Д-р Ст. Куюмджиев: Провокацията Леон
В случая бих нарекъл последния му опит "Провокацията Леон".
Синът на Петьо Бабачев, завършил скулптура в университета на В.Търново, отдавна е изградил разпознаваем стил в рисунките и пластиките си, характерен с изблиците на остри елементи. И в тази му изложба те насищат атмосферата с напрежението на вибрациите си. Маслените композиции, изпълнени предимно в студен колорит на бежово-сивкав фон, събуждат у зрителите особени асоциации. Изгражда се представата за творец с тъмна, интровертна душа, търсеща визуален израз на дълбоките си подсъзнателни конфликти. Понякога човек не може да обясни клокочещите в психиката му емоции, но може да ги излее на платно или в метал,стремейки се да ги манифестира пред обществото. Затова често художниците казват: "Направих го, но не знам как се получи". Специфичната чувствителност на тези артистични натури ги подбужда да се изразяват по индивидуално нестандартен начин.
Леон го прави провокативно, с резки, сухи, нахъсани мазки, конфликтни линии или неочаквани акценти в платната си. От скулптурите му често стърчат шишове или остри ъгли бодат пространството, сякаш в неудържим стремеж да разкъ
сат статуквото. Усетът е , все едно наблюдаваш таралеж - чудиш му се, оглеждаш го, но си е рисково да го докоснеш. Навярно точно такава реакция търси художникът в стремежа си да се открои от "масата", но едно е да описвам аз това, съвсем друго е да се види и почувства лично от зрителя. Впечатли ме омекотяването на контурите, осезаемо в последните му малки пластики, вероятно резултат от помъдряване. Може би Бабачев скоро ще стигне до извода, че хората биха желали нещо топло, ведро и спокойно за допълване на интериора си, вместо агресивните петна, които им предлага сега.
Не може да се отрече обаче мащабността на експозицията. Предполагам, че непосветеният зрител едва ли си дава сметка какво струва да се организира такава голяма изложба. Като се започне от преките разходи на художника за десетките платна, рамки, бои, транспорт и се стигне до безчетните безсънни нощи в мислене, опити, скици и експерименти успешни и неуспешни. Понякога картината става за часове, понякога зрее с месеци. Към скулптурата, освен всичко по-горе, трябва да се добави и трудната обработка на металите и камъка. Леон използва и стъкло в композициите си, великолепно и рядко срещано хрумване, придаващо ефирност на бронзовите му творения, но и усложнения за изработката. Всичко изброено до тук е свързано с покупката на скъпи инструменти, материали и време.
Тежненията на куратора в случая са наема на залата, целогодишната поддръжка на персонал и немалките режийни разходи. Всичко това са рисково изразходвани средства с неясна възвращаемост. Отчитайки горното, не може да не адмирираме смелостта на художника и куратора за успешното изпълнение на проекта "Провокацията Леон".
Разбира се, за да си арт ценител ,не е необходимо непременно да си и художник. Можеш просто да се водиш от изградената си с годините естетическа концепция и сам да си отговориш на въпросите: "Харесва ли ми наистина показаното? Кое да и кое - не? Бих ли си купил произведение от този автор? "Принципно желанието за покупка на дадена творба е съгласие за размяна на труд срещу труд, защото парите са фетишизиран израз на нещо произведено. В последните години обществените приоритети са изместени доста настрани от изкуствата, но точно поради това такива огнища на културата, като галерия "Боев", привличат духовните люде. Стълпотворението от посетители на тази експозиция го доказва. Любопитното в случая е, колко човека биха разменили своя труд, срещу положения от Леон Бабачев?
Пожелавам му да са повече, защото обратното е незачитане на художника. Само потупване по рамото и аплодисменти не са достатъчни. Душата се радва на овации, но тялото иска и храна.
Д-р Станимир Куюмджиев
