Депутатите ни не само се трудят, но и се хранят. Ето защо се налага да бъдат ремонтирани бюфетите в двете сгради на Народното събрание. Това ще стане чрез обществена поръчка с прогнозна стойност 170 хил.лева. „Ранъта прави борбъта”, както беше казал преди време един наш изтъкнат борец. Нека, нека, да се поналеят, да се поохранят, че още малко и ще излязат в една нежелана от тях дълга ваканция, през която трябва да отидат или на море, или на планина, или и на двете места. Но да внимават, защото около 30 плажа по родното Черноморие криели водни капани. Ей, „народните”, пазете се, че без вас накъде!
   Ето още един повод родните интелектуалци да напомнят за себе си – в писмо до столичния кмет Йорданка Фандъкова те „скочили” срещу гей парада, насрочен за тази събота. Измежду тях личат имената на бившия национален треньор по футбол Пламен Марков, на издателя Петьо Блъсков, на устатия Юлий Москов...И интелектуалците ни такива, каквато е държавата ни. Защо не излязохте на протест, когато лъсна аферата КТБ? Защо и сега мълчите за подготвяното увеличение на цената на тока? Защо нямате отношение към многобройните случаи на корупция във всички сфери на живота ни? Най-лесно е да се направите на мъже, опълчвайки се срещу гейове и лесбийки. А и е много ефектно, и знаете, че ще намерите подкрепа и същевременно ще разпалите омраза към различните – нека към тях да насочим негативизма си и да забравим за далаверите на онези, които са ни затворили в капана на социалната безизходица. И какво от това, че премиерът ядосано и даже назидателно натяква на участниците във форума „Здравната реформа:диагнозата на бизнеса”, че „наливаме пари за здраве колкото за 10 магистрали”. Кому се сърдиш, г-н премиер, кого упрекваш? Ами във вашите ръце, на вашето управление е решението на проблема, и няма как то да не е болезнено. Но вместо реформи, по-добре е да изричаме онова, което всички изричаме, и така сякаш сме единни. Да, ама не.
   Анексирането на Крим от Русия и спорадичните военни сблъсъци в Донецк и Луганск накарали НАТО да планира двойно увеличение на своите сили за бързо реагиране в Източна Европа  и създаване на условия за продължително противопоставяне на Русия – така поне е според руския в. „ РБК дейли”. И се започват едни военни маневри, учения, създаване на командни щабове и параструктури, и все в защита на сигурността на съответната държава. Това дрънкане на оръжия е особено изнервящо на фона на родната ни действителност, когато аха-аха да завържем и цъфнем и току пренареждаме приоритетите си и най-вече финансите си. Трябва да си доста извратен, за да се радваш на една военна конфронтация и дори да се надяваш на война, в която ТИ ще победиш. Истинските победители винаги са били производителите на оръжия и онези хора, които имат специфичното умение и перверзен манталитет да въртят търговия по време на война. И нека не се уповаваме само на мъдростта на управниците ни /ако те изобщо я притежават/, или да повярваме на техните призиви за патриотична саможертва, защото, според А.Бирс, „държавният мъж е човек, който по време на война не се колебае да даде твоя живот за отечеството”. Твоят живот...
   Не минава ден, без да прочетем или чуем новина за поредната жертва на ало измамници. Ето, чета как една баба била „ужилена” с 8 500 лева, за да помогне на „болния си внук”. В началото дори й се ядосвам, ама защо се хващаш на въдицата бе, бабо, питай, разпитвай, не бързай да даваш парите си. После си представям уплахата й, паническия ужас за пострадалото внуче /защото тя го приема за истина/ и тази бабина любов, която побеждава разума и съюзена с наивност, с доброта, със състрадание, а и с облекчение, че може да помогне, харизва изболелите си спестявания. И понеже в своето болшинство това са все обикновени хора, често пъти от затънтени места, все се питам кога и как са успели да скътат толкова пари. Как са могли със своята минимална пенсия да го постигнат? Колко са отделяли от нея, от какви лекарства са се лишавали? Ето това са истинските българи – нека забравим за момент тяхната наивност! – в тях можем да открием все още живите кълнове на предците ни, да открием онзи „чип”, който според много високопоставени персони е вече сменен, да си признаем – дори и скептично, с една, може би, конфузна усмивка, че те са жизнената почва на българското ни самосъзнание, на съхранената ни идентичност... Поне засега.

Георги К. Спасов





Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините