Понякога в историческото ни развитие победители и жертви, възхвалявани и охулвани, популяризирани и игнорирани са си сменяли местата. И това не се отнася само за политически вождове, но и за представители на културата и изкуството. Може би тази парадигма включва и Фани Попова-Мутафова, провъзгласена за най-добрата българска писателка в първата половина на миналия век и низвергната  в периода 1944-1962 година, до нейната творческа реабилитация.
     Родена е на 16 октомври 1902 г. в Севлиево. Баща й е генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория - 1922 – 1925. В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик.   
    Още с първата си книга „Жени“/1927/ 25-годишната писателка привлича вниманието на критици и читатели. Във в. „Литературни новини“, 1928 г., Цветан Минков пише:
     „В нейната книга женският разказ не се възражда, а просто се ражда. Това са първите истински разкази у нас, писани от жена“.
    Така младата жена се вписва бързо и безапелационно в литературния живот на страната ни. Нейната „плодовитост“, както отбелязват някои съвременници, е впечатляваща. Тя пише разкази, повести, романи, публицистични текстове, превежда от чужди езици, най-вече от италиански. Получава престижни награди от различни литературни конкурси. Приемат я за член на Съюза на българските писатели, по-късно – член на Управителния съвет на СБП, член е на ПЕН-клуба, на Българския женски съюз „Любов към родината“. На преден план все по-упорито излиза основната тема в творчеството й – родолюбието. Един от героите на повестта й „Недялка Стаматова“ казва: „Само ние се боим от изблиците на родолюбие и се червим, ако ни нарекат патриоти“. Може би затова писателката се обръща към далечното ни минало, където открива и показва „великите сенки“ на български царе и житейските им преломи.
    Книгата й „Солунският чудотворец“/1929/1930 г./ от поредицата за Асеневци е в известен смисъл утешение и упование в бъднините на страната ни, защото тя е първият исторически роман, в който, след краха на националния идеал за обединение, българските събития гордо се съпоставят с европейското Средновековие. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея:
     „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“
    Респектираща е тогавашната литературна среда, в която Фани Попова – Мутафова се утвърждава - Елисавета Багряна, Кирил Христов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Ангел Каралийчев, Антон Страшимиров. Вдъхновяващо е приятелството на младата писателка с поета Кирил Христов, който категорично заявява: „За мен Фани Попова-Мутафова е отдавна един от най-светлите върхове на българския дух“. Ето защо той е възмутен от факта, че в подготвяната за немско издание „Антология на българския разказ“ не е включена „най-голямата българска писателка, едно колосално явление“. И пропускът е отстранен.
    През 1944 година тя е изключена от Съюза на българските писатели, а през 1945 година е осъдена за „прокарване на прогерманска политика и национализъм и великобългарски шовинизъм“ на 7 години строг тъмничен затвор и 10000 лева глоба. След 11 месеца е помилвана и освободена поради заболяване от астма, но вече няма право да издава и публикува. Живее в оскъдица и си помага с преводи, предимно от италиански език, редактор е на класическите романи „Годениците“ от Мадзани, „Гепардът“ на Лампедуза, „Презрение“ на Алберто Моравия. През 1962 година излиза ново издание на романа й „Дъщерята на Калояна“ с компромисен от нейна страна предговор. /В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа „Време разделно“, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев/.
     Обществената среда у нас постепенно се нормализира. През 1972 година, по повод на годишнината й, Фани Попова-Мутафова е поздравена от УС на СБП с грамота. Същата година излиза романът й „Д-р Петър Берон“. За да го напише, авторката й прочита на френски всичките му 8 тома, по хиляда страници всеки. Умира на 9 юли 1977 г.

    Седмица на антирекорди с  новозаразени от коронавирус. В събота за последните 24 ч. бяха регистрирани почти 1000 души при направени 7 454 PCR теста. И продължаваме да чуваме противоречиви мнения за пандемията, за ваксините, за предпазните мерки. В такава среда най-удобно се чувства страхът за сметка на разума. Ако трябва да се доверим на учените от Индийския технологичен институт черният пипер блокирал коронавируса благодарение на веществото пиперин. Но ако искаме да заличим следите от времето по лицето си, трябва да използваме билката имортела, или т.н. безсмъртниче, което действало против бръчките и възстановявало уморената и зряла кожа. А, и цветовете били много важни – синият цвят свалял кръвното, а оранжевият превръщал ума в бръснач…И още колко полезни съвети от страниците, посветени на здравето ни.
    Разбрахме, че на предстоящите парламентарни избори ще гласуваме и с хартия, и машинно. Палиативните решения са предпочитани от правителството ни. В своя петиция българите от чужбина искат поправки в Изборния кодекс, които да позволят повече секции зад граница и гласуване по пощата. Само във Великобритания 185 хиляди българи са подали заявление за получаване на статут за уседналост. Някой има интерес да изолира сънародниците ни в чужбина от гласоподаване.
    Барети нахлули на грешен адрес. Виновна била навигацията. Добре, случва се – макар това да не е за първи път. И какво намират – мъж, жена, дете. И следват груби викове, побой, белезници. И това се е случвало. И после – извинение от немай къде, парламентарен диспут по случая, разпореждане на дисциплинарна проверка, която в момента „тече“…и ще „изтече“ така, както от два месеца текат дълбоко потайни проверки за полицейското насилие по време на протестите на 2 септември. Без резултати, без наказани. Няма по-енигматично, по-недосегаемо и по-самонадеяно министерство от това на вътрешните работи.
    Доживяхме да чуем отчет на главпрокурора Гешев за дейността на прокуратурата за последните осем месеца. След „удар“ по ало мафията отчели спад  с 90% на измамите по телефона, имало и акция срещу разпространението на дрога около училищата в София…Очаквах да чуя колко късове цигари са конфискувани от ромските махали. Колкото за аудиозаписите с премиера, за къщата в Барселона, за пачките и кюлчетата злато, той бил разпитван три/!/ пъти. Брей, горко му, остана да изчакаме резултатите.
    Ето че и студенти от различни университети започнаха да протестират с искане за оставка на правителството и главния прокурор. Само „независимите“ синдикати продължават позорно да наблюдават протестите и да грухтят ояли се в държавната копаня.
    „Днешната България е нов Трети свят - с най-ниски доходи, най-големи социални неравенства и демографска катастрофа“ – подиграва ни се полската медия Przegląd /Ревю/. И това се случва в държава с хиляда и триста годишна история.
    „Една трета от българите са емигрирали, промишлеността по същество не съществува, селското стопанство е в ръцете на няколко олигархични семейства, здравеопазването и образованието са в състояние на перманентен колапс, инфраструктурата рухва, провинцията е напълно обезлюдена…“
    Не че не си знаем хала, но е по друго да го чуем и от други, щото, ако слушаме управниците, те май живеят в т.н. „паралелна“ България.
    Обществото ни било направило, казва същата медия, „мащабен, може да се каже отчаян опит да отхвърли трансформационно-мафиотското иго.“ Трансформационно-мафиотско! Май поляците най-точно дефинираха случилото се у нас. И доуточняват:
   „Гангстерският свят краде страната, тормози обществото, олигархичните върхове забогатяват за сметка на опустошението на всичко наоколо, на практика няма опозиционни медии, корупцията е основният механизъм за управление.“
    А Борисов продължава да е в нелегалност и от време на време да се появява в незнаен телевизионен ефир, за да ни съобщи само добри новини: 500 млн лв. в помощ на млади семейства; още 40 млн лв.за църкви и манастири, 70 млн лв. за фермери…Умее човекът да говори с езика на парите, който, за съжаление, е разбираем и предпочитан от много нашенци. Езикът на морала обаче му е недостъпен, както впрочем и чуждите езици.
    А парламата в парламента продължава. Депутатите отхвърлиха искането на БСП и ДПС за оставка на Караянчева от поста председател на Народното събрание. Според нея това било ненужно упражнение на опозицията. И пожела да бъде по-образна: „Днес бяхме свидетели на представление, което заора дъното“. Ами ако вместо вол, в ралото се впрегне яка крава, тя може да заоре и дъното. Особено ако усеща отзад остена на „орача“.
    Избухна и Петото велико народно въстание…И то не успя, но предизвика международен отзвук. Американският журналист Макгахан написа:
    „Малко сълзи имаше в тази всеобща скръб. Това беше суха, тежка, отчаяна скръб. Изворът на сълзите беше пресъхнал преди седмици, но приливът на мъката и нищетата беше по-голям от всякога и търсеше да намери отдушник без тяхна помощ… Скръбните плачове на жените и децата ни следваха навсякъде, където отивахме. Аз вярвам, че никога вече няма да чуя такъв стон от техните обединени гласове, плач, който се издигаше чак до небето“.
    А английският държавник Уилям Гладстон призова широката общественост:
     „Това, което става в България, доказва необходимостта от обединени европейски държави. Да сложим край на империите-убийци. Да накараме да замлъкнат фанатизмите и деспотизмите“.
    Глас надигнаха и видни поети и писатели, сред които Виктор Юго, Оскар Уайлд, Достоевски, Тургенев,Толстой…Ай, нещо се обърках. Такъв е бил отзвукът в чужбина след потушаването на Априлското въстание. А въстанието от 16 октомври т.г. също намери привърженици от чужбина в лицето на евродепутатите – разбира се, на първо място, тази безпардонна ирландка Клеър Дейли, а след нея румънката Рамона Стругариу, хърватинът Иван Синчич, нидерландецът Пол Танг. Сега чакаме Освобождението.
   На езика ми беше да кажа/напиша нещо за българския футбол и неговите представители, но се отказах. За мъртвите или добро, или нищо.
    За кой ли път гърците показват как се стачкува за по-достоен живот. Държавните служители, лекарите от държавните болници, авиодиспечерите, учителите – всички са обединени около исканията си; а те са: премахване на извънредния данък върху имотите,  сваляне на ставката на ДДС от 24 на 15%, да не се намаляват доходите, повече средства за образование и здравеопазване…
    А светските новини са сърцераздирателни. Научаваме, че Опра и Холи Бери живеели на улицата. Понастоящем Опра Уинфри е притежателка на 2,6 милиарда  долара, но видите ли, като тийнейджърка живяла в къща без течаща вода и електричество. Холи Бери живяла известно време на улицата и в приют за бездомници. Авторката пък на „Хари Потър“ гладувала, за да яде дъщеря й…Та това е свят на чудесни метаморфози, като в приказките – остана само да му повярваме. И да дадем кураж на бедните, защото 17 октомври е Ден за изкореняване на бедността! Ех, ако можеше това да стане в един-единствен ден!
    Холивуд щял да заснеме филм за една от най-големите измами на този век. Дали трябва да се гордеем, че това ще бъде филм за българката Ружа Игнатова, която чрез своята финансова пирамида натрупала 4 милиарда долара, след което изчезнала безследно? Отгоре на всичко носителката на Оскар Кейт Уинслет щяла да изпълнява ролята на Ружа Игнатова. Работното заглавие на филма е „Fake!“, или преведено на български "Фалшив!". Пак ще се говори за нас.
    Добре е, че понякога се обръщаме към миналото си, за да преоценим събития и личности, освободени от идеологически предразсъдъци и табута. В този смисъл животът и творчеството на Фани Попова-Мутафова са привлекли интереса на литературния критик Благовеста Касабова, която й посвещава книгата си  „Наказание – без престъпление“ с подзаглавие „Житейската и творческата съдба на Фани Попова-Мутафова“.
    Книгата е плод на старателна изследователска работа, в която авторката проучва десетки документи от литературния фонд на Националния литературен музей, редица издания, интервюта, писма, спомени. Касабова не само проследява хронологически творческия и житейския път на Фани Попова-Мутафова, но и анализира от професионална гледна точка, в съгласие или не с други литературни отзиви по онова време, творбите й.
    Касабова прави интересен паралел между Елисавета Багряна и Фани Попова-Мутафова. Докато Багряна, „вечната и святата“, е известна със своята волност и жажда по нови светове, то Фани Попова-Мутафова „е далеч от бурите и страстите на деня“, за нея най-важни са майчинството и съпружеската вярност.
    „Сега, след като познавам цялостното творчество на писателката, мисля, че в нейните книги – художествени и публицистични – има две основни и неизчерпаеми теми – жената и родината. Жената най-напред и преди всичко като любяща майка и предана съпруга. Ако бъде такава, ще е и добра патриотка. А родината – тя стои над всичко.“
    Ето откъс от разказа „Една жена“ в потвърждение на това обобщение:  
    Настана странна тишина, пълна с трептящо напрежение. Толкова по-странна, колкото миг преди това стаята бе изпълнена с всички оттенъци на човешката тревога: ревът на родилката, строгите и груби насърчения на лекаря, молбите и плачовете на близките. А сега тишина. И един слаб, горещ шепот:
    - Какво е?
    Погледът на лекаря бързо се спира върху червеното телце, той добродушно се усмихва, гласът му прозвучава с престорен възторг:
   - Момиче.
Така иде жената на света. Посрещната с разочарование, примирение и снизходителност. Майката мълчи, заслушана в детския писък, който пронизва сърцето ѝ с неизпитвани дотогава чувства.
    Момиче. Тя въздъхва. И веднага разбира, че недоволството ѝ не извира от самата нея. Ръцете ѝ се разгръщат с еднаква топлина да поемат новороденото: все едно дали е мъжки, или женски отрокът, с еднаква жажда устните ѝ докосват нежната кожа на детското личице, с еднаква неизмерима преданост тя притиска безпомощното телце до гърдите си. Може би тъкмо защото новороденото е жена, майката усеща по-силно да прелива в нея онова властно чувство за покровителство и закрила, което няма да я напусне вече до края на дните ѝ.“
    Мисля, че нашата литература не бива да си позволява лукса да забравя  незаслужено някои от своите най-добри представители, каквато несъмнено е Фани Попова – Мутафова. Възкресяването на нейното житейско и творческо дело ни предлага едно мъдро послание: да ценим и да не забравяме духовните лидери на българския народ, независимо от политическата и обществената конюнктура.




Георги К. Спасов











Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините