Не е лесно. Нито е полезно за здравето … писането.
А сега да видим какво ни зарадва през изминалия месец (и какво мъничко ни ядоса). Отново обещавам приоритетно позитивен поглед.
Макар че хич, ама хич не ми се говори за транспорт, ще започна с тази тема, за да я отхвърля и повече да не се връщам към нея. Ето ви един хипертоничен въпрос: Каква е връзката между „Синя зона” и последната стряскаща, узаконена от многострадалния ни Общински съвет, сделка за концесията на един паркинг. Аз, като абсолютен дилетант и безнадежден шофьор, не съм компетентна и едва ли ще дам смислен отговор. Но поне ще опитам.
И за най-големите будали стана ясно, че общинските ни съветници (уважаемото мнозинство) за пореден път

узакониха решение, от което би трябвало да се срамуват.
Въпреки алтернативните (разумни и в полза на обществения интерес) предложения и въпреки избождащото очите аргументирано несъгласие на опозицията - мъничка, слабичка, ама нали я има! Както би казал бай Манчо от нашия вход: „Защо бе, джанъм?! Гладни ли сте, жадни ли сте?!” Е, то на всички е ясно защо! Затова, вместо да си създавам проблеми, като се опитвам да разплета някакви полутайнствени схеми, ще направя едно съвсем простичко предложение - 3 дни и 2 нощи го мислих (на третата каталясах и заспах). Ето го: Целият град да стане „Синя зона”. Който може, ще плаща, който не може, да се транспортира както намери за добре: пеша, с ролери, кънки,  велосипеди, с перки на гърба … Може и с дронове да си бръмкат, които решат - ще се реят над града като разноцветни пеперудки и ще се радват на чистия въздух. Но тези, последните, за всеки случай да хапват и повечко фасулец,

че като им свърши батерията, да имат и резервно гориво.
А какво ще правим с колите? Това е най-лесното! Които имат гаражи, ги прибират и забравят за близките дестинации. За останалите ще построим огромен паркинг (за Гинес) насред равното тракийско поле и ще го наречем „Чиста съвест”. Сигурно ще питате и за другите паркинги. Още по-лесно! Ще ги закрием, а на тяхно място ще посадим дървета и ще изградим детски площадки. И тогава … Ще настане такъв живот, че само си викам … Я, стига глупости! Но най-важното, уважаеми приятели и  неприятели, няма да има подобни транспортни  дилеми пред местния  парламент - там ще си пеят и работят.

Може и да се разделят - едните да пеят, другите да работят.
Предлагам мнозинството, тъй като доста се преработи, да пее, а опозицията здраво да се хване за работа. Ще кажете: Ами кметът какво ще прави?! И за него съм измислила. За да не се посрамим и ние с някой „кумгейт”, да взема да прегледа целия състав на администрацията и да открие навреме слабите звена там - кой кум, кой сват, кой на шурето брат, братовчед, съученик, състудент, бивши гаджета, племенници и прочие. И да се поразшета. Той знае как! Пък да огледа и другите подопечни институции. Може и много работа да има, ама може и да няма - поне за съпартийци няма да мисли. И като приключи с тази задачка, ще му измислим друга.

Та, толкова за транспорта.
Сега за спорта. За него обаче се въздържам да пиша подробно, макар че много му е на сърце на нашия кмет тази дейност. Разбрахме, че за този сектор вече имало нещо като „неформален заместник-кмет”. Ееее, разгеле. Най-после някой да поеме малко от товара на уморените кметски рамене. Дано това мило девойче се справи! Че ми е  много драго, когато жена грейне на хоризонта, та да покорява там, каквото трябва. Обаче! Защо само за спорта? Хич не е редно един кмет да показва слабост само към една област - трябва да е равноприближен към всички. Аз например искам да има такъв и за музиката. Не само заради репертоара на общинските съветници. Не знам дали усетихте, уважаеми читатели, какви революции предизвика т.н. + фестивал. Докато младите скачаха и се радваха, а по-зрелите се чудеха дали да се ядосват, то пенсионерското съсловие направо се кръстеше. Гневяха се старите хора от сърце. Това младеж ли е, това музика ли е, това дрехи ли са?! А танците? Ужас, ужас! Но така е.

Тежка е кметската корона. Не може да угодиш на всички.
Ние тук, обаче, сме си добре. Скандали има, ама рядко и гледаме много да не ги раздухваме, че е опасно и за джоба, и за здравето. Е, от време на време гръмва някоя гадна история, която ни сащисва и вгорчава дните. И то, защото може и да не сме така богато въоръжени с патлаци като американците, но пък сме отлично въоръжени с неприязън, завист, омраза, злоба и гняв, гняв. Като гледаме как се ядат най-видните ни управници - елитарно се ядат, с финес, с артистизъм, с „оригинални” сравнения и с гръмки метафори (че се запомнят и стават за заглавия) -  забавляваме се, ама … през сълзи.

И така стигаме до позитивната част.
Не знам дали забелязвате, уважаеми читатели, но напоследък се случва нещо много, много хубаво. Бавно и полека народът израства и осъзнава силата си. И се надига, гневи, протестира. Може цял ден 5 души да пресичат едно затънтено шосе, някъде накрай света, но го правят. И са убедени, че това е начинът. Застават открито с имената и лицата си, борят се и се надяват. И ние с тях. Нали това ни крепи - надеждата! Защото, каквото и да си говорим, животът е прекрасен.

Това ми се искаше да бъде лайтмотивът на тази песен (пардон, текст).
Колко му трябва на човек! Една спокойна нощ и един спокоен сън, ароматно кафе с препечена филийка на закуска, утринната свежест и радостна детска глъчка по улиците, Нерон на Моста на Лютата, вперил поглед във водите на още дремещия Канал, дърветата в парка, които полекичка се обагрят в есенни багри и правят света по-красив, спрялата кола на пешеходната пътека, макар че само ти си там в този ранен час (и отдавна не хващаш око!), усмивка и добра дума от случайно срещнат приятел, пълна със спомени песен от доброто старо време (за любов, разбира се), която ухае на Шанел … И един бял лист (пардон, екран), който само за час може да се превърне в оръжие.

Ама, може и в нищо да не се превърне.
Та, толкова  му трябва на човек! Стига да може да го види и да му се зарадва.
Защото може и да има утре, ама може и да няма.
Нищо не ни е гарантирано.
Освен този прекрасен свят, който… може пък и да заслужаваме.
Ще видим.


Мариана Бойрикова

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините