| Това е архивен сайт на PA media.
Представяме Ви „Родовият дух Доспевски в историята на Бялото братство“ на Зорница Баракова
 "Кой е най-добрият начин да се напише разказ за живота? Има само един – с любов." Това е написала авторката Зорница Баракова в послеслова на току-що излязлата от печат книга "РОДОВИЯТ ДУХ ДОСПЕВСКИ В ИСТОРИЯТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" . И макар редът на нещата да изисква представянето на една книга да започне с Предислова или с представянето на автора, точно в този случай най-подходящо ми се струва да започнем от края. Защото Любовта е движещата сила в този труд. Зорница Баракова е познала щастието да се трудиш с любов, да издирваш доказателства с любов, да се ровиш във фактите с любов, да провеждаш интервюта с очевидци с любов, да разчиташ чужди писма с любов. И после да пишеш, да твориш с Любов. Читателите на ПА медия са имали възможността да се докоснат до идеята за "РОДОВИЯТ ДУХ ДОСПЕВСКИ...", когато този труд беше още изследване, представено за първи път през есента на 2018 година на Четвъртата национална научна конференция „Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България“. Тогава Ви срещнахме с авторката и с идеята ѝ да бъдат реабилитирани сестрите Доспевски, Мария (1889 – 1972) и Дарлинг (Йорданка) (1893 – 1959), внучки на възрожденския художник Станислав Доспевски (1823 – 1878), да бъде преоткрит и признат приносът им в културния и обществен живот на Пазарджик.  Авторката Зорница Баракова е историк, родена е в Пазарджик. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – магистърска степен по история и Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград - магистърска степен по право. Дълги години е преподавател по история и цивилизация и философия в гимназиален курс в родния си град, радио журналист и водещ, синдикалист, за кратко и юрисконсулт. В момента е секретар на Народно читалище „Пробуда“ - Пазарджик и ръководител на Творчески детски клуб „Дъга“ с кръжоци по изобразително изкуство и художествено слово за деца от ромската етническа общност. В различни публикации сме отразявали успехите на нейните възпитаници. Книгата на Зорница Баракова е подкрепена морално и материално от дарители - колеги от читалищната гилдия в Пазарджик, приятели, съпричастни на каузата от родния ѝ град Пазарджик, от чужбина, от Пловдив, Варна, Русе, Благоевград, София, Бургас. Книгата се разпространява безплатно, като са осигурени екземпляри за библиотеки, читалища, културни институции, архиви. Представяме на Вашето внимание предговора към книгата:
ПРЕДГОВОР
от автора
„Всеки, който се ръководи и импулсира от Любовта, е станал велик.“ Мария Доспевска
Биографичното изследване за сестрите Доспевски, Мария (1889 – 1972) и Дарлинг (Йорданка) (1893 – 1959), внучки на възрожденския художник Станислав Доспевски (1823 – 1878) – виден светски портретист от епохата на Възраждането, представлява първи опит да се събере на едно място архивен документален и снимков материал, както и спомени на съвременници за живота на двете сестри.
Обществеността, родният ми Пазарджик и българското културно пространство въобще дължат реабилитация на едни от първите жени с академично образование в историята на следосвобожденска България – завършили престижни академии в чужбина, творчески натури, духовно извисени личности, известни с благотворителната си дейност, с безплатните уроци по рисуване и музика, вегетарианки, носителки на нов мироглед, обичащи животните, Природата и живота в целокупния му образ, последователки в идейния си път на Учението на българския духовен Учител Петър Дънов. Мария завършва Мюнхенската академия по изкуства през 1911 г., за което е запазен уникален документ – диплом. Дарлинг е цигулар, учила е при известния музикален педагог проф. Отокар Шевчик в Пражката академия.
По повод свое историческо изследване се срещнах със семейството на Трендафила Балдевска (1926 – 2014) и Ангел Керемедчиев (1916 – 2011), преди пенсионирането си живели и работили в Пазарджик като преподаватели, и от тях за първи път чух за внучките на известния ни художник. Ярките им спомени ме накараха да отида в музея „Станислав Доспевски“, днес включен в „100-те национални туристически обекта“. Там, в къщата на канала, се пазят спомени за връзката на идейните убеждения на сестрите и баща им Борис с Учението на българския мислител и философ Петър Дънов, както и че принадлежността към добра кауза е присъща на целия родов дух Доспевски – като се започне от дядото Станислав, заплатил с живота си Българската освободителна кауза от 1877 – 1878 г., и бабата Мариола Доспевска, основател на Женското благотворително дружество в Пазарджик, подпомагащо бедни ученици и студенти.
Документите в родната им къща, превърната в музей след промените на политическата система в България през 1944 г., са изнасяни от личната библиотека на сестрите, особено онези, които биха осветлили принадлежността към Учението на Бялото Братство. 1972-ра е годината на смъртта на Мария, последната наследничка на рода, живееща в този дом, и след нея не остава кой да пази документите и скъпоценните книги. В същата година е извършено чудовищно аутодафе в мирно време – пред къщата, за назидание. Спомен за изгарянето на книгите пазят очевидци, живи и днес, с които направих интервюта. Беше много трудно да се докаже с факти и документи връзката на сестрите Доспевски с философията на Петър Дънов – толкова упорито и съзнателно е унищожавано всичко в годините на преследване и репресии.
Лятото на 2018 г. беше щастливо за мен като изследовател историк. В Пазарджик открих запазени 35 единични беседи на Учителя Петър Дънов – първи издания, и няколко списания, редактирани от негови ученици (като „Житно зърно“ и „Всемирова летопис“), от библиотеката на Мария и Дарлинг. Сега този личен архив на сестрите – покровителки на пазарджишката братска общност, издирен и съхранен от Зоя Симеонова, се намира в библиотеката на Общество Бяло Братство – Пазарджик, в Братския център. На гърба на беседите с ръкопис е запазен адресът на получателя, на който са доставени по пощата чрез абонамент – ул. „Мария Луиза“ № 38, Марика Доспевска.
Чрез съдействието на директора на Държавен архив – Пазарджик Ненка Иванова успях да намеря масив с документи на българския интелектуалец Борислав Георгиев (1928 – 2003) – завършил Сорбоната, автор, преводач от гръцки, и в този фонд от над 2000 единици в Централен държавен архив – София са налични около 90 писма от него към Мария и Дарлинг Доспевски и от сестрите – към Борислав. Самият той е също слабо познат като принадлежащ към българския културен елит заради емиграцията му във Франция и идейните му убеждения. В един период от живота си е водил кореспонденция с художника на духа Борис Георгиев (1888 – 1962), сам емигрант в Италия, също отричан от българската културна действителност дълго време и чиято реабилитация все още извървява своя път.
За мен като историк срещата с архивните документи – писма, пощенски картички, телеграми, беше уникално изживяване. Да се докоснеш чрез късче хартия и автентичен почерк на обичани същества до най-съкровеното – трепетите на сърцата им, да разбереш истории, да съпреживееш емоции, да станеш невидим свидетел на лични тайни е скъп дар за изследователя. Оживяха образите на философски настроената Марика, на вечно смеещия се бял ангел Дарлинг. Част от писмата съм публикувала в главата „Епистоларни диалози“. Много е трудоемко да се разчетат 90 писма – изпомачкани, някои на малки хвърчащи листчета, някои дори на гърба на опаковъчна хартия от „Нармаг“, писани с молив, вече избледнял от времето, всяко редче е изписвано, някои думи трудно се четат...
В писмата се споделя, че моливи и хартия в онези времена на ограничения не се намират лесно и за кореспонденцията се ползва всеки лист, на който можеш да се натъкнеш. В този архивен фонд, който е предаден от самия Борислав Георгиев приживе, има и една картичка с портрет на Учителя Петър Дънов, рисуван през 1934 г. от художничката Цветана Щилянова (1903 – 1994), надписана собственоръчно от Дарлинг: „С любов на Борислав, от Дарлинг“. Докосването до тази картичка е паметен миг в живота ми.
Когато през 2011 г. започнах сериозната си издирвателска дейност за сестрите Доспевски, реших, че картините на Мария са били изнесени от родната им къща – така, както се е случило с много от скъпите мебели, килими, вещи на семейството, доставени от Виена и Париж (луксозни за новото гражданство), цигулката Страдивариус на Дарлинг, ценните книги и документи от семейния архив. Вероятно през 2012 г. в мазето на къщата са открити над 50 живописни произведения, скици и академични рисунки на Мария Доспевска. В масива има дори запазени скици от Мюнхенския ѝ студентски период. Картините са реставрирани и са включени във фонда на Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик. През 2014 г. Анжела Данева, изкуствовед от Нов български университет, прави изследване върху тях. През май 2014 г. е открита първа изложба с картините на Мария Доспевска в родната ѝ къща.
Благодарна съм на директора на Художествена галерия „Ст. Доспевски“ Леон Бабачев и служителите в нея за грижите по опазването и реставрирането на масива на Мария Доспевска, за предоставянето на копия от картините на Мария Доспевска и за достъпа до архива на рода. Сърдечни благодарности за отзивчивостта и съдействието на Наталия Точева – уредник в къщата-музей „Станислав Доспевски“.
Изследването е представено за първи път на Четвъртата национална научна конференция „Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България“, 14 – 16 септември 2018 г., Варна, организирана от Фондация „Слово“. Благодаря на организатора на конференцията г-жа Стела Рускова за поканата за участие и за възможността да представя доклада си на този висок форум с председател на Научния комитет проф. Михаил Неделчев пред част от съвременния интелектуален и духовен елит на нацията.
По случай 130-годишния юбилей от рождението на Мария Доспевска (октомври 2019) биографичният труд участва в Третия национален конкурс „Млад краевед – родоизследовател“ – Стара Загора, 26 октомври 2019 г., с председател на журито проф. д-р Цонка Каснакова, организиран от Клуб „Род и памет“, Община Стара Загора, Народно читалище „Св. Климент Охридски – 1858 г.“ – Стара Загора. Представянето на живота вдъхновение, живота пламък на двете сестри Доспевски развълнува публика и жури и спечели първо място и златен медал.
Зорница Баракова
| 
 |
С благодарност към автора Ви представяме и непубликувани в книгата снимки на Дарлинг Доспевска и новия документ за самоличност - карта на Борис Доспевски, издадена на 15 март 1945 г., след политическите промени в България на 9 септемри 1944 г.
Катя Бузник
Тази страница е видяна: 549
|
| |
|
