Хайде сега и вие, скъпи читатели, направете същото упражнение. Изредете ги по име и да видим какво ще излезе. Колко от тях познавате, защото са ваши съученици, състуденти, колеги, приятели, бизнеспартньори, роднини, съседи? И колко от тях опознахте благодарение на активната им дейност в Общинския съвет и други общественополезни инициативи? А защо това е важно?! Защото тези хора в много голяма степен предопределят качеството на нашия живот - гласувайки, негласувайки или пасувайки (въздържайки се). И да продължим! Колко от тях сте чули да се изказват, да питат,

да възразяват на г-н кмета (о, ужас!),
да подемат информационни кампании по наболели проблеми или пък поне да се разгневят, когато е засегнат общественият интерес?! Да питам и друго! Вие интересувате ли се например какви решения взимат и с какво мнозинство ги гласуват? Знаете ли какъв строг Етичен кодекс „регламентира” тяхната служба в полза на обществото? Отваряли ли сте сайта на местния парламент, та да ги видите поне на картинка. Та като ги срещнете на улицата да знаете, че ей този човек е много важен за нас. Той ни представлява, той е нашият глас, той ни служи и защитава интереса ни. Пък може и нещо да го питате, да му кажете, да го помолите, да го нахокате. Нали вие му плащате заплатата, а не той на вас! Ще кажете: Ти луда ли си, бе госпожо?! Ами, очевидно Съм! И защо ли ми трябва?! Работи си работата, живей си живота и гледай никой да не те забележи. Така няма да имаш никакви проблеми. Освен един: Че ще живееш така, както живееш

и вечно някой ще ти е виновен за това.
А защо захващам тази тема?! Защото предизборната кампания вече започна, драги зрители, слушатели и читатели. И ако не сте го забелязали, отворете си добре очите и ушите и го забележете. За който е забравил, тази година пак ще си избираме кмет и общински съветници. Така че, поне за малко отвърнете поглед от националната политика и изобилието от скудоумия там и погледнете в собствения си двор и улица.
Наскоро, от публичните изяви на нашия кмет разбрахме, че в нито един град в България, освен в Пазарджик, нямало симфоничен оркестър. Нямало и друг такъв фестивал като Зимни музикални вечери (не само в БГ, но и в Европа, та и още по-нависоко - от Ванкувър до Владивосток). Нямало друг град с толкова много интернет на глава от населението, с такава зелена система, с такива улици, с такъв парк  и … с такъв кмет, подразбира се! И гражданинът гледа, слуша и се гордее.

Няма защо да мисли. Някой друг вече го е направил вместо него.
Но ако за манипулацията и заблудата не толкова е виновен гражданинът, че той, бедничкият, гледа предимно как да оцелее, така че какво хванал, какво - не, то колаборационистите, конформистите и клакьорите само затова мислят. И действат. При тях емоционална реакция няма, само прагматична. За кой да се прилепят, та да всмукнат малко и те от народната кръвчица (нашите данъци, такси, глоби и санкции, които въпреки недоимъка плащаме надлежно), през къде да се промушат и как да се наредят в най-първите редици, в кой момент да ръкопляскат с все сила и да викат «слава» и «осанна», та да ги забележат - и господарят, и везирите му, и аверите му, и стражите му, и шута му.
Ако пък, недай си, Боже, някой рече да каже нещо накриво за Божеството, тогава … О, тогава! … Превръщат се в най-злите еничари. И громят наред! Господарят може и да не е забелязал, но те пазят!
Та, думата ми е за бъдещите ни общински съветници. Какви хора ще си изберем в новия Общински съвет на Пазарджик - сериозни, отговорни, постигнали професионална кариера и заслужили общественото доверие или клакьори, конформисти, слуги и заспали съвести?! Наскоро с радост и изумление чух как наша смела съгражданка от високата трибуна се обърна към общинските ни съветници с думите: «Нали вие сте цветът на нашия град? Нали затова сме ви избрали - да защитавате обществения интерес?!»

Поклон, госпожо!
А дали наистина са цветът на нашия град?! 5-6 от тях - със сигурност. Но аз питам за другите – те кои са, какво правят там и защо получават заплати? Но това е мое лично мнение и позиция, която, предполагам, отново ще предизвика огън по препатилата ми глава. Разбира се, че може и да греша. Така че пак гласувайте за тях, ако си ги харесвате, уважаеми читатели, както и предполагам ще направите! Ваше неотменно право е!
Накрая да кажем нещо и за народните ни избранници в големия парламент! Съвсем очевидно е, че нова генерация стъпи на жълтите плочки. И ако преди почти не се сещахме кой сме изпратили там, с малки добри изключения, разбира се,

то сега наблюдаваме такава инвазия в медиите,
че взе да става комично. Този зарязал лозята (ей това ми е любимата тема, цяла година чакам да дойде 14-ти февруари, та да видя кой къде ще зареже), онзи открил приемна, трети питал нещо, четвърти пък мислил да пита нещо, пети се канел да направи и той нещо … Разбира се, че са резонни тези неща и се случват, ама може и с малко мяра да се отразяват, все пак са само депутати (не шоузвезди) и имат много работа за вършене (ако така осъзнават позицията си). Пък като я свършат, да се похвалят - всички ще им се радваме и ще ги аплодираме. А така взе да прилича на светска суматоха със състезателен характер. И не първият ще стане отново депутат!
Съвсем накрая! От много време ме сърбят ръцете да го напиша това, дето ще го напиша, ама вие не се стряскайте, скъпи мои читатели, почитатели и мразители,

не е някаква трагична история - смешна е!

Един наш висш администратор (пазарджишки), взе че изтърси по националната телевизия, следното: „Ако перифразирам Хемингуей: Слуховете за смъртта на … са силно преувеличени!” Сега моля внимателно да следите мисълта ми! Кучето не е заровено в онези три точки, които просто заместват името на партията - няма пък да й правим реклама! Бедното куче е заровено в името на цитирания писател. Защото, както (предполагам) е известно, това е една от най-прочутите фрази на известен американски писател, но той не се нарича Ърнест Хемингуей, а … Марк Твен. Ще кажете: Голяма работа! Ти пък да не би всичко да знаеш!? Неееее! И дума да не става. Един знае едно, друго - друго! Въпросът е в самочувствието! … И в акъла!
Затова! Напълно сте прави да мислите, уважаеми читатели, както предполагам, че и правите:
Слуховете и за моята интелигентност са силно преувеличени!

Мариана Бойрикова

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините