май 2017

    Първият ден на месец май дойде с инертния възглас „Да живей, живей трудът!“ и със спомените – онези, които ги имат – за цветни манифестации и лозунги, прославящи труда и създателите на блага. И пак повод за поредния разнобой между хора, общности и партии около въпроса „Чий е този празник?“. Синдикатите го припознават като свой, като празник на трудещите се, БСП го обсебва като исторически момент от своето утвърждаване, властта обещава увеличаване на минималната заплата, а бизнесът го усуква, че  сега не му е времето, че това ще е добре дошло за сивата икономика/като че ли тя отсъства!/. Два дни след това 8-ят конгрес на КНСБ преизбра Пламен Димитров за още 5 години. Тези синдикални „лидери“ се оказаха по-несменяеми и от партийните лидери. Те продължават да се преизбират по една позната схема, гарантираща им победата – реденето на кадри тръгва отгоре надолу. Така е и при различните спортни федерации. Така е и при партиите. Едни и същи имена, едни и същи управителни съвети, едни и същи рахитични резултати.

    По повод 3 май - Световен ден на свободата на печата, председателят на Европейския парламент заявил, че без свобода на медиите не може да има прозрачност, борба с корупцията и добро управление. България е на 109-то място в света и за първи път се срива до предпоследния сегмент, при който свободата на пресата и медийната ситуация като цяло се дефинира като "лоша". Когато мога да си купя от LAFKA вестника на невъзпитаните карикатуристи „Прас-прес“, ще повярвам, че сме направили крачка напред в тази насока.
    На 4 май румънците отново излязоха на протест срещу реабилитацията на корумпирани политици. „Трябва да защитим страната от крадци!“ – скандираха хората. Напоследък спряхме да се сравняваме с тях. Май се получи нещо като в онзи виц, където бабичка се тътрела към аптеката, но била изпреварена от един младеж и тя го попитала: „Момче, ти накъде?“ „Към аптеката“. „Да знаеш, след мен си!“ Та и ние, уж изпреварили румънците в началото на Прехода, сега виждаме гърба им, въпреки че ги предупредихме, че са след нас.
    На 7 май Еманюел Макрон спечели изборите във Франция за президент. На политическата сцена се появи още един „несистемен“ играч – поредното доказателство за обръгването на хората от постоянно възпроизвеждащи се партии и политици. Може би и затова не постъпи като „истински политик“, включвайки в правителството и десни, и леви, и най-вече граждани с утвърдено име и впечатляващи професионални постижения.
    На 8 май Борисов изпрати правителствения самолет „Спартан“ да вземе пострадал български спортист от Суботица, Сърбия. Последва съответна благодарност към правителството и най-вече – ЛИЧНО към Бойко Борисов. Това беше демонстрация на гротесков коктейл от възхитителен, трогателен, патриотичен и мъжествен патриотизъм. Казват, че смъртта на един човек е трагедия, а на хиляди – статистика. Бихме ли могли да перифразираме тази мисъл така, че помощта за един човек – толкова публична и всеогласена, компенсира не-помощта за хиляди други хора?
    И ето още един ден с две лица, новият политически Янус – 9 май, на Запад припознат като Ден на Европа, а на Изток – като Ден на победата. И още един повод да се разделяме на „русофили“ и „русофоби“ и да спорим кой е истинският победител във Втората световна война.
    Лидерът на „Воля“ се отказа от имунитета си с култовото заклинание: „Няма българин, който да е осъден за един шамар.“ Знае господин Марешки кога да спре. И кой твърди, че нашето правосъдие няма принципи. Удряйте, но само веднъж!
    Снимка на новоназначен зам.-министър, на която той позира с изпъната ръка край восъчни фигури на нацисти в музея "Гревен" в Париж, разбуни политическите страсти и младият управленец побърза да подаде оставката си. По този повод премиерът заяви следното: „Благодаря му много за достойната постъпка. Съжалявам за него. От всички зам.-министри на Патриотите той беше най-подготвеният". А Валери Симеонов окачестви тези снимки като „майтапчийски“. На другия ден, след оставката на зам.-министъра, „лафкаджийският“ вестник отдели само няколко изреченийца по случая – „зам.-министър подаде оставка“; и до тази статийка – друга, пет пъти по-голяма, със заглавие „Лозан Панов се прави на политик“. Да допуснем следното: не „шегаджията“-патриот е вдигнал ръка за хитлеристки поздрав, а Лозан Панов. Или Калпакчиев. Или Радан Кънев. Веднага след това същият вестник ще нашари първа страница с огромни заглавия от рода на „Лозан Панов: Хайл Хитлер!“ ; на втора страница огромна статия с десетки подробности – верни и измислени, около „скандала“… и, разбира се, карикатура на Панов. Или на Калпакчиев. Или на Радан Кънев.
    Многозначително е това постоянно натрапвано противопоставяне Цацаров-Панов. Главният прокурор коментира напрежението между него и председателя на ВКС така: "Никога няма да се сдобрявам с него, защото нито той ще ми стане приятел, нито искам такъв човек за приятел.“  Нямаше как да не се намеси и нашият премиер, който е „капакът“ на всичко, случващо се у нас. „Като са кърлежи, какво да кажа“ – сравни той с характерната си образност т.н. според него олигархични партии и връзките им с Лозан Панов. И ловко прехвърли спора от полето на принципния дебат за същността на съдебната реформа към лековатото и достойно за презрение междуличностно боричкане.
    Започна нещо като медийна операция „нашият, народният, достъпният“ Цацаров. Все по-често той  започна да се явява пред телевизионните камери, да коментира, да демонстрира съгласувани действия с полицията – като обещанието, че Бургас вече няма да е на първо място по престъпност. А малко преди това, на път за морския град, Цацаров и придружаващите го попаднали на пътен инцидент някъде край Чирпан – камион се обърнал и покрил магистралата с агнешко месо. И тогава, забележете, САМИЯТ глав прокурор, ЛИЧНО г-н Цацаров ПОМОГНАЛ на пътните полицаи да въведат ред – вероятно е застанал по средата на магистралата, облечен в услужливо подадена му жълта, сигнализираща жилетка, и с отработени, резки и категорични движения на двете си ръце /и донякъде само с тялото си/ е регулирал този пътен участък до окончателното възобновяване на нормалното движение по него. Абе какво знаем ние!
    Едно от първите неща, които направи Цецка Цачева в новата си роля на министър на правосъдието, беше да възстанови на работа човека с респектиращата фамилия Талев. Тази „контра“ на служебнотго правителство не е ли демонстрация на опониране на президента? Може би в този контекст трябва да поставим и директора на агенция "Митници" Георги Костов. Нали си го спомняте, същият, който беше уволнен от служебното правителство, а пък той се закани, че ще ги съди. Но ето че на власт дойде бат Бойко, който го върна на позиция, удобна и за двамата.
    Нашите професори са различни. Някои ги отстраняват от работа заради искани подкупи от студенти, но други изравят уникални артефакти, които изпращат по дяволите разпространената теория за произхода на човека и разклащат научни постулати: край Чирпан били намерени зъб и част от челюстта на човекоподобно същество, което се оказва най-старото, тоест, гордеят се не без основание нашите учени, не в Африка, а на Балканите са живеели първите човекоподия. И не само това. Оказва се, че в музея във Враца имало плочка с най-старата протописменост в света, датирана на повече от 7000 години. „Писмеността, открита край село Градешница, е по-стара от тази на шумерите с около 1000 години“ – заявява писателят академик Антон Дончев. И няма как да не се ядосваме, когато се отрича българското начало на Кирилицата, особено от политици, които пишат на нея.
    На 24 май ние, „възродените“ българи, чествахме Деня на българската просвета и култура. Откакто се помним, знаем, че „голи са без книги всички народи“, че „книгата е прозорец към света“…Обичах да чета от съвсем малък/вече не е така/, а баща ми, когато ме видеше с книга в ръка, полушеговито, полустрого казваше: „Книгата хляб не дава!“ Казваше го, може би, защото беше хлебар. Самият той четеше много – вестници, книги…Та, спомням си, бил съм сигурно в началните класове, четях някаква книга, взета от селската библиотека, и мой първи братовчед ми каза, че ако препиша тази книга на ръка и я изпратя в издателството, оттам щели да ми я изпратят напечатана, нова-новишата. И аз започнах да преписвам на ръка в една тетрадка същата книга…докато се опомних. Тази страст, знаете, е опоетизирана от Атанас Далчев в стихотворението му „Книгите“:

……..
Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,
о,зов на любовта,
и аз загубих зарад книгите
живота и света.

    В някаква степен днешният еквивалент на книгите са мобилните телефони, таблети, лаптопи, които поглъщат времето ни – най-вече на по-младите – и предпоставят загубата на „живота и света“.
    Денят на Солунските братя ме връща към един далечен спомен, когато бях директор на училището в родното си село. В началото на учебната година успях, след много усилия и молби към различни хора, да закупя за училището инструменти за духова музика, да изберем подходящите момчета и момичета за състава и да поканя за негов ръководител един военен от гарнизона в града. След упорити репетиции военният подготви децата с няколко марша и на 24 май те дефилираха по улиците на селото ни. Хората излизаха пред къщите си, поздравяваха ни, радваха се на малките, водени с маршова стъпка от техния ръководител. По-късно /не знам защо и от кого беше предизвикано това/ ми направиха някаква финансова ревизия, при която ми беше наложена глоба/от една до три заплати, такава беше санкцията/ за това, че съм назначил за ръководител на духовия състав човек без съответно музикално образование. Така че бях принуден да освободя човека, който за съвсем скромно възнаграждение успя да създаде и подготви ученическата ни духова музика. Потърсих друг ръководител на състава – разбира се, със „съответното музикално образование“, – но всички ми отказаха – и заради пътуването от града до селото, и заради заплащането.  Повече хората от селото не чуха духова музика и не видяха радостното шествие от ученици и учители. Но за сметка на това законността възтържествува.
    Турският президент Реджеп Ердоган отново оглави управляващата Партия на справедливостта и развитието след 3-годишно прекъсване. Той бе избран на лидерския пост на извънреден конгрес на партията. Военното положение продължава, обяви Ердоган, и реторично попита: „Училищата затворени ли са? Заведенията работят ли? Автобусите и влаковете движат ли се?...“ Така де, всичко си е по старому. Само дето арестите на тези гюленисти, които сякаш извират от земята, продължават.
    По време на обиколката из новата централа на НАТО Тръмп буквално избута черногорския президент Душко Маркович, за да се озове на челно място в групата. Тази откровена арогантност на американския президент беше демонстрирана преди това и с изненадващото уволнение на шефа на ФБР Джеймс Коми, водещ разследването срещу него. „Непредсказуемият“ милиардер принуди немския канцлер Ангела Меркел да провиди голата истина, че Европа трябва да разчита единствено на себе си.
    Междувременно странни или любопитни новини ни откъсват за малко от родния абсурд: незаконно занимаващи се с народна медицина и окултно-магически дейности в Русия ги грози затвор; японска принцеса се отказала от титлата си, за да се омъжи за своя колега от университета; 17-годишен астронавт от Северна Корея осъществил полет до Слънцето, кацнал на повърхността му, взел проби и се върнал успешно на Земята – и всичко това в рамките на някакви си 36 часа; китайски и турски учени твърдят, че са намерили останки от Ноевия ковчег на 4000 м.надморска височина в планината Арарат; Съветът по правата на човека в Русия поискал в чест на 100-годишнината от Октомврийската революция да бъдат върнати книжките на всички водачи, лишени от шофьорски права; калифорнийка се оженила за любимата си гара и мислено направила секс с нея…И за да остана в този сензационен свят, отварям любимия си многотиражен вестник, за да науча, че „мачкат“ коли за кеф в Люлин, че 22 000 „бачкат“ с еднодневен договор, че граничари „щавели“ по 10 бона от бежанец, че Вулева скочила на циците на Гани, че Поли плувала в езеро в Лондон, че Моника Валериева танцувала по тиксо, че Хайди Клум се пуснала дибидюс гола, че 59-годишен „кръшкач“ давал на съпругата си канабис, за да я утеши, тъй като била в депресия заради изневерите му…По същата причина обичам понякога да гледам и да слушам чалга изпълнителки…Този фойерверк от безумия ме освобождава от напрежението и от Яворовите „въпроси, които никой век не разреши“.
    „Ботев“ – Пловдив победи „Лудогорец“ и взе купата на България. Една от редките битки, в които нормалността направи пробив в неестествената панорама на българския футбол. Но неговите началници веднага отвърнаха на удара: измислиха новите т.н. „патриотични“ екипи за националите ни по футбол. „Така няма да забравяме миналото си, защото без минало няма бъдеще“ – произнесе се един от тях. Бутафорният патриотизъм има почва у нас, особено сега, след като е и овластен.
    И докато гледаме и слушаме едни и същи политици и „народни“ представители, в ПАРАЛЕЛНА България /както някои напоследък започнаха да я наричат/ се „случиха“ няколко неща:

• Върнахме си първото място по тютюнопушене;
• Не отстъпихме първото място по жертви от пътнотранспортни
• катастрофи;
• От всички 4997 села в България общо 566 останаха без население
• или с едноцифрен брой жители;
• Двама българи дневно слагат край на живота си;
• Оставаме най-бедната държава в ЕС;
• Разликите в доходите между най-бедните и най-богатите в България непрекъснато растат, като децата и възрастните бедни са най-много на глава от населението;
• Корупцията си остава "значимо предизвикателство" пред България…

    И продължават „майтапчиите“ да ни убеждават, че сме добре, че има ръст на икономиката, намаляване на безработицата, растеж на доходите…
Отиде си най-опоетизираният месец. Отиде си и поредното издание
на Мастер шеф с предизвестен победител – мелодраматичната и нафукана 27-годишна „бранд мениджърка“ Божана, вместо каменоделеца Иван, най-добрият измежду готвачите, но с лично достойнство, което не беше долюбвано от съперници и жури. Младостта и инфантилните провокации бяха предпочетени пред възрастта и майсторството. Поредното шоу по външен лиценз, но с вътрешна българска окраска, която съхранява нашата „идентичност“.

Георги К.Спасов








Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините