Слушах в нощта на изборите какви ли не хора - едните ни хвърляха в едната посока, другите - в друга. Не знам за вас, но аз не чух нищо ново. То и не се случи нищо ново. Всичко си беше ясно от самото начало. Е, според вещите хора, тук и там някои партии и коалиции били на кантар, ама според мен не бяха. Тези мастити екперти по изборите дотолкова преиграха, че накрая всичко заприлича на лошо режисирана Шекспирова трагедия. Или по-точно (за да не обидим гениалния творец) на безвкусно шоу. Допускам, че може и да греша, защото като гледаш много дълго едно и също представление с бездарен сценарий, лошо изпълнение и високоплатени нафукани актьори, започва да ти се гади. Ама, може и само при мен да е така, защото съм от онези 300 хиляди гласоподаватели, които така и си останаха непредставени.

Толкова за политиката и изборите, скъпи читатели - омерзени от лъжи, празни обещания, покупко-продажби и кражби, кражби … Откраднаха ни и парите, и душите, и живота, и децата. Сигурно ще кажете: Е, то е лесно така да се говори.  Ама, хайде кажи кои са тези, дето са ни ги откраднали. Е, аз ли да кажа, аз ли да отговоря на този  десетилетен въпрос: Кой? Кои? Ами, … Они. Гледаме ги всеки ден по телевизията, четем за тях в интернет, наставляват ни от социалните мрежи. А между другото, голям майтап с тези преференции (аз ли не знам!). Нещата така се объркаха, че някои лица, иначе абонирани за депутатските скамейки, са аут … и са тотално съкрушени. Какво ще правят сега, не знам!?
Също така стана ясно, че част от избраните пазарджишки депутати са чисто новички. Тук-там имало (казват) и по някое „познато” лице - депутат от предишни мандати - ама ние много не сме го забелязали.

Но … станалото - станало! Заслужават, не заслужават - ще им дадем шанс, къде ще вървим. Не че очакваме от тях нещо повече от това да се явяват от време на време по официалните трибуни на градските празници, за да се порадват на народната любов. Или да си  правят ежемесечни състезания по брой приемни, отразени в медиите. Или пък по Коледа и Великден да купят по нещичко на бедните дечица и старци (пак с нашите пари) и задължително да пуснат прессъобщения до медиите, придружени с разтропващи сърцето снимчици. Макар че и това е нещо. Защото има и такива, които нито сме ги видели, нито сме ги чули, нито знаем имената им, а и  … не ни пука особено за тях. А на тях за нас - още по-малко.
И всеки път, уважаеми читатели, като си излея мъката и гнева донякъде (защото не сте ме виждали истински ядосана), започвам да се укорявам. Ами, ако греша! Ами, ако между тях има и читави хора! Та, пак да кажа: Дано, дано греша.

Накрая, малко местни новини. Само ще ги нахвърлям, без пространни коментари, че заради тях бера ядове. Ще взема да се гътна без време от притеснение и ще си изпусна пенсията.
Какво се случва в Пазарджик?! Нищо! Нищо не се случва. Няма ли го на хоризонта кметът, няма ли го нашето слънце, животът замира. Добре че поне веднъж в месеца има пресконференция (някога бяха ежеседмични), сесия на Общинския съвет или някоя благотворителна инициатива, та да го зърнем и да му се порадваме. Да видим как е, в настроение ли е, ядосан ли е, усмихнат ли е, побелял ли е от грижи, отслабнал ли е, или се е освежил от някой пореден успех на Общината, за който още не сме чули. И това изобщо не е на майтап! Харесваме го или не - всичко се върти около него. И като го чуваме как навиква общинските съветници и ги слага в ред, а заблудените овчици връща в пътя, как да не сме спокойни и да не му се възхищаваме! Така трябва - ред и дисциплина. А и градската мълва тайно и полека разпространи как някои «отвързали» кандидати за народни представители здраво са изяли калая. Ще се кандидатират те, без да го питат!

Защото аз съм последната, която разбира туй-онуй! И то, заради едни будни граждани, които от време на време ми се обаждат или ме спират по улиците (макар че снимчицата ми е от бая години). И започват да ми разказват разни работи хората и да ме съветват за какво да пиша. Ама с тези 2 странички - кое по-напред!
Така и не остана място да кажем нещичко за това как се мъти новото правителство и като какво се задава на хоризонта. Тъкмо другия път като е измътила квачката и пиленцата са се поразшавали, ще им се «порадваме», както си му е редът. Пък нека да скочат и другите цени, че само на газ и парно - това си е едното нищо. С тези доходи изобщо няма да ги усетим! Обещаха да вдигат заплати и пенсии, а вдигат друго  … Но ние толкова си свикнахме да ручаме жабетата, че взе и да ни харесва, май!
И накрая, разбира се, хубавата новина. Нали знаете, че без нея не осъмва никой мой текст. Ето я: Пролетта дойде! А след нея идва и лятото. Тази радост поне никой не може да ни отнеме. Затова нека я посрещнем с оптимизъм. Вярно, че ситуацията хич не е обнадеждаваща, както и текстът ми, но това не пречи да продължим спокойно и уверено живота си - всеки по своята пътечка. Защото смисъл му придават най-вече онези малки хубави неща, които сами си направим.
Затова!
Въпреки тежката българска карма,
въпреки продажните ни политици,
въпреки мизерните доходи и мъждукащата (а-ха да изгасне) светлинка в тунела.
Нека!
Поне по 3 минути на ден да сме щастливи.
Да се посмеем до сълзи на смешната страна на живота.
Да зарадваме приятел.
Да теглим шута на предател.
Да повярвяме в доброто, което е някъде между нас.
И да го повторим.
А следващия път … Следващия път, когато пак тръгнем на избори, на сградата на Парламента да стои нов надпис. Защото вече му дойде времето.
Слепец слепеца ако води - и двамата ще паднат в ямата. (Мат.15:14)

Мариана Бойрикова

Бел. авт. Заглавието на текста, както и цитатът, са от трагедията на Уилям Шекспир «Ричард III”. („След зимата на нашите раздори/ настана над страната пищно лято/ под слънцето на тоя син на Йорк …”)

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините