преглед на един ежедневник от 19.05.2015

    Стигнахме и до Катар. Оттам проявили интерес към 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй. Шейх Ал Тани поискал от премиера Борисов информация за параметрите на проекта. Може и да са богати, но са предпазливи. Особено с нас. Защото си имаме славата. Дано само не бъркат Козлодуй с футболен отбор.

    Доброволци охраняват Драгалевци от крадци. Не можели да разчитат на полицията. От РПУ им казали, че имали само една патрулка с 1 литър бензин на вечер. Горките! Ами направо да ги закрият. А доброволците сами си плащат за бензина на колите, с които патрулират, дори успяват да „арестуват” някои от апашите, да ги предадат на полицията и след това, „по закон”, да престоят там 24 часа и да ги пуснат. Доброволческите отряди са един романтичен отзвук от миналото и днешното им появяване е знак за връщането ни назад. Сега в Драгалевци, после и по други села и градове на страната. И да не забравяме, че благородната идея за самоохрана може да се изроди в идея за оправдано преследване на случайни /или нарочно набедени/ хора по една или друга причина!
    183 работници загинали по обекти за една година. Строители масово бойкотирали каските и предпазните колани по време на робата – не им били удобни, спарявали ги в жегата. Най-мразим правилата. Каквито и да са те, за каквото и да са. Дали това е израз на свободолюбието ни? Но защо го заплащаме така скъпо? И не се ли случва същото по шосета и магистрали? Какъв е този дявол у нас да правим всичко напук, въпреки съзнанието, че не сме прави, че много от изискванията към нас са за собственото ни здраве.
    „Текат” абитуриентските балове. Всяка година те ни изненадват с кичозните си открития и с онзи провинциален  мерак за бляскава уникалност. Любовта към „детето” не познава граници. Това демонстрирал Рамадан Раиф от Харманли, който поръчал изработването на специална каляска, с която дъщеря му да отиде на абитурентския си бал. Каляската била изработена в Германия, балната рокля – специално ушита в Истанбул по поръчка, в купона по изпращането участвали 240 гости, на което пяла фолкзвездата Роксана, а 10 бодигарда охранявали певицата и щерката. Някои умеят да се веселят, а други – завистливо да им придирят. И все пак – по-добре да научаваме за подобни „събития”, отколкото да четем за 18-годишни момичета, които си отиват от този свят заради свръхдоза наркотик, както това се е случило в Бургас. Още по-лошо е, когато възрастовата граница слиза надолу. Вече 12-годишни сами забърквали дрога – посягали към алкохола в комбинация с амфетамини. От какво бягат тези деца, какво искат да забравят, какво ги наранява, обижда, унижава? Толкова е сложно, че дори самите родители вдигат безпомощно рамене, а учителите разполагат само с 40-45 минути, през които трябва да „предадат” урока си и едва ли имат време да забележат тревожните промени у своите възпитаници.
    Предлагат ни пъпеши от Коста Рика. Има-няма на 10 000 километра от нас. И какво от това? Да не би да разговаряме с тях? Нашите си пъпеши и дини щели да излязат на пазара някъде през юли. Още малко търпение. На времето един наш министър на земеделието попитал френския си колега по кое време на годината излизат на пазара пъпешите, а той му отговорил: „Ами рано сутринта”. Е, вече го разбрахме.
    До нас пари. Премиерът на Македония Никола Груевски не иска да подаде оставка. Това е най-мъчителният жест за всеки управник. Особено в онази част на Европа, която се нарича Източна. Тези, които са на власт, са готови да жертват хиляди сънародници, но не и себе си. Властта е може би най-категоричният тест за дълбоката ни същност като хора, за тъмните дълбини в душата на всеки един от нас.
    Рамбо може не само да ликвидира с подръчни средства стотици свои врагове, но и да...рисува. 68-годишният Силвестър Сталоун подредил изложба на свои картини в Ница, Франция. Една от творбите му е озаглавена „Да откриеш Роки”. Спомняте си, нали, онзи боксьор, който имаше волята да се върне на ринга дори когато това изглежда невъзможно. Актьорът твърди, че е по-добър в живописта, отколкото в киното. Живопис или кино, няма значение. Важното е, че изкуството, дори и най-абстрактното, задава най-истинските въпроси за предназначението ни като хора. Това е разбрано дори от Роки Балбоа, боксьорът.

Георги К.Спасов

    

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините