Рисувани с нервно експресионистичен трепет, картините внушават чувство за мека топлина, моделирана не толкова с линия, колкото с колорита и танца на сенките. Със светлинните похвати на Рембранд, художникът работи върху любимите си антични теми и пейзажи, заиграва се с композицията, развихря фантазията си. Четката нанася в трескав унес , удари по платното, шпаклата размазва или натрупва боята, бърза подир вдъхновението. Резултатът е - незабравими творби и монументално изглеждащи композиции, въпреки не винаги големия формат. Преобладава златисто-охровия центраж на картините, който въздейства странно носталгично-оптимистично.
Автопортретът до входа на галерията дава начало на визуалния пир. Специфичната Василова живописна техника, близка до принципите на поантилизма, чудесно импонира на предимно митологичната тематика, но и пейзажите се получават интересно с нея. Бурната мощ на морето, таинствената глъбина на облаците или призрачните урбанистични композиции сякаш искат да излезнат от рамките и да завибрират в пространството.
Всичко това, съчетано с рядка производителност, довежда до прилично количествено натрупване в различни формати. Усещането е за вулкан от енергия, страст, кипеж от който сякаш избълбукват творба след творба и се разстилат по стените на галерията.
Който познава Васил Петров, вероятно е забелязал несъответствието между строгия му лик, острия, присвит изучаващо поглед и изненадващата топлина и сила на десницата му? В желанието си да популяризира изкуството, той създаде своя галерия, "Роувър" - експозиционна база на немалко изложби. Но все пак галерия "Боев" с по-обширната си територия и национална популярност, се явява по-подходящото място за мащабите на творчеството му. Харизмата на този културен център пасва идеално с излъчваните от Василовите картини послания и те стават достояние на Пазарджишката общественост за трети път в кратък период. Този факт е сигурно доказателство за сериозния интерес на публика и меценати, допълнително стимулиращ продуктивноста на автора.
Не веднъж съм се очудвал на арт-инстинкта на куратора Боев да издирва точните хора за експозициите си, да ги импулсира за сътворяване на необходимия брой картини и да организира периодично визуални празници за съгражданите си. И сега, в монотонно сивите зимни дни, топлината на Василовите шедьоври сгрява душите, като руйно червено вино, пали въображението и дава база за размисъл. А вероятно и пример, подтик на колегите му за ново творчество.
Всъщност, да се описва с думи живопис е почти невъзможно деяние. Сегашният ми опит е само изразяване на лични впечатления. Изявяващите се като професионални арт-критици най-често акцентират разточително егофилософски върху избран детайл, елемент от композиция и като че ли пропускат мащабноста на творбите, оригиналноста на живописния похват и въздействието му върху публиката. Често те се пробват да обясняват, какво е искал да каже даден автор , като е нарисувал това или онова, сякаш някой знае, какво става в главата на художника. Дали и той самият знае, понесен на крилете на вдъхновението и въоръжен с четка и шпакла, какво ще се появи на платното, кога и доколко? Живописното изкуство е преди всичко изкушение за очите и просто трябва да се види. След това то докосва душата, навлиза в паметта и взривява мислите, ако е стойностно, ако е истинско. Може да се опише донякъде единствено емоцията, която дадена картина или изложба поражда и то дотолкова, доколкото да се информира общественоста да отиде да и се порадва.
Вие кога ще отделите време да стоплите душите си с картините на Васил Петров?
Д-р Станимир Куюмджиев
Може би сте забелязали снощи, 02.02.2017 г., пламтящото зарево, което осветяваше прозорците на галерия "Боев" и привличаше хора, като пеперуди към лампа? Беше като пожар, но запален от маслените платна на живописеца Васил Петров, показани в поредна самостоятелна изложба.
