преглед на един ежедневник от 14.04.2015

    Възкресението на Спасителя съхранява вечната човешка надежда за победа над смъртта. Молитвените преклонения пред Божия син бяха показани по нашите медии и оставиха впечатлението – както впрочем всяка година по това време – за един изключително вярващ народ. Колко много благочестие и срещу му – колко много безчестие: от политици, от „народни” представители, от управленци, а и... от обикновени хора. Дали онези, които престъпват божиите и човешките закони и се кръстят в храмовете, вярват, че лицемерието им остава неразкрито?

   Да оставим патетиката и дидактиката и да се върнем към днешните новини. Огромно заглавие изпълва първа страница: „Пет чадъра избиват наема за малък плаж”. Ето го приоритета. Отново материалният интерес доминира и отново ни занимават с наемателите на плажове и техните сметки за печалба или загуба.
   54-годишен българин от Велико Търново е кандидат за депутат в британския парламент от листите на Шотландската либерално-демократична партия. Интересно на какво разчита нашенецът: на партии, на бизнес лобита, на мургави общности? Най-неочакваният отговор е, че имал човешки и професионални качества и че това се ценяло Там, в онова общество, което често виним за собствените ни неблагополучия.
   Пак ни занимават с Алисия, с Ники, които „си мерели” козунаците. Злощастният вратар на националния ни отбор се ухилил с разтегнато тесто в ръцете си – изведнъж стигам до извода, че посредствеността и щастието са в силно интимни отношения. Все в тая посока е и тревожният факт, че на силиконката еди коя си не й останало време да си боядиса яйцата. А и за шопинг не й стигнало време. Милата, защо трябва да разстройва и нас?
    На две съседни страници е използван един и същ глагол за сходни произшествия. В единия случай шофьор „гази” жена с дете на зебра, в другия – „луд гази” мотористи. Може би защото е чул за онзи рокер, който „треснал” куче в Асеновград?  Така или иначе определението „луд” още в заглавието цели да внуши оценъчно отношение.
   Ние не признаваме половинчати квалификации – или някой е легенда, недостижим, изключителен, или е разочарование, провал, резил. Вестникът бърза да възвърне националното ни самочувствие с възторженото съобщение, че 18-годишният „гений” Стефан Стойков, за когото се надпреварвали най-престижните университети в САЩ, искал да се върне в България. Чудесно, всеки гений, още повече български, е добре дошъл у нас. Ще ми се да науча каква ще е съдбата му след 5-10 години. Защото си спомням за много други подобни случаи на „гениални” проявления на български младежи и девойки, след които следва тихо оттегляне по други краища на света, където владеенето на английски език е задължително условие за пребиваване и живот. А иначе младото ни поколение безспорно е амбициозно във всяко едно отношение. Като този 17-годишен ученик от едно кюстендилско село, който срещу 5 лв. бас се „метнал” от мост във водите на река Струма. Предполага се, че преди това той и приятелите му са употребили алкохол. Вече трети ден водолази го издирват.
    Фетишист „граби жена, докато спи”- бил привлечен от проснатото й бельо. Тази болестна страст на един пловдивчанин е обект на гавреща статийка: посочено е името му, квартала му, подробности около грабежа. Значи в този случай „престъпникът” може да бъде легитимиран и обществено посрамен, а в много други случаи и много по-сериозни и опасни за хората и държавата, се използват само инициали. Като в Онова тефтерче с инициали на най-публичните личности, които ни управляват.
   Ооо, какво облекчение! Най-сетне Гого Лозанов се оттеглял от СЕМ – след цели шест последователни мандата! Този със снобарската папионка /а, сетих се и за Дилов-син; ами че те нашите бащи и деди все с папионки си ходеха на работа, това потурите други са ги носили/ е блестящ пример за максимата, че най-дълго се задържат на власт онези, които нищо не правят.
   Ние, българите, сме яли най-много хляб сред европейците. Ами имаме го, ядем си го, не ви щем пастите. Като се поръси с оная прочута шопска шарена сол, па малко сиренце, па малко медец – това ще е по-трудно, защото, оказва се, кошерите в Странджа били празни, главно заради неправилно третиране и влажна зима. Причини – бол.
   Хилари Клинтън обяви, че се кандидатира за президент на САЩ. Може и да успее, даже Барак Обама я похвали. А Бил, онзи същият, щял да бъде на малко по-заден план. Когато влезе в Белия дом, Хилъри трябва много да внимава с т.н.стажанти – по-добре някъде навън да стажуват, както и да го разбират като работа, само не при нея.
   За да сме щастливи, е необходимо да разполагаме дори с една-единствена салфетка – стига обаче върху нея да стои подписа на холивудския актьор Джерард Бътлър: разбира се, това може да се случи само в София.

Георги К.Спасов





Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините