11.01 – 17.01.2016

    „Ама ще речеш:безобразия се вършат; нека се вършат, теб какво ти е? Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа. Защото и да дрънкаш – все едно, няма да оправиш света. Не е ли тъй?...”
                                        „Разни хора, разни идеали”, 1897 г., Алеко Константинов

    Може и тъй да е, но ето че хора като Лозан Панов, председателя на ВСС, не искат да мълчат. „Мълчанието – казва той - прави от хората страхливци”. Подобни изявления обаче дразнят нашия премиер. Откъде-накъде друг, а не той самият, ще издига постулати. А отгоре на всичко и да го викат във ВСС, за да даде някакви обяснения по случая „Янева гейт”. И тогава идва ред на изпитания метод - крадецът вика „Дръжте крадеца!” Значи, следва простичкия и заплашителен извод: ти, уважаеми Панов, искаш да влизаш в политиката!? Разбира се, друго е да си бил телохранител и да пожелаеш да се кандидатираш на мястото на онзи, когото охраняваш; и съвсем друго, нагло, подло е да си високообразован юрист, съдия с авторитет и да искаш да участваш в политиката! Колкото за двете „каки”, поразбунили обществото, развръзката е омерзително позната и очаквана: разговорите им помежду са манипулирани. И още: нямало нарушаване на етичните норми. Какви ти етични норми, всякакви норми са прегазени като овчи барабонки! Каква ти манипулация! Та те си говорят толкова естествено и същевременно толкова конкретно, без никакво усещане за подслушване...Както казваше майка ми, „тия нямат срама”.

    Атентати в Турция, в Индонезия, Буркина Фасо...На този фон България изглежда като оазис на мира и спокойствието. Изглежда...Нямаме нужда от терористични акции, ние сами се изтребваме – и няма значение по каква причина и кои са убийците и жертвите; защото ненаказаното зло продължава да върлува и тържествува. След боса на модна къща „Агресия” жертвата е 18-годишно момче от Враца. Историята на това убийство илюстрира всички подобни случаи в България: изопачаване на истината, фалшиви медицински заключения, подставени свидетели, замитане на реални доказателства...Единственият плюс тук е бързият, адекватен и категоричен отклик на гражданското общество във Враца/подобна беше реакцията и на граждани от Пазарджик след смъртта на възрастен човек, сгазен от самонадеян собственик на луксозен джип/. Убеждаваме се, че не трябва да отминаваме нито едно убийство, нито едно насилие с удобното утешение, че това е работа на полицията и на правораздавателните органи. Не само защото те не го правят професионално и справедливо, но и за да налагаме – макар и засега доста плахо и инцидентно, загърбвайки десетките останали случаи на насилие над възрастни хора– граждански контрол и взискателност към тези институции, обявили се за независими, недостъпни, недосегаеми, незадължени да отговарят на въпросите на гражданите. Израз на това МИЛИЦИОНЕРСКО самочувствие е и онзи истеричен, освободен от маската на лицемерието и професионалната отговорност, вик на министъра на МВР Бъчварова: „СТИГА ВЕЧЕ!” Трагическата ирония на този позив е, че той е отдавна изречен – и мислено, и гласно, и обогатен с ругатни – от целокупния български народ. Викът на Бъчварова се превръща в онова австралийско хвърчило, което ще се върне върху нея – и дано има сила, воля, хъс и кураж да го хване навреме. СТИГА ВЕЧЕ! Въведете ред в своето министерство. Не е ли абсурдно България да е на първо място в ЕС по престъпност и разходи за охрана! И не ГОВОРЕНЕ ЗА РЕФОРМИ, които още в зародиш са саботирани от т.н. полицейски синдикати и „политици” от рода на Цв.Цв., а радикална промяна е нужна. Закрийте всички институции на МВР и започнете на чисто: изберете за министър един почтен човек/нека дори да е Бъчварова/, после назначете един честен главен секретар/нека да е нов/, после честни и почтени шефове на областните дирекции, после преназначавания и нови назначения на полицаи – подготвени млади хора, мъже и жени/най-вече жени, защото те са по-малко подкупни/, физически и психически здрави, с нормално тегло, а не с тела на тулупи, средно интелигентни и с добра обща култура и ги оставете да си вършат работата – без да им пука дали санкционират богат или беден, познат или непознат, важни особи или обикновени хора, стар или млад, жена или мъж...Да бе, знам, няма да стане, ама защо да не си помечтая...
    След „руската мина”, настъпена от Местан, идва новината за над 1000 университетски преподаватели в Турция, заподозрени, че са се подписали под декларация, критикуваща правителствената инвазия срещу кюрдите. 15 от тях са вече арестувани. Очевидно икономическият възход на комшиите не се връзва със свобода на мненията. Не за първи път техни интелектуалци са преследвани, арестувани и затваряни. Дали това ще има значение за техните многогодишни усилия да бъдат приети в ЕС?
    Има един вестник, притежание на злополучния мераклия за шеф на ДАНС, който не крие патологичната си омраза към екслидера на СДС Иван Костов. Дни, седмици, месеци наред това издание публикува „материали”, чието предназначение е да разобличават „командира”. Връщат ни десетилетия назад, припомнят ни неговото партийно членство, фондацията САПИО, кръга ХИДРА, към който причисляват и Лозан Панов, и всички други съдии, показали воля за промяна в правосъдието... Премиерът на България отпреди близо петнадесетина години отдавна не е в актуалното политическо полезрение, но за мутренската мафия у нас той продължава да изглежда като заплаха.  Същият този вестник отделя цяла страница на американски гей активист, преподавател в американския колеж в София, описал любовта си с българина Митко в свой роман, определен от едно американско списание за първия велик роман на 2016 година. Американският даскал е сниман с Георги Господинов, за когото върви неизменно като лого „най-превежданият на Запад български писател”. След подобни анотации и препоръки винаги у мен възниква своеобразно чувство за малоценност, а и едно плахо прозрение: ето защо ние, българите, нямаме – поне засега – носител на Нобелова награда за литература, просто защото нито Вазов, нито Пенчо Славейков, нито Йордан Йовков, нито Елин Пелин, нито Николай Хайтов, нито Антон Дончев, нито...са били хомосексуалисти. Добре, че си имаме Евгени Минчев, който да отмива срама от лицето ни и да ни представя на цивилизования свят по подобаващ начин.
    Според НАСА, научаваме, след 60 години щяло да има световен потоп. Един млад български учен ни обяснява – и много убедително, между другото, - че това е несериозно, че шансът да се случи е 1: 1 000 000. Ама някога се е случило, вижте какво е станало с динозаврите. Знаем, знаем, всички сме гледали „Джурасик парк” на Спилбърг. Ще бъде зле, ако след време има документален филм на същата тема – само че кой ще го направи/може би извънземни?/ и кой ще го гледа? Младият учен от БАН /убеждавам се, че не всички са „синодални старци”/ допълва, че през 2089 година нашата планета ще бъде застрашена от астероид, но само толкова, няма да има апокалипсис. Ами да изчакаме, пък ще видим. И още една новина: пиенето на кафе намалявало женските гърди. Ойлала! Възпитано ли ще бъде, ако видим някоя жена със скромни издатини, да я попитаме: „Вие май много кафе сте пили?” Или пък друга, по-надарена: „Вие като че ли изобщо не пиете кафе?” Глупости на търкалета!
   Отиде си Седмицата. Отиде си и роклегендата Дейвид Бауи, живял и пял по своя си неподражаем начин. Отидоха си и толкова наши надежди да съберем необходимите подписи за референдум – независимо дали ги организира Слави Трифонов или бизнесмена Марешки...Появяват се и „добри” новини: трима младежи от Монтана спасили жена от грабител и насилник; наши съдии писали до Люксембург, притеснени от родната съдебна практика; Григор Димитров възвръща добрата си спортна форма...
    През Седмицата беше и рожденият ден на Алеко Константинов - 13 януари 1863 година. В анкетата на проф. Ив.Д.Шишманов на въпроса „Коя съдба ви се вижда най за окайване?”, писателят отговаря: „Да се разочароваш в силата на честността”. Едва ли обаче онези, които са продали своята честност, се мислят за окаяни. Дори един от героите в „Разни хора, разни идеали” открито, откровено и цинично опонира на своя събеседник в кръчмата: „Глупец, счупена пара не струва твоята гладна честност!...Спечеленият с упорен честен труд, ще кажеш ти, е по-сладък от амврозий. Какво заблуждение! Не, нещастнико, хлябът си е хляб, а богатата трапеза е наслаждение...разкошният дом е наслаждение, твоите идеи са вятър, а моето злато е наслаждение. Разбра ли?”
    Сигурен съм, че това „верую” намира доста последователи сред съвременните българи. Сигурен съм също така, че и Щастливеца има свои апологети – просто защото докато има Зло, ще има и Добро.

Георги К.Спасов



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините