Първият ми грях е, че си позволявам да пиша (та и книга издадох, та и се продаде!), без да съм помазана официално за тази работа. Нито съм член на писателско дружество, нито знам как се става и с какво това променя качеството на живота и писанията ти, нито искам да знам. Може и така да се живее, да се пише и да се мре. Пиша по три причини, две от които ще ви спестя а третата е … Йордан Радичков, разбира се! Признавам си, че този човек тотално ме е обсебил. В него има толкова ум, талант, мъдрост, интелект и скромност, че на моменти се замислям имало ли го е в действителност, или да. Вечер си чета книгите му, преди да заспя (вместо Библията) и сънувам все разни хубави работи. Как си е седнал кротко на небето, бъбри си с приятелите (Дончо Цончев, Емилиян Станев и Дядо Боже), поглежда надолу и се усмихва. Някъде във великолепните му писания прочетох, че като бил ученик, имал все тройки по литература, защото като трябвало да напише свободно съчинение, не можел да го нагласи, както си му е редът - с увод, изложение и заключение. Искал човекът да си я започне историята, откъдето си иска и да я завърши, както си иска. И аз така - макар и безкрайно далече от гения на Радичков -  карам без правила. И очевидно ядосвам някои хора!
Вторият ми грях е, че  не крия политическите си пристрастияи все признавам за кого съм гласувала, което си е абсолютно „нарушение”. Критикувам силните на деня, без да съм се подсигурила и някой да стои зад мен - партия, коалиция, юристи, авантюристи. За което още не съм си получила заслуженото, ама от едно пазарджишко комунистическо село един дядо ми прати вест да внимавам, че щели да ме бият така, както са били баща ми. Дядката е над 85. Все ми се вярва, че ако се срещнем на ринга, ще го надвия. Пък и коя ли власт толкова съм засегнала?! Защото ако става въпрос за кмета и общинските ни съветници - те не само не ми се сърдят чак толкова, ами някои от тях под сурдинка ме поздравяват. Не ме питайте  - няма да ви кажа кои. А г-н кметът изобщо не ми обръща внимание. И правилно! Всички му ръкопляскат и гласуват за него - една бръмчаща леля на следсредна възраст едва ли ще му причина чак такъв дискомфорт.
Третият ми грях е, че не мога да отслабна! Мъка, мъка, мъка!Как ли не се мъчих, какво ли не опитвах! И в този гаден Фейсбук напоследък все такива статуси пускат: „Как да отслабнете 7 кг. за 7 дни”, „Яжте и отслабвайте!”, „Лекарство, което ще ви направи като супермодел!” Хайде няма нужда! Ще си стоя дебела! Мъжът ми и така ме харесва (поне така казва), а другите мъже отдавна не се обръщат по мен. Но все пак да знаете, драги читателки, че такъв филм няма. Отслабва се само с неядене. И това е най-евтиният начин … Ама като се позамисли човек, за да преуспееш на 33 г., трябва да си поне дебел. Обаче, ако си минал 50 - забрави … И си яж!
Четвъртия ми грях ще ядоса мъжката половина, ама ще си го призная.Не лизвам алкохол, та поне малко да я подкарам през просото. И-зоб-що! (Предполагам, 2-3 чаши вино в годината по тържествени поводи не се броят). Не само не пия, но и усещам от километър, когато някой е пил. Съпругът ми казва, че съм като дрегер. Да ме били курдисали някъде по пътищата, та да спестя някой лев на МВР-то. Само като погледна шофьора и - готов е. Да не говорим, като отвори уста да каже нещо. Няма нужда да го сваляш човека, да духа, да ходи по права линия, да се обяснява … Питате ли на мъжа ми как му е?! Ама и той се изучи! Като пийне една биричка, казва, че е ял шкембе чорба. Като пийне две, вкъщи всичко свети - пуснал прахосмукачка, измил пода, изхвърлил боклука. При три, пържи чушки с яйца в огромно количество (друго не може). Това обаче се случва извънредно рядко (и слава, Богу!), защото след готвенето му се налага да боядисваме кухнята.
За Петия грях все си си мисля, чe е простим.Не гледам никакъв спорт - нито на живо, нито по телевизията, нито състезания, нито футбол, още по-малко Световното. Не мога да дам смислен отговор защо. Сигурно защото не обичам да се потя. Или пък не виждам смисъл да се нервя, че този победил, а онзи загубил, след като изобщо не ги познавам. Игра! Забавление някакво! Губивреме! А и сред приятелите си нямам нито един запалянко. Ще кажете: Това си е твоя работа, бе госпожо, защо ни занимаваш с глупости!? И аз така мисля, обаче едни хора ми казаха, че трябва да съм съм луда, за да изпускам такова преживяване. Емоции, екстаз,  адреналин! И аз реших да пробвам. Гледах, гледах и … заспах. Ами, това е, уважаеми читатели. Всеки със своите грехове, страсти и неволи. Но не бих нарекла луд никой, който не е стъпвал на опера или балет. Времето, което ни е отредено, е твърде малко, за да се преборим с всички човешки грехове. Затова са ни разпределени - за всекиго по малко.
Шестият грях вече си е истински грях.Не мога да спестявам пари. Не-мо-га! И все нямам. А като имам, ги харча бързо и после … искам от мъжа ми. И така вече 30 години. Все ще избутам още някоя и друга година по тази система. И после … пенсия! Пей сърце! Но предполагам, че толкова неуважително отношението към финикийските знаци не може да не е грях?! Ей, хората какви работи правят заради тях - крадат, убиват, мачкат, предават. Ценят парите, дори ги боготворят. А ние … само ги харчим!
Седмият. Продължавам да си мечтая за принца!Ако може да е вече пенсионер. Еееех, как не срещнах на някое парти ПОНЕ един средностатистически шейх. И да си говорим, да си говорим, и да се харесаме, и да ме вземе, та да му менажирам някой петролен кладенец. И да не мислите, че ще Ви забравя, скъпи съграждани. В никакъв случай! Златни реки ще потекат към Пазарджик. Ще има и за палми, и за маймунки, и за камили за по-късите дестинации, и за  пешеходни пътеки с цветовете на дъгата. В зоопарка ще докараме поне един носорог, а също и хипопотам, лъв, слон, жираф, няколко кенгура, Дънди Крокодила и още мнооооого … Ще кажете: Е, какво му е на този грях! Ами, щастливо омъжена съм. Няма да е много редно, май! Но все пак, ако се случи, може пък и моичкият да спечели. Ще си вземе някоя по-млада булка, която хем да може да готви, хем заедно да си пийват биричката. И всички ще сме доволни - макар и в грях!
Осмият! Тъй като на този номер вече се затрудних,попитах приятелите си. И веднага съжалих?! Те не само не повториха греховете, които съм изредила тук, но и ме заковаха с десетина други. А нали казват, че приятелите те познават най-добре. Ами ако се окажат прави?! Добре че винаги в такива моменти се сещам за мъдрия Соломон. И колкото повече чета за него, толкова повече се убеждавам, че мъдростта на живота се състои от две основни субстанции: Истина и Компромис … Дано ме разберете.
Що се отнася до деветия грях?! Уви, не го знам още.Нали човек цял живот научава нещо за себе си. Така че ще го търся! Ама и да не го открия … Един повече или по-малко!
И не забелязвайте, скъпи читатели, само онези, които са като вас! От другите ще научите много повече за живота си. Защото те го гледат от другата страна на Земята (Луната, Огледалото, Вселената). А вие сигурно никога няма да се озовете там.
Така ни било писано.

И тъй като жегата най-после дойде и ни налегна с пълна сила,
от мен: Щастливо лято!

                                        Мариана Бойрикова

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините