Преди 12 години немската столица Берлин беше един привидно добре поддържан, но дълбоко затънал в собствените си проблеми град. Уж улиците бяха чисти, уж парковете и градинките бяха зелени, но това беше само върхът на айсберга. Под привидната подреденост и усещане за висок стандарт на новата-стара столица, се криеха сериозни проблеми.

  Градът беше в остър финансов дефицит, с натрупани милиони дългове към строители, доставчици и банки. Транспортът беше зле организиран и неудобен за гражданите и гълташе сериозни субсидии от общинските финанси. Липсваха инвеститори, големите фирми заобикаляха Берлин, насочвайки капиталите си в по-богатите и перспективни части на Германия и нямаше откриване на нови работни места, а местният бизнес страдаше от липса на работа и съкращаваше дейности и работници.
  Общината на немската столица създаваше впечатление, че външно всичко изглежда наред, но всъщност управлението на публичните финанси беше трагично и перспективите пред града бяха песимистични.
  Звучи ли ви познато ?
  Тогава за кмет на града беше избран Клаус Воверайт.
  Той започна кметската си кариера през 2001 г. със силен старт, макар да беше подценяван от политическите си опоненти. В първите години от управлението си той беше любимият политик не само сред съпартийците си от Германската социалдемократическа партия (ГСДП), но и на тези, които по-рано го критикуваха.
  Известността му бързо надскочи границите на Германия и го превърна в рекламно лице не само на Берлин, но и на самата Германия.
  Клаус се прослави като любезен и диалогичен, но много прагматичен политик и бързо започна сериозни промени в града. Въведе ред във финансите, предоговори условията на кредитиране с банките и се разбра с другите кредитори - доставчици на стоки, услуги в публичния сектор и строители на инфраструктурни проекти в града. В същото време, отвори Берлин за външни инвеститори, спечели доверието на бизнеса, чрез прозрачно управление и гаранции за нулева толерантност към корупцията, която в източна Германия не беше съвсем изкоренена. Създаде нова, интегрирана транспортна схема, която отчиташе реалните потребности на жителите и удобно свърза различните видове транспорт, за да можеш с един билет да ползваш всички видове превозни средства и да стигнеш по най-лесен начин до всяка точка на мегаполиса. Някои от решенията му бяха непопулярни, тъй като «измете» голяма част от заспалата администрация и си спечели врагове сред някои от съпартийците си и техните протежета. Имиджът на града и удобствата за гражданите - към това бяха насочени много от усилията на берлинския кмет.
  Неговият имидж се вписа в този на града и обратното. Роден и израснал в Берлин, в скромно семейство, само с майка и други пет деца, от които само той е учил в гимназия. Вови ( както го наричаха) беше местен, обичаше Берлин и Берлин му се отблагодари със същото.
  Кметът Клаус Воверайт (Вови) е гей. Всички го знаят, а той не само, че не го скри, а го превърна в един от най-силните си козове. Още в самото начало на кампанията си Вови блокира всички шушукания, като публично обявява, че е "гей и това е нещо хубаво". Ключовата реплика стана негова запазена марка и събра симпатиите и аплодисментите на всички. Никой не дръзна да се изкаже повече против него, за да не бъде обвинен в дискриминация
  Докато в България това е вид атракция или повод за злонамерено шушукане, в нормалните страни никой не се интересува от това и го счита за маловажно . Важното е, че в края на управлението си Клаус Воверайт предаде на своя наследник, 50-годишният Михаел Мюлер, един модерен, добре функциониращ, богат град, с богати, с професионално и трудово реализирани хора. Град, в който хората очевидно живееха по-добре, а туристите задължително поставяха в списъка си за предстоящи пътувания.
  Подобно на Берлин през 2001, днес, 14 години по-късно, Пазарджик изглежда външно като един уреден град.
Все по-често обаче запознати с общинските финанси споделят за незавидното финансово състояние на общината. Твърди се, че общината е във фактически фалит и това умело се прикрива от администрацията. Към това трябва да се добави и фактът, че всички инвеститори по необясними, на пръв поглед, причини заобикалят Пазарджик, независимо от перфектното му географско разположение. Местният бизнес - къде тайно, къде открито, недоволства от управлението и от това, че повечето общински поръчки се възлагат само на няколко „привилегировани“ фирми. Няма нови работни места, доходите намаляват, а областта ни се нареди начело на най-обидната класация – с най-висок процент  на бедност в България, заедно с изостанали райони като Видин. Все повече се налага въпросът - как един град с отлично местоположение и добре развита инфраструктура, и средна класа, се превърна в един от най-бедните градове в страната и ако има криза, защо тя не е за всички, а сякаш се отразява най-тежко на Пазарджик и подминава другите градове. 
  Отговорът не търпи вече отлагане! Затворените магазини все повече се набиват на очи, десетки производства бяха съкратени или закрити, а миграцията на младите хора към други градове е траен процес. Допълнително вода в недоволството на хората налива странната толерантност на общинската администрация към шумните ромски тържества, които пречат на спокойствието на останалите живущи в кварталите. Дали това не се прави, за да се «флиртува», и то не безопасно, с електората на ДПС и да се търси неговата подкрепа по време на избори, никой от администрацията, нито отрича нито потвърждава официално.
  На фона на тези проблеми изпъква дадената заявка на Благо Солов към кметския стол.
Подобно на берлинчанина той е роден в Пазарджик и го обича.  Прагматичен е и търси решения на проблемите в кризата, която притиска и неговия бизнес. За разлика от Берлин обаче, да си гей в България не е много добре прието. Поне така беше до скоро, но всичко се променя. Както се казва в една стара китайска поговорка“ Не е важно какъв е цветът на котката. Важно е да лови мишки“, а пазарджиклията има онази симпатична провинциална прагматичност, в крайна сметка да избира най-доброто за него, въпреки приказките и шегите преди това.
  Безспорно Благо Солов има много качества, които и опонентите му признават. Той е доказал се бизнесмен, показал е, че обича града си, редовно дарява за благотворителни каузи или на хора в затруднено положение, при това го прави от собствения си джоб и без да търси евтина популярност, макар и да не се афишира с това. По-възрастните помнят, че преди години, след като пожар изпепели част от театъра в Пазарджик, той бе първият, който дари голяма сума за възстановяването на Храма на Мелпомена. Пак той единствен скочи и повлече след себе си недоволните от безумното решение да се продават части от пазарджишкия театър.
Има изявена гражданска позиция и не се притеснява да критикува всяко общинско ръководство, а всякакви съмнения за бъдеща корупция при него са просто смехотворни.
  Солов има и политически опит в Пазарджик. Старите демократи помнят, че той беше след първите участници в демократичните движения през 1989-1990 -та. Не сте забравили и репликата: „Кмете, крадеш ли?„? Въпросът беше публично задаван точно от Благо Солов, преди 8 години, когато помогна за свалянето на Иван Евстатиев от кметския стол.  За целта Солов откупи цяла страница на вестник „Знаме“ и не се притесни да зададе неудобния за мнозина въпрос на тогавашния градоначалник. После с лекота и почти без сериозна предизборна кампания, като водач на листата на предприемачите, вкара в Общинския съвет 4-ма съветници.
   Успех, в който старите партии не повярваха, че е възможен.
   Но се случи!
  Предприемачите, на които той беше и председател първи в България, въведоха демократичния принцип на ротация във властта – обещаха да стоят в местния парламент по 6 месеца, след което да се сменят от следващия в листата, за да няма никакво съмнение за това, че лобират за своите си интереси. После, многократно е критикувал работата на Общинския съвет и безотговорното харчене на общински средства, както и някои грешни, според него, постъпки на настоящия градоначалник Попов, въпреки че го подкрепи на предходните избори.
  Ще го приеме ли обаче пазарджиклията и ще заложи ли на неговия професионализъм и доказани демократични принципи?
  Мачът предстои! Самият факт, че консервативни организации като Патриотичния фронт залагат на Благо Солов - кандидат с „нестандартна“ сексуална ориентация според градските легенди, но и с безспорни професионални и лични качества, е индикация, че традициите не са това, което бяха и че може би е време за нестандартни решения.
  Предстоят ни интересни кметски избори в Пазарджик, нищо че се опитват да ни приспят отново с удобната теза за предизвестен резултат. Истината е, че резултата въобще не е предизвестен и все повече хора недоволстват, макар да не го заявяват публично.
  Изборите ще са тест за мъдрост и прагматизъм.
  Сблъсък между старото и новото.
  Ще се превърне ли Пазарджик в Берлин?
  Ще разберем на 25-ти октомври, а резултатите от собствения ни избор ще влияят най-малко още 4 години върху начина ни на живот и развитието на града и общината, в които всички ние, обикновените хора, живеем и искаме да живеем.


(В материала са използвани данни от в-к «Капитал»  и други медии.)

Мариана Даскалова



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините