Въпреки възрастта си Стоянка Мутафова е перфекционист във всичко, което прави и понякога дори проверява работата на оператора от екипа си

- Благодаря Ви, че отново сме сред малкото медии, които имат възможност да Ви срещнат лично точно в този ден. Имам няколко въпроса към Вас.

   Тежат ли ви годините ?

- Тежат ми. Понякога се чувствам изморена, но като стъпя на сцената и ставам друг човек. Има магия там. Публиката ме зарежда с енергия и нищо че съм на 97, все още обичам да танцувам.

- Кога осъзнахте колко много ви обичат хората?

- Всеки ден. Всеки Божи ден! Ама и аз ги обичам.

- Как започна денят Ви днес?

- Да ви кажа честно, аз обичам да си поспивам. То съм си и дърта вече (смее се,) ама някой път се излежавам до обяд. И днеска като ми зазвъня телефонът от сутринта…чак се ядосах малко. Викам си: „Кой пък има толкова зор“. Даже му турих една майна на ум. Както и да е , не му обърнах внимание и си подремнах още малко. Хубаво, ама той не спира да звъни. Викам си: „После ще го проверявам“. По едно време вратата на спалнята ми се отваря и влиза Блаже: „Ти няма ли да ставаш,  како?” и ми носи цветя. Викам си: „Лелеееееее, дали пък не е 2-ри февруари днес?!“. Направо бях забравила. И така. Станах, пооправих се, обядвахме с него у нас и ето му тук. Правихме репетиция. После мина концертът …и така мина.

- Имате ли някакво специално отношение към тоя ден?

- Не. Аз имам отношение към всеки ден, в който се събуждам и се радвам на всеки ден. Никой не знае колко време му остава, а Господ е доста щедър към мен, така че се радвам на всеки ден. А 2-ри февруари си е ден като 3-ти и като 4-ти…

- Религиозна ли сте?

- Не съм от най-набожните. Одеве на сцената по едно време щях да се изсмея… Върви си концертът, поздравяват ме хората. Данчето Христова ми попя, Силвето Кацарова, Тоника, Любо Нейков и много други колеги от театрите, имаше и разни млади, дето много не ги знам… и аз така съм се отпуснала и ми е драго… и по едно време, като излязоха свещениците от Светия синод и си викам на акъла: „Стоянооо, ти сигурно си умряла, ма“. И като ме наду един смях … ама ей ме на! Жива съм си  ( смее се)

- Имаше доста Ваши колеги в залата, поздравиха Ви, пяха за Вас. Кое Ви трогва най-много в такива моменти?

- Да ви кажа честно, сменила съм много и президенти, и премиери, и много колеги си отидоха . Най-много ме трогва човещината, която всеки ден получавам или виждам. Всичко друго е суета. Да, приятна е, сладка е … но е суета.

- Кога ще дойдете пак в Пазарджик?

- През март. Обещала съм на Блажето ( усмихва се и поглежда към нашия съгражданин Благо Солов). По-добре да дойда сега, преди да е станал кмет, че после като го хване работата и няма да има време за мен… (обръща се към него и със смях го пита) Абе, ти да не се възгордееш като станеш кмет? Да не си като другите, че ще ти дърпам ушите ( смее се от сърце)…. Така че, да сме живи и здрави, края на март ще дойда пак в Пазарджик. Той много ми говори за своя град и с много любов говори. Обича си града. Не мога да му откажа.

- Има ли нещо по-специално, което искате да видите ?

- Ами не знам. Знам че църквата е много красива. Театъра и колегите.  Пазара с пролетните плодове и зеленчуци… но най-много хората. Хората искам да видя и да им се порадвам.

- Ще ви чакаме с нетърпение. Баница обичате ли ?

- Да. Много. Вижте, аз по принцип много месо не ям. Обичам зеленчуци. Тиквички, спанак, зелен лук, домати … простички, но вкусни неща. Обаче една баница, ако обещаете да направите, няма да ви откажа… ( смее се).

- Обещаваме! Вие само елате!

- Ще дойда. Обещавам. Живи и здрави да сме само. То на такива хубави хора може ли да откажа! Предайте на всичките си читатели на-сърдечни поздрави от мен и преди всичко да са живи и здрави и да не си турят много дертовете на сърцето. Животът е като кутия шоколадови бонбони. Има и сладки, има и горчивички. На някои кутията им е по-пълна, на други - по-празна… но важното е да се научим да намираме сладост и в това, което нагарча. Ако не друго, то поне е урок.

- Последен въпрос?

- Айде стига толкова, че се изморих.
Стягайте баницата и ще се видим пак в Пазарджик.





Домът на Стоянка Мутафова



Преди концерта, приятелски поздрав, цветя и подаръци от Силвия Кацарова

Снимки и интервю: Екип на Па Медия



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините