Традиционно месец март е време за кавалерски поклон към дамската половина на човечеството, вероятно обичай заимстван отколе от котараците, които точно в тези дни прилежно се заиграват с писанките. Сега е време за очакван край на студовете, за триумф на Слънцето, зараждане на нов живот и светли перспективи. Вероятно увлечен от пролетната вълна, кураторът Боев в галантен реверанс е решил да предостави галерийните си зали за експозиция от жена. Не си спомням да е оказвана в последно време такава чест на дама и проявих жив интерес към авторката.
Оказа се мило, тихо и вглъбено в себе си създание, леко унесено от мисли и впечатления, каквато е и живописта и. Сподели, че в последно време животът и е преминал между България и Франция, рисувала главно под влияние на впечатленията от тези си пребивавания, като емоциите или житейските провокации са диктували сюжетите и цветноста на творбите. Започнала с абстракти в розова радостна гама и наредила с тях успешни експозиции, авторката преминава последователно през бял и син период,като отражение на житейски перипетии, настроения и моментна философия. По-късно Виенска стара сладкарница инспирирала серия картини на тема "Кафенета", също добре приета в арт-средите. Силуети на женски сенки се появили по-късно и станали основен елемент в творчеството и, след като със съпруга си, скулптурът Ален Роа, посетили Авиньон и останала силно впечатлена от витрините с "Червени фенери", излагащи женска плът. Явно тази гледка дълбоко е разтресла Лилиното съзнание, щом е създала цяла серия картини с надслов "Жените на Авиньон", част от която е изложена сега в галерията.
Творбите, плод на фриволната игра на четката и небрежно-чувствените вариации на цветове и нюанси, силно повлияни от френския импресион, Дега, Моне и на места Гоген, разкриват таинствената виталност и еротика на кабаретните шантонерки. Техниката на рисуване, често в акварелния похват "мокро в мокро", придава усет за тъжен дъжд, стичащ се по стъклата на витрините и размиващ съдби и емоции. Жените на Лили са обикновено небрежно колорирани, понякога само с едно-две разтичания на цвета и ситуирани в интериор, наподобяваш разхвърлян дамски будоар. Живописта и
не търпи ред и канони, организира се импулсивно по волята на интуицията и, нещо характерно за жените. Бих нарекъл този стил "наивистичен импресионизъм", предпочитащ да се изразява с цвят и контраст, вместо с подчертаване на контура. Въздухът, подобен на мараня, трепти в платната и навява някаква извънземност. Общото впечатление от тази експозиция е за тъмна носталгичност, която според думите на Кючукова, не била характерна за творчеството и, но в момента някак случайно са се комбинирали такива картини.
-Харесвам платната на тази жена, стила и и смелостта да заяви себе си по особен, нетипичен начин - заяви кураторът Боев при откриването на експозицията, а на мен ми се стори и че помръдна мустак, като мартенски котарак и се оттегли назад, подканвайки публиката да провери твърденията му.
Д-р Станимир Куюмджиев
Да се коментира вече започнало арт-събитие, като поредната самостоятелна изложба на пловдивчанката Лили Кючукова в галерия "Боев" , никога не е късно. Още повече, че климатичният момент при откриването не позволи на всички желаещи да я посетят.
