Отива си още една година, скъпи читатели. Знам, че звучи банално, но всъщност означава много. Поостаряхме, помъдряхме (някои), светът е полудял, не общуваме нормално, изтребваме се, шептим истини и крещим стократно повторени лъжи, страхуваме се, подмазваме се, плачем от безсилие, борим се всеки ден - кой колкото може и кой колкото иска! Та дори да не иска. Защото волята, желанията и мечтите ни все по-малко имат значение. Нещата се решават вън от нас, без нас или въпреки нас. Нещата са извън контрол. Не вярвах, че ще доживея да го призная, но ето - случи се. Ще кажете, какъв е този неуместен драматизъм точно сега? Сега е време за коледни звънчета, грейнали елхи, подаръци, любов, доброта и смях. Знам, знам! Нали миналата година по това време писах писмо на Дядо Коледа и го помолих за туй-онуй. Ама … получи се наобратно. Затова тази година - без писма, без  подаръци и без чудеса. Поне да не става по-зле!
 

Поне 3 неща станаха безпощадно ясни през отиващата си година, уважаеми читатели. Както на национално/световно ниво, така и на пазарджишко. Първо: Във война сме - колкото и имагинерно да звучи на този етап. Врагът е тук или там, наблизо или далеч, познат или не, но мечът му е надвиснал над главите ни и скоро няма да се стопи на хоризонта. Тези, които усилено «работиха» това да се случи, сега са най-кресливи -  с едната ръка даваха, с две взимаха и с всичка сила лъжеха, а алчността им бе безмерна. Защото всичко, което води до световни конфликти, унищожение и смърт е свързано с с огромни печалби, несметни богатства и човешки живот, който не струва пукната пара. А разбрахме това,
защото Матрицата се пропука,

нещата излязоха извън контрол и кукловодите леко (засега) се паникьосаха. А ние започнахме все по-често да си приказваме с Господа, защото май само той ни остана.
Второ: Война и в държавата. На всички фронтове. Опозиция срещу управляващи, управляващи срещу управляващи (коалиционни партньори), вътрешнокоалиционни войни и разчиствания, държавна срещу местна власт, министри, депутати, прокурори, съдии, полицаи, кметове - всеки е отворил фронт и воюва. Всеки срещу всеки и всички заедно и поотделно (за имидж) в името на народа и за благото на народа! Поне така казват.
Но говоренето взе да става непоносимо. За да извлечеш от потока, който те залива, поне една истина, ясна мисъл или аргументирано решение, ти трябва или гениален ум, или ексцентрична лудост. И тъй като нямам честта да притежавам нито едно от двете, ще карам по интуиция.

Бащиците се събраха.
И още на първото заседание се преброиха: наши, ваши и средни. Ще кажете, какви са тези средни?! Ами такива: накъдето духне златния зефир, натам са. И хич не са малко тези мили златни пръстчета. А колко са сръчни и пъргавки - направо виртуозни. И тъй като мандатът едва сега започва, чакат ни четири години «забавление». Били говорили едно по изборите, а после се извъртели. Да не би да искате да ни уморят от скука?! Да са винаги верни на партията! Само така, кръшкане му е майката. Обаче! Тази разкрачена позиция всъщност е доста неудобна. При резки обрати, може и да им се случи някоя беля … на панталоните, де. Да се сцепят искам да кажа. Пък и още не знаем дали няма и повечко да станат и да набъбнат до група. Още отсега мога да им предложа как да я нарекат: Например: «Един мандат на стига», «Тука има, тука нема», «Коледа през цялата година», «Бандата на Тоушън», «Фатално привличане» и т.н.
Но, всяко зло за добро. Нека, нека има спор, и дебат да има, та и разправия, ако трябва. Здравословно е за демокрацията!

Иначе какво - да придремват и да натискат копчетата ли?
Вън от шегата, този път нещата изглеждат различно. Първо, вниманието и на обществеността, и на медиите сериозно е концентрирано върху делата и думите им. Така че, лесно няма да им се размине! Освен това за първи път Общинският съвет изглежда раздвоен (почти) между личния и обществен интерес. В предишния мандат имаше само отделни самотни гласове, които ги отстреляха по един или друг начин. Но … ще видим!
Трето: Война и на данъкоплатците. Стана ясно, че ще ни вдигат данъците. Изненадаааа! Хайде, бе! Аз пък защо не съм изненадана? Може да не съм добре с математиката, но със сигурност знам, че 2 и 2 е четири. Като няма парички в хазната, отнякъде трябва да се вземат. Продажби, продажби, ама не остана много за продаване. (Е, има едни работи, за които никой не се сеща, ама аз засега ще си мълча.)

Значи, остават да се изтръскат от тъпите избиратели
(не интелигентните), които имаха наглостта да не гласуват за кмета и вярната му гвардия. Хайде сега, уважаеми, и вие, и ние, задружно да си бръкнем в джобетата. Ще ми карате поршета, ще ядете пържоли и ще ходите да си печете з … те по гръцко! Стига с този охолен живот! И хич не ми приказвайте, че ще протестираме. Може, ама в интернет! Ще плюем змии и гущери месец, два, после ще помрънкаме още няколко седмици и накрая ще се чува само едно тихо жужене - пред телевизорите, по кафенетата, по приятелски и неприятелски срещи. И накрая ще се примирим. Ще си продадем поршетата, ще минем на сланинка и прокиснало винце и … да му мисли Здравната каса. Ама данъците ще си ги платим! Като попове!
Аз лично много й се се зарадвах на Лилето като каза, че винетката трябвало да е къмто 150 лв., а я вдигали само до 97.

Бравос! Един министър да мисли за нас.
И вместо да протестирате, уважаеми сънародници, търчете да й запалите свещичка, че ако рече да се ядоса и да я направи „колкото трябва”, тогава и сланиката ще ви се стори като патица с портокали (откога я сънувам тъпата патица - да вземе някой да ми прати рецептата, че ще се гътна от мерак … пък може и патица да ми прати).
И накрая, нещичко за аристократите и техните дипломи. Познавам няколко аристократи (на духа), които макар да не бяха потомци на графове и князе, имаха това излъчване, поведение и говорене. Покрай огромната привилегия на общуването ми с тях, научих, че първо: подобно поведение е резултат от родово натрупване - оттам идват този интелект, възпитание и модел на поведение - не е от преразказ по картинка. И второ: дипломата за висше образование, броят на прочетените книги, високомерното излъчване и претенциите за безпрекословно одобрение и възхищение, не само не са определящи, но може и да навредят!
В Общинския съвет на Пазарджик обаче съществува проблем, който не е от днес.

Нарича се липса на уважение.
Нито председателят уважава общинските съветници (опозицията), нито опозицията - председателя. За „общуващите с копчетата” да не говорим! Можеш да спориш, да не се съгласяваш с нечия позиция, гневно да оборваш аргументи и да доказваш тяхната несъстоятелност, но трябва да уважаваш този срещу себе си.
Защото той ти е равен.
Така са решили избирателите.
Играта на по-по-най е елементарна детска игра.
И при възрастните изглежда инфантилно.


Мариана Бойрикова


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините