Г-жо Николова, какво е да си пилигрим. Какво носи това на хората, посетили светите места?
Пилигрими (лос перегринос) - така наричат в Испания поклонниците, тръгнали да извървят най-древния християнски маршрут в Европа, известен под името „Камино”. В превод от испански „Камино” означава  „Път”.  Това е духовен Път, датира повече от хиляда години. Тръгва от китното френско селце „Сен Жан пиед дьо Порт” и крайната му точка е катедралата в испанския град Сантяго де Компостела, където са мощите на Свети Яков. Пътят пресича Пиренеите и прекосява цяла северна Испания. Можеш да го извървиш на велосипед, с ездитно животно или пеша. Въпрос на чест е да извървиш целия път, дълъг повече от 800 км със собствените си нозе. Твърди се, че Камино е проекция на Млечния път на Земята и отразява звездната енергия.

Как се взема решение за такова пътешествие? Нужна ли е предварителна подготовка? Трябва ли непременно да си опитен планинар и турист?
Идеята ли? Дойде случайно, съвсем случайно, но нали казват че случайни неща няма?! Един приятел ме покани. Вече бях чела книгите на Шърли  Маклейн, на Пауло Коелю, на Родислав Стефанов. Потърсих по интернет българи, които са минали Пътя, срещнах се с някои от тях, прочетох публикувани пътеписи и така...А решението? Сигурно ще е непонятно за читателите, но не съм вземала решение, просто никога не съм се питала дали ще вървя. Сякаш винаги съм знаела, че искам да извървя Камино. Бях обхваната от радостната тръпка и усещането за нещо неизвестно и вълнуващо, сякаш магично. И започнах да си набавям екипировка и всичко необходимо за пътуването. Изобщо нямах идея какво ще ми трябва. Обичам природата, но никога не съм била планинар, винаги съм летувала по-скоро на море, отколкото в планината. Тъй че започнах, както се казва, от нулата – качествени обувки, добра раница, лек спален чувал, медикаменти. Камино не е тежък туристически маршрут, така казват наши опитни планинари. Но Камино не е поредната екскурзия в непозната страна. Намираш се на хиляди километри от близките си, и то за доста дълго време – повече от месец, вървиш на ден по 25-30 км, понякога и повече, с тежка раница на гърба, изкачваш планински върхове, пресичаш големи градове и изоставени селца. Испания е цивилизована страна и Пътят е осигурен перфектно, но срещу умората, жегата и най-вече срещу собствения си характер си сам. Тъй че, Камино си е истинско предизвикателство – предизвикателство за физиката, предизвикателство за психиката, предизвикателство да намериш достатъчно средства и време за да си го позволиш.

Ел Камино де Сантяго е прашен черен път. Какви са чисто битовите условия за такова предизвикателство?
По Камино те води жълта стрелка и ако я следваш няма как да се изгубиш. Срещу пилигримския си паспорт имаш осигурени прекрасни битови условия. Във всяко от селищата, през които преминава Пътя, има места за нощувка – албергета, с добри спални помещения, модерно оборудвани кухни, интернет връзка. Можеш да изпереш дрехите си, да си приготвиш храна, да си починеш. Навсякъде – чисто, уютно, спокойно. И цветя, цветя, цветя – по терасите, на прозорците,  в дворчетата...Освен църковна служба (меса) и благослов навсякъде те очаква и богат културен афиш с концерти, фестивали, празници. Слушахме джаз-концерт в църква, построена през ХVІ в.,  наслаждавахме се на виртуозно изпълнение на световно известен американски китарист, аплодирахме изпълнения на фламенко на площада в малко селце... Пътят преминава през над 1800 архитектурни и исторически обекта, които имат не само религиозно, но и светско значение.  Истински лапидариум - окото ти се радва не само на прекрасни природни гледки, но и на вековни творения на човешкия гений. От 1993 г. „Камино Франсез” в Испания е включен в списъка на Световното културно наследство и навсякъде огромни табели информират за средствата осигурени от ЕС за консервация на архитектурното наследство. 

Как ви посрещаха испанците?
Когато вървиш по Камино за испанците ти не си обикновен турист, ти не си пореден гост на тяхната страна, ти си „лос перегринос”. Ти си човекът, дошъл да извърви прекрасния духовен път до мощите на Св. Яков – закрилникът на родината им. И те са респектирани от твоето усилие. Затова можеш да очакваш само искрена помощ и подкрепа. И не само заради приетия от испанското правителство закон за протекция на пилигримите. Това е традиция, градена с векове. Видях как днес испанците ревностно я предават на децата си. 

Има ли ритуални действия, които трябва да се знаят и да се спазват?
Още в началото на Пътя, когато получаваш пилигримския си паспорт към раницата си закачваш и една голяма мида - отличителният знак на пилигримите. А със стъпването си на Пътя веднага чуваш мелодичен поздрав „Буен Камино” (Лек Път!), който става част от ежедневието ти до края на това прекрасно пътешествие. Легенди и разкази за чудни случки и мистериозни срещи по Пътя колкото искаш. Минаваш по „моста на краля” (ХІV век), спираш в замъка на темплиерите  (ХІІ век), нощуваш в селище, което и днес се нарича „замъкът на кралицата”, спираш да починеш в магнетичното селце О Себрейро (на 1600 м височина). Най-високата точка, през която преминаваш е означена с висок железен кръст - Круз де феро.  Заобиколен е от огромна могила камъни.  Разказва се, че когато била построена катедралата в гр. Сантяго де Компостела поклонниците  носели по един камък от мястото, откъдето идват. Ритуалът изисква да хвърлиш камъка в основата на могилата от камъни, така ще се изчистят греховете ти, ще се отървеш от тегобите си и отиваш към светлото, по-доброто. Железният кръст е символ и на оброчни желания, с надеждата да се сбъднат мечтите. Достигнал финала на своето пътешествие, на брега на Атлантическия океан  можеш да изгориш част от вещите си,  с които си минал Пътя. Така се освобождаваш от всичко, което ти е тежало до този момент, оставяш го на океана и започваш на „чисто”. 

Какво представлява финалната церемония в Сантяго?
     Крайната точка на Камино е катедралата в Сантяго де Компостела. Макар че можеш да продължиш още 100 км. и да  достигнеш до прекрасното курортно градче Финистере (краят на Земята) на брега на Атлантически океан. В катедралата в Сантяго те очаква тържествена меса в съпровод на хор и орган, с огромно кандило, което се люлее по цялата дължина на катедралата, ръчно задвижвано от 7 души свещеници. Чуваш и имената на всички държави, от които са пристигналите този ден пилигрими. Ако желаеш можеш да се поклониш пред мощите на Св. Яков, да минеш зад олтара със златната му фигура. Звучи прекрасно изпълнение на орган. На следващия ден получаваш официален документ – диплом за това, че си изминал Камино.

И накрая, лично за вас, какво е Камино?
Втурнах се да извървя  Камино без очаквания, без страхове, без съмнения. С тръпката и радостното предчувствие за нещо истинско, вълнуващо, магично. И попаднах в едно общество от истински приятели - сродни души. Хора с друг вид нагласа, различна от стресовото ни ежедневие, хора сетивни за доброто, за Всемира. Вглеждах се в очите им – грейнали. Няма злоба, няма завист, няма гняв и ревност, няма страх...Повечето от тях - млади хора, на не повече от 20-25 години. Всеки е единствено и само себе си. Всеки е готов да ти помогне, да се зарадва заедно с теб, да те подкрепи. И ти е светло, спокойно и уютно в такава компания. Разбираш, че в своята човечност хората са едни и същи, без значение на тяхната националност, вероизповедание, грамотност. И се чувстваш част от Цялото, в хармония с него. Достигнал си вълшебният миг на откровение със себе си, който Душата ти е жадувала.
И разбираш, че всъщност Пътят...току-що е започнал...

Buen Camino!


НА СНИМКИТЕ В РЕДА НА ТЯХНОТО ПУБЛИКУВАНЕ:

*В Сахагун, по средата на Пътя, до статуя на пилигрим

*Финистере (краят на Земята), нулевият километър на брега на Атлантически океан

*С диплом на пилигрим, 23 август 2012г.

*Катедралата "Санта Мария" в Бургос, чийто строеж е започнал през 1221 г.

* С българския флаг пред катедралата в Сантяго де Компостела

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините