RSS емисии



 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Това е архивен сайт на PA media.
Актуалният сайт е на адрес: pa-media.net
Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ 2020 - СЕДМИЦАТА НА МАРА БЕЛЧЕВА, 07.09 – 13.09
СЕДМИЦИТЕ, 2020

СЕДМИЦАТА НА МАРА БЕЛЧЕВА, 07.09 – 13.09


   Мара Белчева
georgi_k_spasov.jpgПрез 1910 година издателят Александър Паскалев печата в Придворната печатница на Иван Кадела, София, „На Острова на блажените“ на Пенчо Славейков в две хиляден тираж. Има и подзаглавие: „Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете са преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров“. Книгата започва с предговор от Пенчо Славейков, в който той обосновава  издаването на тази антология:
    „Нашата поезия още не е добила нито характерна, нито своя физиономия. Тя още не е достигнала пълнолетие на момък, който има физическо и нравствено право да калесва гости на сватбата си. А една антология е покана за сватба. И ето, понеже ни липсва своя сватба, аз ви калесвам на чужда…“
    Всеки средношколник знае/ или би трябвало да знае/, че тази „антология“ всъщност представя мултиплицирани в различни измислени биографии творби на самия Славейков. Една демонстративна мистификация, с която поетът с присъщата му културна арогантност и самонадеяност заявява, че ЕДИНСТВЕНО НЕГОВИТЕ СТИХОВЕ са достойни да влязат в антология, тоест в „представително, прецизирано като художествено качество“ издание, в което ВСЕ ОЩЕ няма място за неговите съвременници. Яворов, един от четиримата на кръга „Мисъл“, коментира антологията в съответствие с онази модерна културна доктрина, която би предпочела „изкуството да се ражда в първозданна чистота и историческа невинност, освободено от родилните мъки на един обвързващ го опит“:
     “За “На Острова на блажените” изпитвам чувство за нещо извършено въпреки времето и мястото. Разгръщам я и ми се струва, че нашата литература почва от днес”.
    Въплътил се в десетки „чужди“ автори, от които Иво Доля почти напълно се припокрива със самия него, Славейков „допуска“ в книгата си само една поетеса – Силва Мара, за която пише:
    „…Хубостта на жената…е съхранена в хубостта на песните й, зад благородната форма на които ни изглежда меланхоличният поглед на тъмни очи и ни поверява тайната на едно битие, щастливо в своята скръб – че тя му е дала съдържание и значение.“
    Става дума за родената на 7 септември 1868 г. в Севлиево Мара Белчева, една от най-красивите, ухажвани, обичани, но и одумвани наши поетеси. Още като ученичка в търновската девическа гимназия „Митрополит Климент” тя впечатлявала търновци с външността си. Често пред дома на леля й Еленка Хаджи Ангелова, където живеела на квартира, „случайно” минавали както търновските лични кавалери, така и пребиваващите в града напети руски офицери, двама от които дори стигнали до провеждането на първия дуел в следосвобожденската ни история за сърцето на Мара Белчева. Историята завършила без кръвопролитие, но княз Дондуков-Корсаков бил принуден да отпрати влюбените офицери в родината им.
    На 1 юни 1886 година 18-годишната тъмноока красавица се омъжва за Христо Белчев. „Обич, бляскаво обществено положение (през 1890 г. Христо Белчев станал министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов) и сходни интелектуални предпочитания изпълвали живота на най-обичащата се и представителна светска двойка в България. Но щастието продължило твърде кратко“, казва Тодорка Недева, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново.
На 15 март 1891 г. по време на разходка със Стефан Стамболов в района на Градската градина Христо Белчев станал неволна жертва на подготвено срещу премиера покушение. За безпристрастната история фаталната дата остава като ден, в който се извършило първото голямо поръчково политическо убийство у нас. „А за Мара Белчева този лист от календара затворил най-красивата и романтична дотогава страница от живота й, бележейки с трагизъм нейната първа голяма любов, започнала като приказка в града на Асеневци“, допълва историчката.
    През май 1903 г. в изискания, но тъжен след смъртта на Христо Белчев дом, “дамата в черно”, както софиянци започнали да наричат прелестната вдовица, се запознава с Пенчо Славейков. В своите спомени тя оборва ширещото се мнение, че синът на възрожденеца Петко Р. Славейков е мълчаливец:
    "Бил мълчалив... Нея вечер не можах да се вредя да кажа дума... Невизитни дрехи, невизитни обръщения, думи, понякога на ръба на приличието, а понякога и през ръба. Едната му обувка отдолу протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае откога не виждала ножица... Най-сетне самата лампа започна да примигва. И след това дълго по тротоара се чуваше тракането на бастуна му".
    Така започва връзката между Славейков и Мара Белчева, посрещната от столичани с почуда и открита враждебност. Сигурно е изглеждала странна тази двойка – един хром, недъгав възрастен човек, хванат под ръка от млада и красива дама. Изглежда, духовното сходство не се възприема като достатъчен аргумент за подобна връзка.
   Останала в сянката на Пенчо Славейков, безспорен духовен водач, пионер на модерността в нашата литература и отворил погледа й към културата на Запада, Мара Белчева сякаш подценява собственото си развитие и утвърждаване като поет. Може би и затова тя е много повече известна като духовна и житейска спътница на автора на „Кървава песен“ и не толкова като поетеса. Нека си припомним нейни стихове:

Родих се да живея в бури...

Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!"
ми каза той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач, и смях.
На прага стъпки
"Защо в великденска премяна?"
- ми сякаш някой проговори. -
Обръщам се към прага взряна:
вратата вихърът отвори.
И хладни ме побиха тръпки...
Откак му стъпките умряха -
по-светли и от думи стъпки -
на прага други не изгряха.

    И все пак – какво се случи през „нейната“ седмица?
    В понеделник се навършиха 80 години от подписването на Крайовския договор между България и Румъния, сключен на 7 септември1940 г. , по силата на който се възвръща Южна Добруджа. Към договора е приложена спогодба за размяна на население между Северна и Южна Добруджа. По този начин изконната българска земя Северна Добруджа задължително се обезбългарява.
    След 2 септември дойде и 10 септември, „Второто велико въстание“. Полицията предвидливо отараши градинките наоколо и с тревога съобщи за намерени камъни, бутилки с неизследвана по съдържание течност и пръти с метър, метър и половина дължина, та даже и два водни пистолета, по всяка вероятност сложени тук от „лоши хора“, които да ги използват срещу тях. А вечерта беше наистина внушителна с хилядите протестиращи, чиито светещи телефони поддържат вярата ни, че най-сетне и у нас ще има истинска промяна. Независимо от подлото мълчание на т.н. синдикати, за пръв път чули и видели, че има хора, които не протестират за по-високи заплати и пенсии, а за МОРАЛ В ПОЛИТИКАТА. Техните вечни и несменяеми „лидери“ се появяват само там, където група работници или служители предявяват социални искания – и то изпълними, за да се покажат като техни защитници и пламенно/май един от тях се казва Пламен/ да спорят със съответния министър за решение, което предварително е съгласувано. Дали това би се получило в съседна Гърция?
    На заседание на Европейската комисия ирландката Клеър Дейли открито нарече премиера ни Бойко Борисов „бандит“ и го уличи във взаимодействие с главния прокурор Иван Гешев. Е, още един „брюкселски чиновник“ клевети държавата ни, просто това е един „рутинен“ акт, както го определи евродепутата от ГЕРБ Андрей Новаков. Обезкуражаващо е, че и ТАМ, в парламента на ЕС, партийните интереси надделяват над истинските очаквания на народите. И ТАМ еднопартийците се защитават в името на оцеляването си, без оглед на морални и общочовешки принципи.
   Но ето че и в. „Politico” приглася на ирландката. „Как България се превърна в мафиотската държава на ЕС? – с това заглавие се анонсират събитията у нас и се обобщават: „В продължение на два месеца българи се събират на площадите всяка вечер в знак на протест, че олигархичната мафия е завладяла държавата и е разширила своя обхват дълбоко в институции като съдебната власт, медиите и службите за сигурност. Те настояват за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев - ”Каскета”.
    Но Борисов продължава да обикаля с джипката си, да се хвали с невижданите темпове на развитие, а досами рамото Му се е допряла и Онази, която историческата случайност „запрати право там, в политическия храм“ – парламента, и то като негов председател, клечи до Него, гледа Го с влажни очи и даже ни поучава от Димово:
   „Някои политици от телевизионни екрани, от лайфове във Фейса се опитват да обясняват как са големи борци, да, там е лесно, но иди на терен, направи структура. Тогава ще призная, че наистина милееш и работиш истински. Тези паважни политици се опитват да дават акъл.“
    „Иди на терен, направи структура“, „паважни политици“, „акъл“…Вместо да потъне в земята от срам, вместо да направи едно достойно изявление, че е засегната нейната ЧЕСТ и да слезе от „високата трибуна“ на Народното събрание, тази кърджалийка, която ще запомним с една унизяваща я абревиатура,  „анализира“ обстановката в страната ни. Даже заплашително ни предупреждава, че НЕЙНИ НАБОРИ  си спомняли Белене и репресиите, тоест: ако ние си отидем, идват комунистите и…ето ти Белене. Май нямаме друг избор освен пак ТЕ, пак Тя, пак ТОЙ.
    Акция на ГДБОП в ромската махала на Кюстендил е завършила с арести, като е разбита организирана престъпна група, която се е занимавала с лихварство. Задържаните са членове на ромските кланове на Ропотамците и Гольовците, обяви главният прокурор Иван Гешев, който БЕ НА МЯСТО. Треперете, престъпници!
    Правителството реши да създаде Държавна агенция за научни изследвания и иновации. Тя ще бъде специализиран орган към Министерския съвет за разработване и изпълнение на политиката по научни изследвания, иновации и трансфер на технологии. У нас всички институции са „специализирани“, това трябва да ни убеди в тяхната изключителна значимост за държавата ни. Очаква се Държавната агенция „да обедини и концентрира усилията на българските институции в области като приложни научни изследвания, подкрепа на иновации и иновационната инфраструктура, взаимодействие между наука и реален сектор“. Звучи респектиращо. Създавайте още и още институции, които при възникнал проблем ще си прехвърлят вината една на друга, а ние ще плащаме осигуровките на техните служители. Преливане от пусто в празно.
    Започнаха и новите сезони на ТВ шоута „Фермата“ и „Игри на волята“. Сигурно някои ги гледат.
    ТИР в Айтос помита жена на пешеходната пътека, после се забива в спрели на червено автомобили, като единият от тях е с газова уредба, запалва се и млада жена, седнала отзад, загива; ТИР-ът продължава и се удря в едно дърво. „Чист късмет – коментира кметът на Айтос, - че има САМО една жертва.“ Късмет? Колко трябва да загинат, за да се каже, че не е имало късмет? А двамата ранени, които са в „особено тежко състояние“? И на следващия ден още една катастрофа – в с.Драганово, Търновско. Отново камион помита автомобил, има и жертви. И на следващия ден – автобус на ФК „Беласица“ катастрофира на магистрала „Тракия“, водачът е мъртъв…А КАТ предприемат акция „Пешеходец“…
     Световният номер 1 Новак бе дисквалифициран от турнира от Големия шлем US Open 2020, след като удари неволно с топка лайнсмен.
Жената пострада в последната почивка в първия сет, когато Джокович я удари с топка неволно в областта на гърлото, а това доведе и до проблеми в дишането й. Съжалявам за Ноле, но съм удовлетворен, че някъде има правила, чието нарушаване от когото и да е  води до принципна санкция.
    Цветана Пиронкова загуби от Серина Уилямс на четвъртфиналите. Но това не помрачи радостта ни от нейното представяне и надеждата ни, че ще продължи да побеждава в следващите турнири.
    В Беларус се случва онова, което би могло да дойде и у нас, ако продължаваме така: протести, подли и ненадейни арести на опозиционери, отвличания, изчезнали опоненти на властта, насилия от страна на полицията. И там протестират млади, образовани, интелигентни хора, наричани от Лукашенко анархисти, вандали, хулигани.
    Сръбският президент Александър Вучич беше на посещение в Белия дом. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова сравни визитата му със сцена от филма "Първичен инстинкт", тоест бил се открехнал отдолу пред Доналд Тръмп. Сърбите се засегнаха и припомниха, че Вучич никога не е изричал дори една грозна дума за Русия, дори е чакал час и половина Путин да го приеме.
 
    ….Последните си дни заедно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Белчева продава дома си на ул. "Христо Белчев". На 28 май 1912 г. поетът издъхва в ръцете й.
СЛЕД ПОГРЕБЕНИЕТО

Звънът пак на раздялата звъни!
Сама се пак в живота аз завръщам.
В денят, небето, който ми разгръща,
аз виждам все заровените дни.
През зимний сън - тъй спомена далек -
раздира кърваво око мъглите.
И нижат се забулени елите:
свещеници зад неговий ковчег.


    През 1921 г. Мара Белчева пренася костите на Славейков в България. До края на живота си живее под наем и няма собствен покрив. Става милосърдна сестра и учителка по време на Междусъюзническата война през 1913 г.
    През месец юли 1922 г. Министерството на народното просвещение издава томче с избрани стихотворения на Кирил Христов. Преди още антологията да се изпрати по книжарниците, във в. „Развигор“ излиза силно язвителна „рецензия“ за нея от Ал.Балабанов:
    „Сухи напъни. Издавани, преиздавани, дъвкани, предъвкани, антологии, алогии и мизерия. Кирил Христов като млад и обещаващ талант написа в кьоравите времена няколко хубави стихотворения…“
    Нападнат е и от македонското студентско сдружение „Вардар“, даже е заплашван с убийство. Сам поетът признава, че от никого не намира защита и опровергаване на очевидно неверните оценки за стиховете му. И си спомня за Мара Белчева:
    „При тези дни на безизходно варварство разведрявам се само от честите си срещи с Мара Белчева. Не мога да си простя, че толкова години съм бягал да се запозная с тази поетка. Каква прелестна душа има тя! Господи, иде ми да викам от радост, че има макар един човек в тоя народ с такава душа!...И това е жена на най-големия мой литературен враг, на Пенча Славейков, който ми е причинил толкова огорчения! Ако не бях бягал да се запозная с тази жена, може би между мене и Пенча би била възможна оная велика дружба, която удесеторява за народа значението на един Гьоте и Шилер…“
23 юли 1922 г., „Време и съвременници, том девети“.
    „Приятелството ми с Мара Белчева трая кратко, но върху него може да се напише по документи една хубава книга. То продължи и когато аз се установих в Лайпциг. Нейните писма представляват голям литературен интерес и аз съм ги приготвил за печат… Мара Белчева знаеше как години поред Пенчо Славейков ме е преследвал и рядко, и много предпазливо споменаваше неговото име в нашите разговори…И все пак по един много мъдър начин се опита да ни придобри, дълги години след неговата смърт. Когато на 1923 година излезе голямата Пенчова антология, издание на Министерството на народното просвещението, тя ми изпрати екземпляр с такъв надпис: „На великия поет Кирил Христов, когото Пенчо тъй много ценеше п р е д и  и  п о с л е. Мара Белчева“
    За 60-годишнината й през м. септември 1928 година, когато Кирил Христов се намира в Лайпциг, той й приготвя „една малка радост“ – превежда на немски език две нейни стихотворения, които са публикувани в сп. „Прагер Пресе“. Ето едното от тях:
Аз чувам как листата капят:
есенни тъжни дни…
На път е някой към небето,
черковний звон звъни.
К.Христов, Спомени, Мара Белчева, 1944 г.

    Мара Белчева ходи на гроба на Пенчо до смъртта си и винаги твърди, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.
ПАК САМА
О, дай ми, Боже, сила
света сама да нося
и милост да не прося
аз, никому немила.
На всички дал си мъки,
но сила на малцина.
О, дай да не загина
от обич и разлъки!
    Духовната спътница на Пенчо Славейков, любимата му поетеса и жена Мара Белчева умира в нищета през 1937 г. в София.


Георги К. Спасов











Тази страница е видяна: 1729

 Публикувано от: pamedia на Monday 14 September 2020 - 13:03:26

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат


Подобни новини :
Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ, 2020 Седмицата на Петко Рачов Славейков 16.11 – 22.11.2020
Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ, 2020 Седмицата на Анна Каменова, 28.12 – 31.12.2020
Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ, 2020 Седмицата на Йордан Йовков, 09.11 – 15.11.2020 г.
Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ, 2020 Седмицата на Николай Кънчев 23.11 – 29.11.2020
Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ, 2020 Седмицата на Славчо Красински, 21.12 – 27.12.2020
Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ, 2020 Седмицата на Стоян Загорчинов, 30.11 – 06.12.2020
Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ, 2020 Седмицата на Георги Райчев,07.12 – 13.12.2020
Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ 2020 - СЕДМИЦАТА НА ПОЕЗИЯТА, 28.09 – 04.10
Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ 2020 - СЕДМИЦАТА НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ, 14.09 – 20.09
Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ 2020 - СЕДМИЦАТА НА ХРИСТО РАДЕВСКИ, 05.10 – 11.10



Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 1.5475 сек., 1.4569 от тях за заявки.