Разговор с кандидата за народен представител от Реформаторски блок Пепа Филина. Пепа Филина споделя, че посреща промените през 1989 г. с "безразсъдна радост", но отдава тази емоция на младостта. Членувала е в СДС, участвала е в кампании и митинги в началото на прехода.
Госпожо Филина, при откриване на предизборната си кампания в Панагюрище казахте, че искате да върнете човешкия облик на политика. Какъв е пътят за постигане на тази цел от Ваша гледна точка?Надменното отношение на политиците, в частност чиновниците, провеждащи политиката, показва в пълна сила лицемерието.Пътят към човешкото в политиката? Няма път. Има обикновена човешка нишка, разговор с необходимата откровеност и доверие, къртовски труд и достойна за уважение компетентност. Да върнеш човешкия облик на политика означава да не губиш връзка с хората и техните реални проблеми, да не се изживяваш като част от ония горе, а като човек, който е отишъл да си върши работата в интерес на народа, колкото и клиширано да звучи. Това означава да поемаш отговорността да бъдеш част от решението дори в случаите, когато то е непопулярно. Защото не винаги това, което е най-популярно, е и най-правилно.
Сред мотивите си да се включите в политическата надпревара посочихте и висящият почти 10 години Закон за средното образование. Бихте ли казали Вашето собствено предложение за решение?Не трябва да се стои в безтегловност – все в очакване за законодателна промяна, нито пък да се правят промени на парче. Първо е необходим обстоен професионален и обективен анализ на цялата система и на развитието, което е необходимо. После е нужно да се търси консенсус около няколко конкретни цели за реформа в образованието и едва тогава всичко това да се облече в закон. Нужни са ни механизми, които да предотвратят девалвацията на образованието като ценност и свеждането му до това да имаш „тапия”. Привърженик съм на рейтингова система, чрез която да се открояват добрите примери, защото има училища, с които можем да се гордеем, но и такива, които имат нужда от повече подкрепа, за да стигнат нивото на другите. Трябва да се инвестира в развитието на учителите и в превръщането на учителската професия в привлекателна за младите хора. Но най-важното е , че центърът на тази система и на бъдещите промени трябва да са потребностите и интересите на децата, а не потребностите и интересите на системата. Всеки от нас е родител и отлично разбира това.
Каква е основната причина за „мълчанието на агнетата в Парламента“, според Вас, и защо след избори избраните депутати обикновени прекъсват диалога с избирателите си? Като мълчаливи агнета в Парламента определям хора, които в комисии не защитават интереса на избирателите, които нямат експертно мнение, визия за развитие, ясна цел, конкретна политика. Няма нужда да си все на трибуната, особено когато светнат прожекторите и няма какво да кажеш, освен да словоблудстваш. Може въобще да не си влязъл във фокуса на медиите, а да си се скъсал от работа. Скандалното си пробива повече път от разумното в настоящата блатна медийна среда. Лесно е да залееш някого с чаша вода и да си №1 – известен, смел... Истината е, че доверието в институциите и особено в Народното събрание девалвира, защото народните представители често губят своята физиономия, обезличават се и се подчиняват сляпо на партийната дисциплина. Да, дисциплина трябва да има, но това не е извинение да ампутираш способността си за мислиш, да се простиш с чувството си за здрав разум и справедливост. Колкото до срещите с избирателите, мисля, че и сега има депутати, които не губят връзка с хората от своя регион. Но тези срещи не трябва да са спорадични или да са по представителни поводи, а всеки човек да знае, че може да срещне своя народен представител в еди-кой си ден от седмицата или месеца, в еди-колко си часа на точно определено място. Като че ли народните представители едва откъсват време да се срещат с хората, а пък хората си мислят, че в Народното събрание се занимават с измислен дневен ред, който е откъснат от дневния ред от обществото.
В живота, ако не искаш да виждаш някого, то или ти е неприятен, или си нарушил някаква норма във взаимотношенията, или си забравил обещание... Ако на някой депутат не е по силите да свърши нещо, то просто трябва да си го признае, а не да отлага във времето и да залъгва избирателите.
Как бихте коментирали мълчанието на мнозинството от гласоподавателите?Апатия или страх. Младите са отвратени от политиката. Не припознават свои лидери. Хората на средна възраст следват победителите и тръпнат да не би да им се изгуби гласът. Същевременно плачем срещу изкривената демокрация. По-зрялото поколение гласува по инерция. Страхът от афиширане на политическа ориентираност е голям. Защото тихата политическа чистка е опасна. Колкото повече си икономически зависим, толкова повече някой мисли вместо теб. Авторитарността се налага като модел. Голямо щастие за някои е да те потупат по рамото и да ти ориентират правилно погледа. Хората са обезверени и уморени. И никой от политиците не бива да ги кори за това. Не приемам някого, който се занимава с политика, да хока негласуващите, защото, да не гласуваш - това за мен е синоним на мълчанието. Да, трябва да имаме позиция и аз призовавам с цялото си сърце за това. Но, ако хората не гласуват, за това, в крайна сметка, са виновни политиците. Така че това не е проблем извън тях, това е проблем, който те самите са генерирали, и трябва да си върнат не просто гласовете, а доверието на хората.
Казахте, че не сте лесно управляема и това считате за свой плюс. Политиката обаче е екипна работа?! Всичко в живота ни е екипна работа. Политиката също. Аз не съм индивидуален играч, но съм човек и със собствено мнение. Ще съм част от екип, но ще продължавам да съм някой, който не си спестява мнението, ако мисли, че се върви в грешна посока или че трябва да се смени посоката.
Какъв е пътят да се търси отговорност за политици, които обещават неизпълнимото?
Отговорността ще я търсят избирателите. На следващите избори. А дотогава обещаното в програмите на партиите и коалициите трябва да се следи от граждански движения или въобще от обществото. Надявам се, че и хората ще започнат да са по-чувствителни към това кое е истина и кое е лъжа. В свалянето на маските, активни трябва да бъдат и медиите, и неправителствените организации. Това обаче означава да има по-голямо доверие и в тях, да се знае кой ги финансира, чия собственост са и стоят ли зад тях задкулисни интереси. Ако имаме приета национална стратегия с национални приоритети, ако имаме консенсус върху общите си цели като нация, ако поне има предвидимост, то тогава ще стане ясно, че откриването на един милион работни места, например, не е част от националната ни стратегия, а е откровен популизъм.
Какво е сбърканото в политическата действителност у нас, според Вас, и какви са механизмите, чрез които това може да се промени?Голямата ми надежда за промяна е в преференциалния вот. Това е голямата разлика на тези избори и шансът ни да поправим сбърканата по-рано избирателна система. Вероятно, преди изборите с преференция депутатите са гледали да се харесат на началниците в партийните централи, които ги редят в листите. След тези избори това ще се промени, защото депутатите ще носят отговорност и пряко пред хората, които са ги избрали. Смятам, че коалициите трябва да почиват върху общи цели и прозрачни ангажименти, за да не се израждат в безпринципни съглашателства.
През изминалите 20 дни сте се срещали с различни хора. Имаше ли изненади, какви въпроси най-често Ви задаваха и какво научихте от тези срещи?Научих, че искреността и естествеността са печелившо поведение. Хората са отвратени или от равния политически високомерен тон, или от изкуствения патос. Нито ненормално съм крещяла: "Победа" , нито съм казала на някого: "Гласувай за мен". Не подценявам хората, всеки има "сиво". Приемам всяка среща като повод за нов размисъл, защото такъв е необходим преди действието. Обещавам неща, които могат да зависят само от мен – например, да изляза от Народното събрание, ако не споделям ставащото в групата, а не да съм уж независима. В едно от селата поискаха да се срещнем и след изборите. И след успех, и след неуспех, ще отида отново при тези хора. Обещала съм да събера исканията на хората и да ги предам на всички бъдещи депутати, ако не бъда в бъдещия парламент. През тези дни съм благодарна, че се срещнах с естествени, отрудени хора, които ги вълнуват човешки неща – здравеопазването, работните места, образованието на децата, пенсиите. Точно с това трябва да се занимават и политиците.
Като действащ народен представител при какви обстоятелства бихте си сложили „цип на устата“?Не бих участвала в безсмислено критикарство и излишно противопоставяне на махленско ниво. Бих си сложила „цип на устата” всеки път, когато мога да избегна безплоден словесен цирк – такъв, на какъвто самата аз съм се възмущавала като гласоподавател, гледайки го като сеир по телевизията. Но не бих си сложила цип на устата, ако имам позиция и аргументи срещу неправилно или срещу не дотам правилно решение, защото това би означавало да предадеш доверието на хората. За да имаш аргументи обаче, се иска много работа, за да си подготвен, да се осведомяваш, да се вслушваш в различни гледни точки и да си активен. Само тогава можеш да бъдеш и полезен за хората.
