11.01 – 17.01.2016

    „Ама ще речеш:безобразия се вършат; нека се вършат, теб какво ти е? Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа. Защото и да дрънкаш – все едно, няма да оправиш света. Не е ли тъй?...”
                                        „Разни хора, разни идеали”, 1897 г., Алеко Константинов

    Може и тъй да е, но ето че хора като Лозан Панов, председателя на ВСС, не искат да мълчат. „Мълчанието – казва той - прави от хората страхливци”. Подобни изявления обаче дразнят нашия премиер. Откъде-накъде друг, а не той самият, ще издига постулати. А отгоре на всичко и да го викат във ВСС, за да даде някакви обяснения по случая „Янева гейт”. И тогава идва ред на изпитания метод - крадецът вика „Дръжте крадеца!” Значи, следва простичкия и заплашителен извод: ти, уважаеми Панов, искаш да влизаш в политиката!? Разбира се, друго е да си бил телохранител и да пожелаеш да се кандидатираш на мястото на онзи, когото охраняваш; и съвсем друго, нагло, подло е да си високообразован юрист, съдия с авторитет и да искаш да участваш в политиката! Колкото за двете „каки”, поразбунили обществото, развръзката е омерзително позната и очаквана: разговорите им помежду са манипулирани. И още: нямало нарушаване на етичните норми. Какви ти етични норми, всякакви норми са прегазени като овчи барабонки! Каква ти манипулация! Та те си говорят толкова естествено и същевременно толкова конкретно, без никакво усещане за подслушване...Както казваше майка ми, „тия нямат срама”.