Георги К. Спасов:
СЕДМИЦАТА 11
Живей, живей...Колко спокоен и умиротворен е този апел на поета Петър Алипиев. Той предлага алтернатива на неспокойните ни сетива, на недоволството и унижението ни от една държава, в която думите имат силата на дела, а видимото изглежда различно в очите на ситите и гладните. Това разминаване, толкова класическо в историята на обществата, беше потвърдено и през тази Седмица. Българските депутати и евродепутати вкупом възпроптаха срещу продължаването на мониторинга на страната ни. С изключение на хората на Радан Кънев. Те бяха обявени за родоотстъпници, за предатели, за двуличници. И веднага на следващия ден партия ГЕРБ гневно нападна ДСБ – че хем били в опозиция, хем участвали със свои хора във властта. И това, представете си, докато партийният им лидер е в Брюксел. „Докато капитанът го няма, екипажът се разбунтува” – усмихнато коментира ситуацията премиерът. Ама чакайте, вие за мюрета ли ни имате? Да не би да искате да повярваме, че хората на Борисов ще предприемат нещо, без да го питат? Дори още по-логично е това да е негово разпореждане, докато е извън страната, следователно за пореден път да бъде Пилат Български, който след това ще се превърне в умиротворител. А най-вече, мисля, Борисов е бил разгневен именно от факта, че докато е в Брюксел, в „бърлогата на звяра”, депутатите не са били стопроцентово единни зад протеста за мониторинга ни и така честолюбието му да е било засегнато пред „колегите”. А кореспондентката ни от столицата на Белгия коментира, че продължаването на мониторинга има три тълкувания за основанието му – забравих кои бяха две от тях, но запомних третото: „Може – почти плахо допусна журналистката – мониторингът да е в ИНТЕРЕС НА ГРАЖДАНИТЕ”. И е така. Заради нас, а не заради вас, господа управляващи, бъдещи клиенти на Темида, Европа ще продължи да ни наблюдава – докато поне един от вас бъде осъден и затворен./Абе къде е Христо Бисеров?/ И не принизявайте факта, че и Румъния попада под същата санкция – за нея изрично е посочено, че има „устойчиво развитие в борбата срещу корупцията”... Докато у нас шумни полицейски акции приключват с арест на двама-трима улични побойници, на някой провинциален дребен далавераджия, на родител, ударил шамар на учител. Докато у нас в общонародно достояние се превръща борбата срещу т.н. „почетни консули”, които показвали среден пръст на полицаите. Ауу, колко възмутително! Ами я веднага да им отнемем привилегиите и така до докажем на простолюдието, че се борим яко срещу корупцията. А в същото време там, в дълбоката сянка на властта, продължават грабежите, измамите, сделките – ето как Власт и Народ остават на двата противоположни бряга на реката Живот; Народът е истинската опозиция, а не онези бутафорни жестове на несъгласие на една или друга партия. И ето защо Народът няма да има и занапред истински свои представители в Парламента, а ще бъде принуждаван да избира партийци, без значение на цвета им.
Вече е решено: пенсионерите получават великденски добавки от 40 лв. По този повод пенсионерите от клуб „При нас е весело” блокираха магистрала „Тракия” за час и половина. През това време те връчваха на шофьорите листовки с надписи: „Благодарим ти, Ивайло!” и „Ние, българските пенсионери, сме щастливи!” А един от по-запазените щастливци, очевидно бивш учител по физкултура, крещеше по един мегафон: „ И миналата година 40 лева, и тази година 40 лева! Кой като нас? Кой като нас?” При този реторичен въпрос неговото съсловие изригваше: „Нема като нас! Нема като нас!” Поклон пред онези, които осигуриха тази безподобна народна радост.
Има едно търговско изобретение, наречено LAFFKA, което ни бомбардира всекидневно със звуци и образи, които ни омайват с обещания за страхотни печалби. Постоянно ни показват един-двама щастливци, снимани кой знае къде и кога, които с глуповато сияйни лица обясняват как са спечелили 50 или 100, или 200 хиляди лева, или дори милион и завършват, разбира се, с онези сакрални приканвания: „ Играйте и вие, за да спечелите”. И ние играем. Стари и млади, жени и мъже, прошляци и работници, се суетят около пещерата на Сезам и купуват разни билети, и трият, трият...а дано се покажат печелившите числа. LAFFKA е другото име на България, едно огромно казино, зомбирало младо и старо, ампотирало всякакви полезни начинания и изградило най-грозната илюзия за бързи и лесни пари. Подобия на човешки същества се щурат около LAFFKA-та, като мушици около нажежена крушка, и приближават, и изгарят с онова пукане на грохнала надежда. И НЯКОЙ, разбира се, печели от цялата тази гавра с човешките пороци, но НЕГО не ни го показват на екрана с печелившите числа и натрапваните ни щастливци.
Петър Алипиев е роден на 14 март 1930 година в село Босилковци, Русенско. В последните години от живота си е на свободна литературна практика, включваща както издаването на собствено творчество, така и множество преводи на автори от световната поезия. Поезията на Петър Алипиев е превеждана на почти всички европейски езици. Умира през 1999 г. В едно от своите редки публични интервюта на въпроса защо пише толкова малко, поетът бе заявил:
"Аз не пиша, аз само записвам Божия глас. Защо толкова малко пиша? Защото и Божията милост е малка към мене". Чужд на светската суета, Алипиев има невероятен, учуднен поглед към обикновеното, природното, естественото:
Великденче
Дето слънце простора залива, край разцъфнал до шипката глог, сред лайкучка и чубрица дива, теменуги, бодил и млечок, ти си само подробност нищожна в един хаос от мирис и цвят, но нима е без тебе възможна красотата на божия свят. Взрян в обикновените чудеса на природата, Алипиев сякаш преоткрива Началата на живота, Сътворението, Праизвора на всичко. Може би и той е имал себе си за „подробност нищожна”, но нима е възможен нашият поетически свят без красотата на неговата поезия, не особено обемна, защото е „лимитирана” от Божия глас. Колко прекрасно и привилигировано е това признание: „..
.Защото и Божията милост е малка към мене”.
Георги К.Спасов
