преглед на един ежедневник от 25.06.2015

   Цацаров „скастрил” активисти на „Протестна мрежа”, които по време на национална конференция на прокурорите прекъснали приветствието на главния прокурор с опънати жълти плакати. Вестникът пропуска да ни информира какво било написано върху тях, но ние можем да се досетим. Най-вероятно са благодарили на „главния” за ефективните действия на родната прокуратура и са изразили мнение, че съдебната ни система не се нуждае от промени. Както го е казал Оскар Уайлд: „В Англия не бих искал да се промени нищо друго, освен времето”. А ние сме отлична илюстрация на непроменяемост и наличие на четири сезона – какво повече можем да желаем?

   Хиляди „спасявали кожата”, ако обжалват пред съда глобите за превишена скорост от КАТ. И причината била заради свършил тонер, в МВР не достигали финанси за тонер на принтерите, които трябва да проявяват заснетите нарушители. При една такава „причина” усмивката едва ли е достатъчна. От друга страна пък, „джигитите” по пътищата могат да бъдат доволни, че ще продължат да се състезават и да застрашават живота ни.
   2500 студенти с отличен успех остават без евростипендии, тъй като парите за всички класирани за наградите не стигат. Парадоксалното е, че всяка година отличниците – и не само във вузовете, а и в училищата – се увеличават, а подготовката им, знанията им, уменията им, способността им за адекватна реализация са тревожно незадоволителни. Днес оценката „добър 4,00” се смята за обидна, едва ли не равностойна на двойка. Тази девалвация на оценките и съответно на подготовката на учащите се достига пределната си точка. Крайно наложително е да се промени системата за оценяване – и най-вече в училищата. Т.н. „точкова система” може да бъде въведена, защото ще даде повече възможности на преподавателя за някакво що-годе обективно оценяване /Без, разбира се, това да гарантира „производството” на по-малко отличници в училищата и вузовете/.
   И Младежкият театър, както театрите в Стара Загора, Благоевград, Велико Търново и Кърджали,  бил пред фалит, „алармира” шефът на трупата Владимир Люцканов в писмо до всички възможни институции у нас. И отново повик към държавата да прояви „поне минимална заинтересованост” за решаване на проблема. Сигурно има какво още – и то много – да се направи от държавата за културата ни, но също така е сигурно, че и тя, културата ни де, трябва да е на ниво. Май шефовете на театрите се убедиха, че разголването на сцената има краткотраен ефект и че липсата на истинска, вълнуваща, адекватна на времето и хората драматургия е сериозна причина за отлива на зрители от театрите ни. Режисьорите от различни театри често разменят собствените си постановки, повтарят схемата и със свои колеги от съседните нам държави /най-често Турция и Македония/ и очакват да им се възхищаваме. Ами няма, поне засега, поне не на онова, което ни се предлага.
   Китайки „налазили” проф.Иван Ничев след премиерата на новия му филм „Българска рапсодия” в Шанхай. И той, вместо да се отърси от тези буби, взел, че ги „гушнал”. Мила и вдъхновяваща картинка-доказателство за пробив на българското кино – засега в Китай, по-късно и в други азиатски страни.
   Депутатът Найден Зеленгорски видял резерв за намаляване на разходите в енергийния сектор в окастряне на заплатите в него. Той се позовава на думите на премиера /а не бива, щото той какво ли не е казвал!/, че „в тази държава никой не може да получава повече от министър-председателя”. Може, може. Средното възнаграждение в Българския енергиен холдинг било 4 500 лв., в ТЕЦ „Марица-изток 2” – 3 800 лв., в АЕЦ Козлодуй – 4300 лв. и т.н. Безнадеждно предложение. По-скоро тези доходи ще бъдат увеличени, отколкото намалени – особено след като се увеличи цената на тока. Но ние се радваме, че поне го отложиха с един месец, какво облекчение! В същото време хиляди арменци се вдигнали на протест, дори барикади построили пред президенството по същия повод – решението да се увеличи цената на тока от първи август. Първичен инстинкт, вероятно, тези хора едва ли разбират колко ще ощетят тяхната НЕК, те нямат държавническо мислене и национална отговорност. Остави!
   Най-сетне, след 17 години, Батков се оттегли от Левски. След като Костов поряза Чорни, адвокатът с мъжествените мустаци и буботещия глас намери подкрепа от Цв. Василев – ама и тя се оказа илюзорна. Българските собственици на футболни клубове се оказаха въздух под налягане, надути балони, които се пускат нагоре и се пукат след края на тържеството. Или може би на „партито”. А след него остава доста боклук, който трябва да се измете. Дойде времето на чистачите.


Георги К. Спасов



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините