04.01 – 10.01. 2016

    „Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува”
                                                      „Политическа зима”, в. „Знаме”, 1875 г. Хр.Ботев


    То и сега, след 140 години, си е пак приятно да има човек топличка стая, телевизор, кисело зелце, туршийка, ракийка и „млада жена” или „стар ревматизъм”, пък да му полегне на дивана и да гледа, или пък да спи, или да сънува…само дето трябва да се откаже от „парчето сланина”, щото Той, самият Бойко Борисов, вече я анатемоса, а нашият премиер е СТАНДАРТЪТ за всичко, което ни се случва и трябва да се случи. Пак той в началото на Седмицата заяви в едно ТВ предаване следното: „Откакто съм станал човек, все ме питат дали няма да се кандидатирам за президент”. Логиката тук е проста. ББ влезе в родната политика преди около 15 години,през 2001 г. като главен секретар на МВР, което ще рече, че едва от този момент нататък възниква някаква предпоставка да се кандидатира за президент. Сега е на 56 години. Изваждаме от тях 15 и получаваме 41. Означава ли това, че едва когато е навършил 41 години е станал човек?

   Сръбската полиция арестувала за корупция 80 души в най-голямата чистка на елита от десетилетия насам – между арестуваните са бивш министър, бившият шеф на Агенцията за борба срещу корупцията, правителствени чиновници, кметове и шефове  на държавни и частни компании. Акция „Нож” е най-голямата операция срещу корупцията в Сърбия и ще засегне повече от 120 едри риби. И идва неизбежната съпоставка. У нас не „Нож”, операция „Ятаган” ни е нужна / Доган и Местан, сори, никакъв намек за онова далечно време, когато българи и турци са живеели в мир и хармония /, за да подхване родната корупция, като се започне...ами ОТГОРЕ, разбира се. Но кой ще я направи?! „Кой, кой ще ми каже?”-този пусти рефрен не ми излиза от главата. Че то, видите ли, самият шеф на Агенцията за борба срещу корупцията е произвеждал корупция, макар и да жена, и то симпатична. Кой от родните политици би имал куража, волята, жертвоготовността да оглави родната институция за борба срещу корупцията? А какво правят и сегашните ни органи за защита на гражданите и борба срещу престъпниците? Миналата Седмица ни поднесе потресаваща новина: служители на ДАНС и МВР изнудвали иракски гражданин за 30 000 евро. Кого да потърсим за помощ, за закрила, за спасение? Кому да се доверим? Кому да се оплачем? И какво бихме постигнали, след като сме свидетели на атрактивни арести, проточени съдебни дела и в крайна сметка оправдателни присъди? /спр.Христо Бисеров/. Само преди няколко дни, на 5 януари, Софийският апелативен съд потвърди оправдателната присъда на бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев.  Повторната оправдателна присъда, която е била оповестена в навечерието на Коледа, е по обвинението, че докато оглавяваше фонда в мандата на кабинета "Станишев", е сключил 8 договора с фирми на братята си Бойко и Емил Георгиеви за над 38 млн. лв. Делото, станало популярно като "Батко и братко", престоя с години в СГС, но приключи в Апелативния само в едно заседание.
    Може би и затова престъпниците стават все по-нагли. Пак през Седмицата ограбиха  филиал на "Уникредит Булбанк" в столичния квартал "Люлин" на обща сума около 170 000 лева. „Няма поводи за тревоги”, успокояват от „Булбанк". Абе как да няма. Петима души нападат банка, ограбват я, застрашавайки живота на охранители и клиенти и...споко бе, нищо не е станало! И миналата година пак имаше банков обир, и пак същият г-н Хампурцмян успокояваше гражданите, че няма нищо тревожно. Е, не е като българския ОБИР НА ВЕКА - опразването на КТБ за сметка на милионите българи, успокоявани иначе, че нямало за какво да се безпокоят.
    Ами убийствата? В рамките на няколко дни беше убит наследникът на ВИС-2, като “високопоставени източници” от МВР заявиха, че „килърите са българи, изпълнили поръчката срещу сума от порядъка на 100 000 лева”. Последва убийството в Пловдив – мъж уби жена си, 5-годишната си дъщеря и себе си/поне така тази трагедия е представена от полицията/. Последва още едно убийство – на собственик на автокъща. И отново версии, „по които се работи”. А ние чакаме разкрития, съд и присъди – защото само тогава може да повярваме на институциите и на силата на Закона.
    Адио, Рио! Нашите волейболисти ще гледат олимпиадата по телевизията. И заслужено, и закономерно. Както ръководството на БФС упорито не сдава властта, въпреки срамните загуби на националния отбор по футбол и резила на клубното ни първенство, така и инж.Лазаров и Любо Ганев дори не мислят за оставки, а само надуват патриотарски свирки. Те бяха пречката Стойчев да стане треньор на волейболистите ни, в състава на който идваше и Казийски. Конформизмът и лакейничеството панически се страхуват от таланта, защото той е автономен и неподчиним на конюнктурата. Хубавата новина е, че Стойчев и Казийски основаха своя волейболна академия за подготовка на млади дарования – това май ще бъде автентичната алтернатива на българския казионен волейбол. Междувременно Григор Димитров като че ли започва да си възвръща формата. Някои го приписват на новата му приятелка Никол Шерцингер, по-голяма от него с 13 години. Любовта не признава възрасти, казват, а че жената може да погуби или да въздигне мъжа до себе си, е безспорно.
    Френският президент Оланд почете годишнината от нападението на редакцията на „Шарли ебдо”, като откри паметна плоча с надпис: „В памет на жертвите на терористичната атака срещу свободата на словото”. У нас словото е монопол на двама-трима олигарси и ние имаме свободата да мрънкаме срещу тях, да пишем фейлетони или статии в свободното пространство на интернет – поне засега свободно! – и отчаяно да очакваме, че думата все пак дупка ще направи.
   Немците пропищяха от нещо невиждано: в новогодишната нощ пияни мъже, повечето от които бежанци, нападнали жените – ограбвали ги, опипвали ги, насилвали ги...Толерантността на домакините е поставена на изпитание. Госпожа Меркел продължава да апелира за човещина, макар вече да не изглежда толкова самоуверена. Все още немците се чувстват виновни за стореното от Хитлер и задължени да го изплащат по всякакъв начин. Но новото поколение не носи тази вина, а излиза на протестно шествие – и не само в Кьолн. Оказа се, че подобни прояви е имало и в други страни – Австрия, Финландия, Швейцария. Какво ще се случи по-нататък, предстои да видим.
    Изследване посочва, че най-разпространеното име във Великобритания било МОХАМЕД. А добър ден! Значи Уилям Шекспир и Чарлз Дикенс напразно ще очакват свои последователи – на имената си, разбира се. А пък в света най-разпространеното име било СОФИЯ. Много мъдро! Вече си мислех, че е Сара, съдейки по филмите, където всяка втора героиня носи това име. Слава богу, че българската именна традиция – все още! – не е изкоренена. Ето защо Йордановден и Ивановден/6 и 7 януари/ бяха почетени у нас. Хвърлянето на кръста на Йордановден беше събитие, предизвикало голям медиен интерес. Показват ни гмурци – във водите на река, басейн, море, вада, локва, или какво ли още не, само малко водица да има отгоре, където преподобният отец е запратил светия кръст. Гореща борба, и твърде често не особено спортсменска, докато най-агресивният успее да измъкне кръста, та дори и от ръцете на друг мераклия, и да го размаха високо над себе си. Следват прегръдки, пипане/опипване за късмет и берекет на щастливеца, интервюта с него, дълбокомислени – и не толкова – негови „послания” към всички българи…Все по-често ставаме свидетели на екзотични, даже драматични проявления на религиозно чувство, демонстрирано публично, шумно, циркаджийски. Дали пък Вярата не е подменена от Суеверието?
    Пак в тази Седмица на Йордановци и Ивановци беше и рожденият ден на Христо Ботев – 6 януари. За него като че ли вече всичко е казано/написано и в този смисъл, може би, вече е ненужно да го споменаваме? Може би ни се струва несъвместим с днешното време? Въпреки твърдението и убеждението на вече покойния академик Михаил Арнаудов:
      „...Ботев остава поет на м л а д о с т т а, която се вълнува от възвишени идеали, поет на в я р а т а в успеха на вечночовешките начала в живота и поет на б о р б а т а, която трябва да въздигне народа ни до културна зрелост и до самостойна роля в историята”. 
    В едно телевизионно предаване интервюират различни хора, питат ги какъв е този ден – 6 януари. Ами Йордановден, разбира се. И още, пита репортерката. Ами не се сещат. Тогава тя показва на един младеж бюста на Хр.Ботев, изработен от скулптора проф. Стефан Лютаков: „А този кой е?” Момъкът поприсвива очи, подръпва шапката си, почесва се не където го сърби и казва: „Ами аз съм късоглед, не мога да го видя, не го познавам този…” А „този” ни гледа отсреща с непокорно вдигната глава, с предизвикателно издадена напред брада и със самотните стихове под него: „Отечество мило любя/неговия завет пазя…”
     Все по-далечен, все по-непознат, все по-странен, все по…чужд ще изглежда великият поет и революционер от Калофер на днешните хора, на днешните  „електорални единици” и особено на онези, които държат юздите на държавата ни….                      
    „А вий…вий сте идиоти!”

Георги К.Спасов




Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините