Георги К. Спасов: СЕДМИЦИТЕ 2020 - СЕДМИЦАТА НА МАРА БЕЛЧЕВА, 07.09 – 13.09
През 1910 година издателят Александър Паскалев печата в Придворната печатница на Иван Кадела, София, „На Острова на блажените“ на Пенчо Славейков в две хиляден тираж. Има и подзаглавие:
„Антология. Биографиите на поетите са написани, а стиховете са преведени от Пенчо Славейков. Портретите е рисувал Никола Петров“. Книгата започва с предговор от Пенчо Славейков, в който той обосновава издаването на тази антология:
„
Нашата поезия още не е добила нито характерна, нито своя физиономия. Тя още не е достигнала пълнолетие на момък, който има физическо и нравствено право да калесва гости на сватбата си. А една антология е покана за сватба. И ето, понеже ни липсва своя сватба, аз ви калесвам на чужда…“
Всеки средношколник знае/ или би трябвало да знае/, че тази „антология“ всъщност представя мултиплицирани в различни измислени биографии творби на самия Славейков. Една демонстративна мистификация, с която поетът с присъщата му културна арогантност и самонадеяност заявява, че ЕДИНСТВЕНО НЕГОВИТЕ СТИХОВЕ са достойни да влязат в антология, тоест в „представително, прецизирано като художествено качество“ издание, в което ВСЕ ОЩЕ няма място за неговите съвременници. Яворов, един от четиримата на кръга „Мисъл“, коментира антологията в съответствие с онази модерна културна доктрина, която би предпочела „изкуството да се ражда в първозданна чистота и историческа невинност, освободено от родилните мъки на един обвързващ го опит“:
“За “На Острова на блажените” изпитвам чувство за нещо извършено въпреки времето и мястото. Разгръщам я и ми се струва, че нашата литература почва от днес”. Въплътил се в десетки „чужди“ автори, от които Иво Доля почти напълно се припокрива със самия него, Славейков „допуска“ в книгата си само една поетеса – Силва Мара, за която пише:
„…Хубостта на жената…е съхранена в хубостта на песните й, зад благородната форма на които ни изглежда меланхоличният поглед на тъмни очи и ни поверява тайната на едно битие, щастливо в своята скръб – че тя му е дала съдържание и значение.“ Става дума за родената на 7 септември 1868 г. в Севлиево Мара Белчева, една от най-красивите, ухажвани, обичани, но и одумвани наши поетеси. Още като ученичка в търновската девическа гимназия „Митрополит Климент” тя впечатлявала търновци с външността си. Често пред дома на леля й Еленка Хаджи Ангелова, където живеела на квартира, „случайно” минавали както търновските лични кавалери, така и пребиваващите в града напети руски офицери, двама от които дори стигнали до провеждането на първия дуел в следосвобожденската ни история за сърцето на Мара Белчева. Историята завършила без кръвопролитие, но княз Дондуков-Корсаков бил принуден да отпрати влюбените офицери в родината им.
На 1 юни 1886 година 18-годишната тъмноока красавица се омъжва за Христо Белчев.
„Обич, бляскаво обществено положение (през 1890 г. Христо Белчев станал министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов) и сходни интелектуални предпочитания изпълвали живота на най-обичащата се и представителна светска двойка в България. Но щастието продължило твърде кратко“, казва Тодорка Недева, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново.
На 15 март 1891 г. по време на разходка със Стефан Стамболов в района на Градската градина Христо Белчев станал неволна жертва на подготвено срещу премиера покушение. За безпристрастната история фаталната дата остава като ден, в който се извършило първото голямо поръчково политическо убийство у нас.
„А за Мара Белчева този лист от календара затворил най-красивата и романтична дотогава страница от живота й, бележейки с трагизъм нейната първа голяма любов, започнала като приказка в града на Асеневци“, допълва историчката.
През май 1903 г. в изискания, но тъжен след смъртта на Христо Белчев дом, “дамата в черно”, както софиянци започнали да наричат прелестната вдовица, се запознава с Пенчо Славейков. В своите спомени тя оборва ширещото се мнение, че синът на възрожденеца Петко Р. Славейков е мълчаливец:
"
Бил мълчалив... Нея вечер не можах да се вредя да кажа дума... Невизитни дрехи, невизитни обръщения, думи, понякога на ръба на приличието, а понякога и през ръба. Едната му обувка отдолу протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае откога не виждала ножица... Най-сетне самата лампа започна да примигва. И след това дълго по тротоара се чуваше тракането на бастуна му". Така започва връзката между Славейков и Мара Белчева, посрещната от столичани с почуда и открита враждебност. Сигурно е изглеждала странна тази двойка – един хром, недъгав възрастен човек, хванат под ръка от млада и красива дама. Изглежда, духовното сходство не се възприема като достатъчен аргумент за подобна връзка.
Останала в сянката на Пенчо Славейков, безспорен духовен водач, пионер на модерността в нашата литература и отворил погледа й към културата на Запада, Мара Белчева сякаш подценява собственото си развитие и утвърждаване като поет. Може би и затова тя е много повече известна като духовна и житейска спътница на автора на „Кървава песен“ и не толкова като поетеса. Нека си припомним нейни стихове:
Родих се да живея в бури...Родих се да живея в бури –но ей живота ясноокръка на устните ми тури:"Чуй, тихий извор е дълбок!"ми каза той - и ме погледна.И в погледа му аз видях,във бистрината му победна,затихнали и плач, и смях.На прага стъпки"Защо в великденска премяна?"- ми сякаш някой проговори. -Обръщам се към прага взряна:вратата вихърът отвори.И хладни ме побиха тръпки...Откак му стъпките умряха -по-светли и от думи стъпки -на прага други не изгряха. И все пак – какво се случи през „нейната“ седмица?
В понеделник се навършиха 80 години от подписването на Крайовския договор между България и Румъния, сключен на 7 септември1940 г. , по силата на който се възвръща Южна Добруджа. Към договора е приложена спогодба за размяна на население между Северна и Южна Добруджа. По този начин изконната българска земя Северна Добруджа задължително се обезбългарява.
След 2 септември дойде и 10 септември, „Второто велико въстание“. Полицията предвидливо отараши градинките наоколо и с тревога съобщи за намерени камъни, бутилки с неизследвана по съдържание течност и пръти с метър, метър и половина дължина, та даже и два водни пистолета, по всяка вероятност сложени тук от „лоши хора“, които да ги използват срещу тях. А вечерта беше наистина внушителна с хилядите протестиращи, чиито светещи телефони поддържат вярата ни, че най-сетне и у нас ще има истинска промяна. Независимо от подлото мълчание на т.н. синдикати, за пръв път чули и видели, че има хора, които не протестират за по-високи заплати и пенсии, а за МОРАЛ В ПОЛИТИКАТА. Техните вечни и несменяеми „лидери“ се появяват само там, където група работници или служители предявяват социални искания – и то изпълними, за да се покажат като техни защитници и пламенно/май един от тях се казва Пламен/ да спорят със съответния министър за решение, което предварително е съгласувано. Дали това би се получило в съседна Гърция?
На заседание на Европейската комисия ирландката Клеър Дейли открито нарече премиера ни Бойко Борисов „бандит“ и го уличи във взаимодействие с главния прокурор Иван Гешев. Е, още един „брюкселски чиновник“ клевети държавата ни, просто това е един „рутинен“ акт, както го определи евродепутата от ГЕРБ Андрей Новаков. Обезкуражаващо е, че и ТАМ, в парламента на ЕС, партийните интереси надделяват над истинските очаквания на народите. И ТАМ еднопартийците се защитават в името на оцеляването си, без оглед на морални и общочовешки принципи.
Но ето че и в. „Politico” приглася на ирландката. „
Как България се превърна в мафиотската държава на ЕС? – с това заглавие се анонсират събитията у нас и се обобщават:
„В продължение на два месеца българи се събират на площадите всяка вечер в знак на протест, че олигархичната мафия е завладяла държавата и е разширила своя обхват дълбоко в институции като съдебната власт, медиите и службите за сигурност. Те настояват за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев - ”Каскета”.
Но Борисов продължава да обикаля с джипката си, да се хвали с невижданите темпове на развитие, а досами рамото Му се е допряла и Онази, която историческата случайност „запрати право там, в политическия храм“ – парламента, и то като негов председател, клечи до Него, гледа Го с влажни очи и даже ни поучава от Димово:
„
Някои политици от телевизионни екрани, от лайфове във Фейса се опитват да обясняват как са големи борци, да, там е лесно, но иди на терен, направи структура. Тогава ще призная, че наистина милееш и работиш истински. Тези паважни политици се опитват да дават акъл.“ „Иди на терен, направи структура“, „паважни политици“, „акъл“…Вместо да потъне в земята от срам, вместо да направи едно достойно изявление, че е засегната нейната ЧЕСТ и да слезе от „високата трибуна“ на Народното събрание, тази кърджалийка, която ще запомним с една унизяваща я абревиатура, „анализира“ обстановката в страната ни. Даже заплашително ни предупреждава, че НЕЙНИ НАБОРИ си спомняли Белене и репресиите, тоест: ако ние си отидем, идват комунистите и…ето ти Белене. Май нямаме друг избор освен пак ТЕ, пак Тя, пак ТОЙ.
Акция на ГДБОП в ромската махала на Кюстендил е завършила с арести, като е разбита организирана престъпна група, която се е занимавала с лихварство. Задържаните са членове на ромските кланове на Ропотамците и Гольовците, обяви главният прокурор Иван Гешев, който БЕ НА МЯСТО. Треперете, престъпници!
Правителството реши да създаде Държавна агенция за научни изследвания и иновации. Тя ще бъде специализиран орган към Министерския съвет за разработване и изпълнение на политиката по научни изследвания, иновации и трансфер на технологии. У нас всички институции са „специализирани“, това трябва да ни убеди в тяхната изключителна значимост за държавата ни. Очаква се Държавната агенция „да обедини и концентрира усилията на българските институции в области като приложни научни изследвания, подкрепа на иновации и иновационната инфраструктура, взаимодействие между наука и реален сектор“. Звучи респектиращо. Създавайте още и още институции, които при възникнал проблем ще си прехвърлят вината една на друга, а ние ще плащаме осигуровките на техните служители. Преливане от пусто в празно.
Започнаха и новите сезони на ТВ шоута „Фермата“ и „Игри на волята“. Сигурно някои ги гледат.
ТИР в Айтос помита жена на пешеходната пътека, после се забива в спрели на червено автомобили, като единият от тях е с газова уредба, запалва се и млада жена, седнала отзад, загива; ТИР-ът продължава и се удря в едно дърво. „Чист късмет – коментира кметът на Айтос, - че има САМО една жертва.“ Късмет? Колко трябва да загинат, за да се каже, че не е имало късмет? А двамата ранени, които са в „особено тежко състояние“? И на следващия ден още една катастрофа – в с.Драганово, Търновско. Отново камион помита автомобил, има и жертви. И на следващия ден – автобус на ФК „Беласица“ катастрофира на магистрала „Тракия“, водачът е мъртъв…А КАТ предприемат акция „Пешеходец“…
Световният номер 1 Новак бе дисквалифициран от турнира от Големия шлем US Open 2020, след като удари неволно с топка лайнсмен.
Жената пострада в последната почивка в първия сет, когато Джокович я удари с топка неволно в областта на гърлото, а това доведе и до проблеми в дишането й. Съжалявам за Ноле, но съм удовлетворен, че някъде има правила, чието нарушаване от когото и да е води до принципна санкция.
Цветана Пиронкова загуби от Серина Уилямс на четвъртфиналите. Но това не помрачи радостта ни от нейното представяне и надеждата ни, че ще продължи да побеждава в следващите турнири.
В Беларус се случва онова, което би могло да дойде и у нас, ако продължаваме така: протести, подли и ненадейни арести на опозиционери, отвличания, изчезнали опоненти на властта, насилия от страна на полицията. И там протестират млади, образовани, интелигентни хора, наричани от Лукашенко анархисти, вандали, хулигани.
Сръбският президент Александър Вучич беше на посещение в Белия дом. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова сравни визитата му със сцена от филма "Първичен инстинкт", тоест бил се открехнал отдолу пред Доналд Тръмп. Сърбите се засегнаха и припомниха, че Вучич никога не е изричал дори една грозна дума за Русия, дори е чакал час и половина Путин да го приеме.
….Последните си дни заедно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Белчева продава дома си на ул. "Христо Белчев". На 28 май 1912 г. поетът издъхва в ръцете й.
