Много политически трилъри, корупция, лъжи и кражби като за световно, манипулации, конспирации, малки и по-големи войни, нападения, грабежи, убийства и други подобни „позитивни” работи, и много малко любов - стара и нова, белязаха живота ни през изминалата година. С мъка ще си призная нещо, в което отказвам да повярвам от години. В този луд, луд (но иначе прекрасен) свят, омразата, алчността и завистта са водещи. Не доброто и не обичта между хората! От време на време някое романтично клипче във Фейсбук или някое малко човешко добро, вземе че ни трогне, та и разплаче.
Размекнем се като евтин кашкавал и си кажем,че има и добри хора, дявол да го вземе.Ама след има-няма и час пак пропадаме в онази ужасна спирала на отчуждението и лустрото, което представяме за свой истински живот, а всъщност … Всъщност сме по-скоро самотни, уплашени и нещастни. Причината?! Нямаме сигурност нито за днешния, нито за утрешния ден. Живеем (функционираме) ден за ден и се молим само да не става по-лошо ... Но стига! Не може да не е имало и нещо хубаво, ще кажат оптимистите. И са прави! Точно това ще се опитам да направя в този текст, ей така набързичко, непрофесионално, повърхностно и необективно.
Като изключа личния си живот, по принцип неприкосновено пространство, от няколко дни се опитвам да си припомня какво през изминалата година ме зарадва в обществено-политически, икономически и културно-информационен план. Мислих, мислих и стигнах до следните по-важни факти, артефакти и илюзии.
На първо място, разбира се, ще поставя третия мандат на многоуважаемия ни кмет.
Радост, радост голяма! Не можахме да спим от еуфория!Показваха го видния ни градоначалник по телевизията, проверяваха го, иронизираха го, плюха го, а той като едни феникс същи премина през всичко това неуязвим, горд и невъзмутим! Ха сега да видим какво ще кажат критиците му?! Ще бъде кмет, докато си иска и ще прави, какво си иска - това е. Все в полза на обществения интерес, може би! Ама, бил вкарал по-малко общински съветници от неговата си листа! Голяма работа. Желаещи да се наредят пред паничката винаги има и ще има. Слава!
На второ място ще поставя дейността на разследващите органи. Като се случи нещо по-така (особено ако е дори само на една милиидея от действащ политик или управленец) и започва голямото разследване. Разследват, разследват, после удължават сроковете и пак разследват, и пак … Ще кажете: Важното е все пак какво се случва накрая! Така е. Случва се НИЩО! А ние от ден на ден все повече се обезсърчаваме, отвращаваме и после … забравяме. Е, има едни хора, които не се примиряват, напомнят, борят се протестират, питат, търсят справедливост, но колко са те?!
Та ето тази дейност поставям на второ място.Дейността изобщо на институциите, чиито представители иначе най-прилежно откриват, закриват, носят цветя по паметници, зарязват, назначават, съкращават, говорят, мълчат, кипрят се по официални трибуни и … толкова. Не че не работят! Не искам да кажа това. Казвам само, че не изпълняват основната си мисия. А тя е да служат на тези, които плащат заплатите им. Да направят живота им по-нормален, сигурен, спокоен, предсказуем, а защо не и по-богат (смешка!). Но това, разбира се, не зависи от дребния чиновник, който и да се скъса от работа, нито може да пребори системата, нито да надскочи себе си. Защото ако рече да го направи, ще го изскочат оттам, където се намира. Ще кажете: Е, какво е позитивното тук? Ами малко, ама от сърце. Поне осъзнахме значението им за качеството на нашия живот. Разбрахме защо трябва да има реформи и защо, когато някой се опита да ги направи, условно казано, му хвръква главата. И после какво … Ами нищо! Намира се правилният човек и нещата си влизат в старото русло.
На трета позиция е редно да поставим най-новото в новата история на Пазарджик - новия ни Общински съвет. Не знам дали някой е изчислил какъв всъщност е процентът на новото там, ама като ги погледнем бащиците на картинка, особено челните редици, не е много, май.
Новото категорично е седнало по-назад.Или защото се готви за битка (в името на … е, няма повече да го споменавам този обществен интерес, че ставам банална), или се нуждае от време, та да се поогледа, поослуша и избере правилната тактика. Първите симптоми за това, че нещата няма да са същите, вече са налице. Ама да не се радваме преждевременно, че при „великите” стратези празно няма. Две крачки напред, после една назад и… скок! Само да не вземат да скочат в някой бездънен гранд каньон, че ще ни се затрие политическия елит. Как ще го преживеем, не знам.
Прекрасен град, прекрасни хора, улици, площади, градинки … И защо, да му се не види, поне една национална телевизия не показа и нещо хубаво за нас!? Като кажат Пазарджик и настръхвам. То бива, бива, ама … Писна ми от този бургаски кмет. Чак за президент взеха да го спрягат. Как пък не казаха нещо зловредно и за неговия град.
Все ние на топа на устата.Ама да ви кажа честно, смятам, че за това са виновни и местните медии. Да ми се сърдят, колкото искат, но да вземат да се стегнат. И през тази година да пишат само хубави работи. Боядисана ограда, освежена маркировка, открит паркинг, пейка, чешмичка, детенце намерило портфейл и почти го върнало, Мис Пазарджик (Мокра фланелка) владееща три езика, студентка в престижен университет, тигрите в зоопарка се сдобили с рожба, откриване на първата велосипедна алея в града с присъствието поне на трима министри и т.н. Стига с това - този блъснали, онзи нападнали, трети ограбили или убили, пък убиеца не открили. Хайде малко местен патротизъм! Та дори и от това може да стане национална новина: «Пазарджишките медии вече няма да съобщават за негативни събития, факти и документи». Колко идеи имам за позитивни новини, представа си нямате - ще бъде приказка без край!
Вън от шегата, така е. Прекрасен град, прекрасни хора, паркове, градини, улици.
Въпросът е дали хората са щастливи тук
и дали искат да останат. Завинаги.Що се отнася до Новата година! Пожелахме си разни работи, в които много ни се иска да вярваме, ама не вярваме. Защото ни е страх от бъдещето. Но … дано пък е по-добро! И да се сбъднат късметчетата от новогодишната ни баница! На мен (заспалата баба) взе, че ми се падна любов.
И ако можех, само ако можех, щях да яхна метлата (нали знаете, че имам), да полетя над града и да ръся любов.
Стара, нова - все тая.
Да има!

Мариана Бойрикова

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините