Посрещат ме в малкото дворче пред къщата, усмихнати и двамата. На масата под асмата, в огромна фруктиера ме чака най-ранното грозде, отгледано от тях самите и започваме нашия разговор за проучванията на Бай Делчо, както той ще каже да го наричам в последвалите ни няколко срещи. А той още отпреди да се пенсионира през 1991 г. само това прави – дири сведения за родното си село Поибрене – исторически, географски, археологически, етнографски и... трупа архив. Архив от снимки, карти, схеми, спомени, исторически сведения, архивни документи, който архив започваме да преглеждаме заедно с него лист по лист, снимка по снимка, документ по документ. И всяко листче е със своя собствена история, към която бай Делчо има още какво да добави. Защото паметта му е перфектна, въпреки че краката не го слушат, поради прекарания инсулт преди години.
Но нека кажем кой е той – Недельо Топузов е роден в с. Поибрене, Панагюрско, през 1934 г. Учи най-напред в родното си село, после в Панагюрската смесена гимназия.
Баща му е убит в началото на 1945 г., по време на войната срещу хитлеристка Германия, и това го отвежда в дома за сираци в Чепеларе, Смолянско, където завършва средното си образование. Завръщайки се в родното село се оказва, че жителите му ще бъде изселени заради строежа на яз. „Тополница”. И така младото семейство Ирина и Недельо Топузови се озовават в Пазарджик и вече повече от 60 години са заедно. В продължение на близо три десетилетия работи в Акумулаторния завод в Пазарджик, където се и пенсионира. Член е на БЗНС, активен общественик и в квартала, и в града. Три поредни мандата е съветник в ГНС – Пазарджик (1974-1982 г.). Баща е на син и дъщеря, дарили го с три внучки и четири правнучки.
За проучванията на рода и за историята на родното си село Поибрене говори със страст на младеж, който и сега би показал на младите археолози всички местности в региона на селото, където има останки от калета, стари зидове, легенди и предания. За първата книга „Поибрене, страници за неговото минало” започва да събира сведения още през 1952 г., когато е деловодител в местния селски съвет. После, когато в селската черква избухнал пожар спасил и съхранил всички регистри за ражданията и умиранията в селото от 1899 г. до 1940 г. И сега, чрез нас, те ще отидат в хранилището на ДА-Пазарджик. Книгата му излиза от печат през 2008 г. и авторът я посвещава на своите родители и семейството си. В рецензията си проф. Христо Маринов дава много висока оценка на ръкописа и в заключението си го определя като
„солидна монография, имаща подчертан изследователски характер. Ръкописът се отличава със своята всестранност и енциклопедичност”.Издирванията насочват бай Делчо да проучи и да събере целия си род на родова среща. И го прави – проучването на Кесовия и на Топузовия род, и двете родови срещи, които дълго ще се помнят от стотиците негови родственици. Постепенно се ражда и втората му книга „История на село Поибрене. Произход и развитие на поибренските родове, нова история и още нещо”, излязла от печат през 2012 г. Авторът споделя мнението на Любен Каравелов, че:
„представата за рода се покрива с представата и за Отечеството, което пък от своя страна е скъпа Татковина”. Над 200 са изследваните родове от селото, с тяхната история, любопитни факти от фолклора, от историята на селището и един интересен факт от биографията на Димитър Иванов Стоянов (Елин Пелин) – писателят класик произхожда от един от най - големите поибренски родове - Болчовият. Неговият прадядо Станьо Иванов Болчов, наричан от турците Кара Станьо Хайдука, е роден в с. Поибрене около 1786-1870 г., изселва се от Поибрене през 1815 г. и основава с. Байлово (Елин Пелинско). Към книгата са приложени черно-бели илюстрации, схеми, таблици, родословно дърво на Елин Пелин и неговите предци.
Н. Топузов и днес не спира да чете, да се интересува, да търси данни за родния си край. И е убеден, че
„младите не трябва да късат своята връзка с родното място и с родовите корени, защото без да се знае миналото не може да се върви напред.” Редом с разговора ни в нашите срещи с родолюбеца върви и отделянето на всички онези снимки, документи, вещи, които той решава да дари на Регионален исторически музей - Пазарджик. Постепенно кашончето, което сме определили за документите се пълни, а бай Делчо все има какво да добави – ръкописите на двете му книги (и печатен, и ръкописен вариант) доклади и снимки от двете срещи на Топузовия и Кесовия родове, личната му кореспонденция с историци, учени и краеведи, с архиви и библиотеки; личните му документи, грамоти, отличия, ръчният му часовник – награда за трите поредни мандата като съветник, фотографии за историята на селото и региона.
Бай Делчо не забравя да спомене с гордост, че потомците му тачат родствениците си и неговата внучка ще използва част от родовата история в новото лого на бизнеса, с който се занимава.
Денят, в който се срещаме за да стане предаването на комплектования архив на Регионален исторически музей - Пазарджик, за изследователя и краеведа Недельо Топузов и неговата съпруга Ирина, се беше превърнал в празник – очакваха ни и двамата като скъпи гости – пременени, усмихнати, развълнувани. Подреждаме всичко, подписваме надлежно документацията, правим снимки, благодарим…
Тръгваме си с колегата Георги Михайлов и фотографа Красимир Стойчев от топлия им дом с увереността, че докато има такива българи, които така ревностно пренасят пламъчето на обичта към предците си, има надежда за нас, за българите.
Благодаря ви от сърце, родолюбиво семейство! Бъдете здрави!
Пенка Николова,главен уредник в Регионален исторически музей-Пазарджик
До скромния дом на семейство Недельо и Ирина Топузови на ул. „Рила”, в Пазарджик ме отведе професионалното ми дирене за случилото се в региона преди повече от 135 години, по време на въстанието през 1876 г., което местните хора тогава наричат „Буната”. Знаех, че е събрал много сведения за свещ. Недельо Иванов, спомени за местни дейци, участници във въстанието, че е издирил корените на целия си род за близо три столетия назад и още и още сведения за историята на родния край.
