Аз, както и всички съмишленици в Клуб „Пазарджик” към „Сдружение България на гражданите”, избрахме да бъдем активни, защото да не участваш, не решава проблемите. Всички трябва да участваме, ако искаме да се промени страната ни. Исканията на хората за правила за всички са справедливи. Ако един човек или една организация има свой стандарт, от който не отстъпва и го прилага упорито, това вече е някакъв ред, заявка за ред за цялото общество. Но въвеждането на правила не минава през забрани, а през активно информиране на хората. И точно тук аз виждам ролята на сдружението и на нашия клуб - партиите да се отдръпнат малко, да оставят място за гражданското общество. Това означава няколко прости неща – например да се даде законодателна инициатива на гражданите, т.е. хората да могат да предлагат закони. Също част от нетипичните функции на държавата да се прехвърлят към НПО-сектора. Четох едно изказване на г-жа Меглена Кунева, която е първият председател на сдружението, в което тя говореше за автентичен „носител” на гражданския интерес. Сдружение „България на гражданите” за нас е такъв носител – чрез него гражданите да намерят изразител на своите проблеми. А високият престиж на учредителите и лицата на „България на гражданите”, и самата г-жа Кунева, служат за гарант, че ще се изпълняват ангажиментите към гражданите. Тя обеща да присъедини България към ЕС и си изпълни обещанието. Така че, ние й вярваме. Ако всички политици така си изпълняваха ангажиментите, сега България щеше да е друга. Аз бях в София, видях екипа й – все млади хора, образовани, активни. Това е лъч надежда за страната.
-Какви цели и задачи си поставя Сдружението?
Една от основните цели на Сдружение „България на гражданите” е да се получи диалог между партиите и гражданското общество. Това в момента в България го няма. Партиите се институционализират, хората губят доверие и като резултат отказват да гласуват, защото се чувстват заложници на партийните картели. Ние вярваме, че ако се упражни граждански натиск върху всички публични системи, ако хората контролират политиките и участват в тяхното създаване, както например майките се борят за закона за образованието и хората от киното се борят за закона за киното, както пациентите се борят за правата си и т.н., то в крайна сметка политиките се променят в полза на гражданите. Да, много голяма стана дистанцията между хората и техните представители във властта. И на това се е посветило сдружението – да намали тази дистанция. Ние организираме дискусии, експертни групи, семинари, конференции, инициативи, проекти, свързани с младите хора и всякаква гражданска активност. Важно е да се постигнат така желаните реформи, за което самите граждански организации като нашата са двигател. Чрез клубовете ни по места даваме връзка на хората от различните населени места с учредителите и създаваме общност от единомишленици. Надяваме се хората да видят в сдружението изразител на техните проблеми, на гражданския дух и на самосъзнанието им на българи. Сега сме в тежка криза – и политическа, и икономическа, но видяхме, че колкото и да ни убеждават, че гражданите не били гражданско общество, все пак те излязоха на улицата и поискаха справедливост, достоен живот, край на корупцията и предизвикаха промяна. Така че, има смисъл да сме активни.
-Как могат да Ви открият хората от Пазарджик, които биха искали да поставят въпроси и проблеми?
В интернет-страницата на Сдружение „България на гражданите”
www.grajdani.org са посочени координатите за връзка с нас. Имаме страница във фейсбук. Клуб „Пазарджик” към Сдружение „България на гражданите” е отворена организация и всеки, който желае, може да се присъедини, без значение дали членува в политическа партия или не. Желанието ни е да привлечем хора, способни да направят крачка напред и да вземат промяната в свои ръце, които имат ентусиазъм, желание и енергия да помирят мечтите си с реалността, да свършат нещо с двете си ръце за страната си, за града си. Хиляди са членовете на сдружението, в Пазарджик имаме над 200 членове, направихме и клуб в Септември. В много областни и общински градове имаме клубове. Така че, очакваме хората да ни последват.
Всички трябва да участваме, ако искаме да се промени страната
