непреходно съдържание: Дядо на 80 години, се катурнал с трактора си в едно дере. Шофирало си деденцето най-(без)отговорно, отивайки на работа - на къра сиреч! Къде си тръгнал, бе човек, на тези години?! Кой дявол те кара да ходиш да работиш, вместо да си гледаш животеца - прасенцето, кюмбенцето, бабата, внучетата - такива работи. Пусни си телевизора, сипни си една ракийца, пък си попръжвай управниците, колкото щеш - копче няма кой да ти каже!  После се разходи до мегдана, смигни по пътя на някоя по-млада вдовица (за авторитет) и виж каква е хавата. Живот с капела! А не като разглезените германски пенсионери, дето целия континент са наводнили, та и до остров Бали стигат, като им омръзне Европа. То вече няма музей, галерия, опера, театър, кафене, ресторант, та и каквата и да било важна Straße, 

А нашичките … стоят си в панелките/къщичките и гледат на никого да не пречат. Най-много да отскочат до кварталния магазин да си купят хлебец, евтиното сиренце и някое кренвиршче на промоция (без холестерол). А пък по по Великден и Коледа - каква радост, Боже мой! Козунаци, лично от прочутия ни градоначалник, с подпис при това. Какво ли щеше да бъде, ако се беше сетил да си сложи и лика славен - щяха да го целуват като Господ! Хич не се шегувам! Човекът си е бръкнал в джобето и е зарадвал най-бедните. Хвала! (Защото иначе щеше да пише, че са от пазарджишкия данъкоплатец, който здраво работи и коректно си плаща данъците). Ама, онуй деденце се оказа от друга община, не така просперираща като нашата, затова тръгнало на тази преклонна възраст да се мъчи да добави някой лев към пенсийката. Честно казано, хич не е смешно, ама … ако сме само сериозни, ще измрем от досада/мизерия/отчаяние (кой каквото си избере). А какво й е хубаво на новината?! Е, как какво - дедето  влезе най-славно в новините и излезе от премеждието жив и здрав.
Следващата новина е още по-хубава - предстоящите ремонти. И как да не е хубава, все по-красив, удобен и европейски ще става градът ни. Обачеее!

Ама, че били расли по 20-30-50 години! Ами да са имали късмета да са част от зелената система на друг град! Важното е асфалт и цимент да се леят, обществени поръчки да се печелят, нови паркоместа да се оформят, та да притурят към бездънната общинска каса. А пък едни мили хора рекоха да инициират създаването на велосипедна система в града, ама кой да им обърне внимание. Колко му е - 20 минути от единия до другия край на града. Разбира се, че това е сериозна финансова инвестиция, но също така би била и най-прозорливата и уместна инвестиция за бъдещето! Караш без пари, дишаш чист въздух и спортуваш - 3 в 1. Ако някой беше казал: Не паркоместа, а велосипедна алея ще направим, е-хааааа! хвалебствена ода щях да напиша за тях. И като се сетя как си пазят дърветата в белите държави, още по-тъжно ми става. При нас се мисли само за автомобилите - улици, шосета, паркоместа, паяци, бир билюк служители в Синя зона …

Градът вече се задъхва от автомобили, ежедневни скандали между съседи и (нежелани) гости кой къде да паркира. И това хич не е дребен проблем, защото ескалира. Ама … какво общо имат тук велосипедите?!
А сега суперновината! Започнаха да чистят коритото на река Марица. Браво, кмете! Бавничко, славничко, ама може и да стане. И, представете си, като я почистят, пък застане уважаемият ни градоначалник на Моста, вдигне ръка и призове: И сега… да дойде Водата! И като тръгнат едни лодки по реката, мадамите с чадърчета, кипрят се и се наслаждават на мохабет с изтупани кавалери. А покрай брега - чудо! Вие се (и там) една велосипедна алея - млади и стари велосипедисти, ролер-майстери, кънкьори и всякакви спортни глезотийки. А в събота вечер - духов оркестър на Острова с танци. Ще кажете: Алооо, ти нещо да не си мръднала - това да не ти е 20-ти век! Мдаааа. Прави сте. Не е от 20-ти век, от 21-ви е, само че от друга държава - бая по-на запад! И хайде пак в реалността!

 Общинският съвет на Пазарджик се разбуни.

Откога чакаме този тъй скъп на душите и джобовете ни кошер гневно да се разжужи. Е, случи се! То май с всичко става така - като пренатегне майсторът винтчетата на системата и хоп - тя поддаде някъде. Затова, че десетина общински съветници скочиха срещу едно проекторешение и категорично отказаха да го приемат - ясно, аргументират се хората с обществения интерес и бъдещето. Но докато по този въпрос могат да бъдат изразени противоречиви мнения - и компетентни, и дилетантски, то за направения от кмета коментар за евентуален референдум като за екстравагантно/екзотично решение, аз, поне, оставам без думи. Само един аргумент! Швейцария - наистина друга държавна, политическа, управленска, изборна и каквито си щете системи. Знаем, че там хората за всичко ги питат - ей така, да си кажат мнението, предпочитанията, приоритетите.

Ама, Швейцария … какво да я мислим - парите им, с лопата да ги ринеш, за всичко има. Ние, обаче, предпочитаме много да не питаме данъкоплатеца, защото:
1. Твърде е проЗт, за да разбере какво го питаме.
2. Ако все пак има опасност да разбере, то така ще го попитаме, че да не разбере.
3. Ако пък има вероятност да изрази мнение различно от правилното, ние пък ще отчетем бюлетниките по правилния начин.
4. И накрая. Какво изобщо има да го питаме, той нали вече си е казал думата?! Да е мислил кого избира.
Така че, БГ референдумите май ще се окажат твърде безсмислени и скъпи упражнения. Къде-къде по-евтино е да си напазаруваш евтино продажни душици. Има ги навсякъде  колкото искаш. И не че са толкова гладни -  алчни са!
Така че, забравете Швейцария, скъпи съграждани. По-добре да се върнем към българската действителност, където мъдростта на един български писател - Димитър Димов, макар и стряскаща, все повече ни доближава до бъдещето.
«И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си”
Дано не!
И дано не целият свят!



Мариана Бойрикова

Бел. авт. Заглавието е заимствано от романа в стихове на Недялко Йорданов «Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки»






Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините