Майка ми, решила че успеха ми в АРТ-академията не е сигурен, ме запозна с опитна зъботехничка, която ме запали за професията си с думите: "Ако изучиш зъботехниката, ще усвоиш работата с различни метали, керамики и пластмаси, ще можеш да изработваш и пръстени, бижута, дори скулптурки."
Да поясня - интересът ми към изкуството е явно семейно наследен. Фамилното ми име - Куюмджиев, е турска дума и означава "златар" - това е професията на моя прадядо Дяко. Явно неговите гени имам в кръвта си, защото словото на зъботехничката улучи точно тях и след първия неуспешен щурм на Художествената академия се озовах в ОМУ (Обединено медицинско училище)"Й.Филаретова". Двугодишният ми престой в София беше удобен и за посещения на ателиетата на резбаря Петър Кушлев и пазарджишкия скулптор проф. Величко Минеков, които накратко ме въдедоха в спецификите на изкуствата си . Не се отказах от Арт-академията и след завършване на зъботехниката опитах за втори път да я щурмувам.. Минах двата кръга изпити, но ме скъсаха на третия.
Започвайки работа в Пазарджик, се амбицирах да опитам трети път. Макар и интересна и приятна, работата ми в зъботехниката ме доведе до извода, че това не е моето поприще - бях изпълнител и не ми достигаше свободата аз да решавам кое-що. Рисувах и мислех само за Художествената академия през тези месеци, но мой колега (Д-р Иванов) ми посочи за пример своя път - от зъботехник към стоматолог. Думите му бяха: "Стъпни на земята - зъболечението винаги ще те храни, изкуството не е сигурно." Сега мога да кажа, че не съжалявам, че го послушах.
Все пак направих трети опит в Арт-академията, минах трите кръга, стигнах до "резерва" и… се озовах в Медицинската академия, където кандидатствах паралелно….почти на шега. Така започна моя път по денталната пътека. Влечението ми към изкуствата обаче никога не ме е оставяло. Като студент намирах време и за дърворезбата. Към края на следването цяла година чиракувах при бакърджия- бай Цанко, усвоих основите на медникарството. Бил съм и в Грузия - при най-известните там чеканари, професорите Ираклий Очиаури и Коба Гурули. Професор Магомедова, потомка на златари от Дагестан, ме запали за техниката "Емайл на метал", което е много близо до денталната металокерамика и като техника на мен ми бе познато. Тези си познания обаче приложих в скулптурите си по-късно.
Видно е, че обичате да експериментирате с различни материали и техники. С какъв материал още сте опитвали да работите? 
Любопитен човек съм и искам да имам познания в повече области, за да имам мнение за нещата около мен.. Казано е: "Око да види,ръка да пипне." Това е мотото ми в живота. Пробвал съм и в кожаро-кожухарството, усвоявах основите му около година, но не ми допадна. Подобно нещо стана и с тъканите пана. Този занаят за мен е някак бавен и монотонен, не е в природата ми. Правил съм и бижутата от рог и кост - работа съвсем позната от денталното ми ежедневие. Това беше преди 89-та година, когато се усещаше раздвижването, указ 56, имах възможност да проявя инициатива, творчество, а и предприемачески дух. Съумявах бързо да изработвам и продавам бижута, чиято продажба в пъти надвишаваше скромната ми зъболекарска заплата.
Това "скачане" от изкуство на изкуство разшири кръгозора ми, опита ми, понятията, а това е важно за светогледа на съвременния човек. Досега до мислите на тези оригинални майстори, до традициите им, похватите и уменията, премоделира и моя характер, а на моменти довнасяше идеи и за решения в денталната област.
Как точно изкуството и уменията ви в различните техники ви помогнаха в зъболекарската практика? Преди всичко работата в разни браншове разви фантазията и аналитичната ми мисъл и стремежа,волята да не се отказвам да стигна до края на нещата.Много успешно използвам един ръчен трик, научен от бакърджиите - макар и да изглежда странно, прилагам го при ри екстракция на зъби и така много рядко се случва да счупя корен.
В изкуството сте експериментирали в различни посоки, а в зъболекарската практика...?От споделеното до тук можете да останете с впечатление, че мислите ми са заети преди всичко с изкуствата, но не е така. Обичам много стоматологичната си професия, работя я с любов и винаги съм се интересувал от новостите в нея. От 1985 г. имам специалност „Обща дентална медицина“, което значи явяване на 5 тежки изпита, позволяващи ми да работя във всички сфери на денталната практика.
През 1991 г. създадох първия си частен кабинет - без икономически опит, без познания за ценообразуване и в още неадекватната социална среда. Първите кабинети тогава стартираха бурно и се развиха добре. Бяха години на резки промени в денталните технологии, непознати фотополимери и глас-йономери, глад за информация. Без излишна скромност мога да претендирам, че съм един от тези, които доведоха в България френския проф. Морло и д-р Писи. Годината беше 1996-а, криза, както сега и се наложи да го обясня на колегите. Двамата лектори се трогнаха и се отказаха от хонорарите си и заявявайки, че само срещу цената на самолетните билети и режийните разноски в страната ни, ще споделят знанията си пред нашата колегия. Успях да убедя издателя на "Дентал алманах", г-н Георгиев, да организираме първия научен дентален конгрес - предшественика на сегашното "Денто, Галения,Медикус" в Пловдив. За моя принос в това едва ли някой друг знае, защото типично по български бързо бях изолиран от "играта".
За благодарност към френските ни колеги им подарих две бронзови пластики с тяхната зодия Риба. Те и до днес красят кабинетите на проф. Морло и д-р Писи в Париж и им напомнят за емоциите на онези години. От този момент стартира увлечението ми по бронзовата пластика, засега на анималистична тема.
Желанието ми да спестя болки на пациентите си ме доведе до участието , заедно с около 70 колеги-стоматолози, лекари и психолози, в създаването на БАХ ( Българска асоциация по Хипноза) през 1999 година. Идеята беше да се обезболява при нужда чрез хипносеанс, когато традиционната анестезия е противопоказана. Последваха курсове по хипнотерапия, международни конгреси с интересни лектори. За съжаление у хората битуват неточни понятия за възможностите на хипнозата и не се събуди адекватен за развитието на такава практика интерес. Основният ни преподавател почина и нещата замряха. Но започнах да посещавам други курсове по различните дентални специалности, защото медицината се развива и не трябва да се изоставам от новостите.
Не съжалявате ли все пак, че не завършихте Художествена академия?
Липсата на академична художествена школовка всъщност за мен се оказа нещо много полезно - мисленето, вижданията и технологичните ми познания не бяха "премачкани" и канализирани от университетските догми. Освен това зъботехническите и денталните ми знания ми помогнаха да създам своя оригинална технология на скулптиране и леене. Пластиките, изпълнени с нея, са неповторими уникати, неподлежащи на тиражиране. Монтирам ги на специално търсени морски камъни и ги превръщам в желани подаръци за близки приятели.
Не съжалявам за своите търсения и опити в живота, професията и изкуството. Като се замисля .... дадох здраве и радост на хиляди хора, но и най-хубавите ми дентални творения с годините стигат до екстракция, един ден и аз ще бъда екстрахиран от живота, но скулптурите, чеканките и резбите ми ще ме надживеят.
Къде могат да се видят вашите творби? Не мислите ли за самостоятелна изложба? Мои творби има у няколко френски и немски семейства, а в България могат се видят в някои галерии. В Пазарджик - в галерия "АРТ-форум", в две галерии в Несебър също има мои скулптури. Но ми се струва рано за самостоятелна изложба. Творбите ми засега са основно групирани в две теми: "Риби" и "Свещници". Трябва на разнообразя тематиката, имам идеи, но нямам достатъчно свободно време, процедурата по изработка на пластика е дълга, бавна, иска се мислене и технологично време. Трудно се носят "две дини", ако искаш да не изпуснеш ни едната. Най-лесно и просто могат да се видят и закупят моите пластики на стената ми във Фейсбук или подредени в албум в социалната мрежа и личния ми сайт: www.standent.com.
Д-р Куюмджиев, как един зъболекар се превръща в скулптур или може би нещата са се случили при вас наобратно? Разкажете ни откъде е вашият интерес към изкуството.
