Гошо Байлов избра да бъде себе си, което значи вечно да се търсиш, да се откриваш и губиш, да вървиш към себе си – избра изкуството и той самия да са едно цяло.
За своя избор той беше професионално подготвен и емоционално мотивиран. Нима може да бъде направен друг избор в семейството на духовни родители, честни интелектуалци, в света на неговия баща зографа Васил Байлов? В СХУ „Цанко Лавренов”- Пловдив, в ателието на проф. Русчуклиев във ФИИ на ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” той придоби и разви знания и умения, които в този труден период лесно се превръщаха в оръжие за
творчески спекулации от безхарактерни млади творци с оправданието за финансова реализация или физическо оцеляване. Част от този процес на професионално изграждане и творческо съзряване е пред очите ни в тази изложба. Щастлив съм, че съм бил в самото начало на творческия му път, когато талантът и свободата трябваше да се сблъскат с правилата, за да открият още по-широки територии за себе си. Признавам, че харесвах категоричния, енергичен, твърд рисунък на малкия Гошо, смелото боравене с трудната акварелна техника, но се тревожех дали неговия още тогава забележим индивидуален почерк ще се възприеме от неизменните журита и комисии, следващи пътя на начинаещия творец. Често по – лесно си проправя път по – безличното, по – познатото. За щастие и Гошо осъзнаваше, че най сигурната защита и гаранция за успех е работата и верността на собствения си талант. А да се върви по трудния път, който си беше избрал, да прави истинско и автентично изкуство имаше нужда и от силен характер, и от вяра. Той ги притежаваше, затова като студент и по – късно, винаги беше фокуса на творческата енергия на своите колеги връстници. Мисля, че те определено се нуждаеха от неговия характер, черпеха от неговата енергия, възхищаваха се и малко завиждаха за рискования му избор – пътя на свободата. Показаните тук студентски етюди, ученически рисунки и акварели показват солидната основа, върху която е изградено изкуството на Георги Байлов, силата на творческия му потенциал. Те може би са и ключа за вникване в зрялото му творчество – живопис, която има не само естетически стойности, не е само красива картина, но която вълнува, тревожи, предизвиква размисъл; живопис, която можем да усетим и почувстваме само ако погледвем по – далече от изобразеното. Още в учебните работи се чете онази характерна за Гошо Байлов двойнственост между видимото и невидимото, между реалното и духовното, между фигуративното и абктрактното, между тъмно и светло, между небето и земята. В този смисъл твъде условно трябва да приемаме, че той работи с еднаква страст във всички живописни жанрове – портрет, пейзаж, фигурална композиция. Всъщност той прави от всичко картина със сложни духовни послания и философска дълбочина. Неговите творби са богато нюансирана и сложно организирана живописна материя, в които композиционни центрове и смислови акценти са светлината и мрака или двете заедно. В някой от тях цветовете изригват, запалват се („Създател”, „Иконостас”, „Ориентири”), другаде лежат спокойно и меко („Обиталище 2”, „Легнали храмове”). В някои композиции структурата е от прави остри и геометрични, енергични линии и обеми, в други меките и спокойни форми и тонове стимулират съзерцателност и вглъбяване. Какъвто е и живота, който постоянно ни активизира и разтърсва, а после успокоява и утешава. Въпреки емоционалната експресия, смелото и мощно боравене със живописната материя, картинното пространство се характеризира с една рафинирана организация и чувство за завършеност. Изобщо едно от основните достойнства на неговите картини е усетът към композиция и цялост на творбата. Любими цветове на Георги са земните топли - охра, кафяво, златисто, червено, „трудния кармин” и безкрайните им нюанси съпоставени и изявени чрез синьото, виолетовото, зеленото.
Малко са младите художници, които успяват да изградят свой образен свят, чрез развитие на собствената си личност. Гошо знае, че да се изградиш като творец трябва постоянно да се изграждаш и като личност, защото само така можеш да задаваш въпроси и да изпращаш силни, оригиналтни послания със средствата на изкуството, провокиран от битието ни на обществени същества. Той казва: „Само една малка част от творците се опитват да дадат нов смисъл на изкуството по свой собствен начин и да допринесат с нещо ново към онова, което вече е направено от другите”. В този смисъл мисля, че зрели, оригинални идеи и истински пластични находки са „Легналите храмове”. Не трябва да търсим бог само в небесата, в патетичните вертикали, той е и долу в тревата, земята, той е пътя под краката ни.
Георги Байлов е не само живописец. Той е съвременен артист, който без комплекси прекрачва границата на живописта и избира средствата, с които най-пълноценно може да се изрази. За съжаление тази изложба не показва търсенията му в областта на монументалната живопис или скулптурата, където той има сериозни реализации. Щастлив съм, че го поканих да участва като най-млад артист в Седмия скулптурен симпозиум „Допирни точки” в Пазарджик, защото там той демонстрира индивидуалност, съмременно мислене и креативност, създавайки една от най-провокативните и различни творби, структурирана изцяло от регистрационни автомобилни табели.
В краткия си, но наситен творчески път, белязан с авторитетни изяви в България и по света изкуството на Георги Байлов намери истински съмишленици и ценители. Събития бяха самостоятелните му изложби в галерия „Ровър” гр. Пазарджик, 2005 г.; галерия „Филипополис” – гр. Пловдив, 2011 г. в рамките на „Нощ на музеате и галериите”; „Блу Галери”, гр. Варна, 2014 г. Два пъти беше представен от Галерия „Агора” – Ню Йорк 2009 и 2010 г. -„Алфа арт галери”, Ню Джьрси, 2010 г.; "Амстердам Уитни галери”; Ню Йорк, 2011г.; " Галерия М ", Виена, 2014 г.; панаирите на изкуството в Реджо Емилия, Италия и Инсбрук, Австрия и др. Списание „АртисСпектрум”, Ню Йорк представя участието му в Галерия „Агора” така: „Органични и едновременно с това геометрични, картините на художника Георги Байлов са доказателство за това, че в света на изкуството има още много пътища и гласове, които тепърва ще бъдат откривани”.
„Всички пътища водят в Рим. Само един води в рая: пътя на Свободата” казва големия български модернист Гео Милев преди повече от 90 години. И ако сега Гошо е в Рая и рисува ангели то е защото направи трудния избор честно да извърви пътя си и да бъде свободен. Пожелавам ви приятни мигове с неговото изкуство!
Проф. Стефан Лютаков
Проф. Стефан Лютаков за изкуството на Георги Байлов и по повод откриването на ретроспективната изложба на младия творец в ХГ „Станислав Доспевски”, Пазарджик
