- Г-жо Баракова, провели сте задълбочено изследване, което във времето е тръгнало от интереса към двете сестри Доспевски и принадлежността им към учението на Дънов. С какво Ви провокира тяхната биография?

Мария Доспевска - фотоархив къща музей "Станислав Доспевски" - Пазарджик

- В периода 2008-2009 г. живеех и работех в София и често посещавах семейството на Трендафила Балдевска и Ангел Керемедчиев, които преди пенсионирането си, са живели и работили тук в Пазарджик като преподаватели. Тогава за пръв път чух от тях за уникалните стенописи в къщата Доспевски, за революционната дейност на художника време на Българския Април от 1876 г., за неговите внучки – удивителни жени-интелектуалки и духовно посветени. Тези хаотични спомени на вече възрастните Тренди и Ангел в дома им в Симеоново за сестрите Доспевски ме накараха да отида в къщата музей на Канала. Там се пазят спомени за това, че сестрите и баща им Борис принадлежат по идейни убеждения към учението на българския мислител и философски дух Петър Дънов. Да принадлежиш на добра кауза - е предадено на целия родов дух Доспевски –, като се започне от дядото Станислав – заплатил с живота си Българската освободителна кауза от 1877-1878 г. - и бабата Мариола Доспевска, която създава Женското благотворително дружество в Пазарджик, подпомагащо бедни ученици и студенти.

Исках да напиша това изследване, защото обществеността, града ни, българското културно пространство дължат реабилитация на Марика и Дарлинг – едни от първите жени с академично образование в България от началото на от XX век.  Документите в родната им къща, превърната в музей след промените на политическата система през 1944 г., са изнасяни от личната библиотека на сестрите,  особено онези, които биха осветлили принадлежността към учението на Бялото братство.  1972 г. е годината на смъртта на Мария. Няма вече кой да пази скъпоценните документи и книги. В същата година е извършено чудовищно аутодафе пред къщата за назидание. Спомен за изгарянето на книгите пред дома им пазят очевидци, живи и днес, с които направих интервюта. Много трудно беше да се докаже с факти от документи връзката, че сестрите Доспевски са били последователи на Българския духовен учител Петър Дънов.

Това лято беше щастливо за мен като изследовател. Открих запазени в Пазарджик 35 единични беседи на Учителя Петър Дънов и няколко списания, писани със съдействието на негови ученици, като „Житно зърно“, „Всемирова летопис“ от личната библиотека на Мария и Дарлинг. Сега този личен архив на сестрите – покровителки на пазарджишката братска общност се намира в библиотеката на Общество „Бяло братство – Пазарджик, в Братския център. На гърба на беседите с ръкопис е запазен адреса на получателя, на който са доставени по пощата чрез абонамент – ул. „Мария Луиза“ № 38, Марика Доспевска.

Чрез съдействието на директора на Държавен архив - Пазарджик – Ненка Иванова, успях да намеря масив с документи на българския интелектуалец Борислав Георгиев – преводач от гръцки, и в този фонд от над 2000 единици в Централен държавен архив около 90 писма от него към Мария и Дарлинг Доспевски и от сестрите към Борислав Георгиев.
Срещата ми с тези писма, пощенски картички, телеграми за мен беше уникално вълнение. Оживяха образите на философски настроената Марика, на вечно смеещия се бял ангел -Дарлинг. Част от тях съм публикувала в статията като глава епистоларни диалози. Много е трудоемко да се разчитат 90 писма - писани са с молив, изпомачкани, на малки хвърчащи листчета, дори на гърба на хартия от „Нармаг“, които трудно се разчитат. Самите те в писмата си споделят, че моливи и хартия в онези времена трудно се намират
В този архивен фонд, който е предаден от самия Борислав Георгиев приживе, има и една картичка портрет на Учителя Петър Дънов, надписана собственоръчно от Дарлинг „С любов на Борислав, от Дарлинг“.

Дарлинг и проф. Отокар Шевчик - фотоархив къща музей "Станислав Доспевски" - Пазарджик

- С какво са се занимавали? Разкажете ни за дейността на сестрите. Благотворителността е семейна черта, а принадлежността им към Бялото братство от кога е?

- Мария е била художник. Харесвало ѝ е да я наричат Марика. Владеела е няколко езика. Тя е една от първите български жени-художнички от началото на XX век. с  академично образование и една от първите учителки по изобразително изкуство. Завършила е Мюнхенската художествена академия през 1911 г. Като учителка по рисуване преподава в Разград 4 г. В тамошния държавен архив са запазени документи за учителската ѝ практика. Завръща се в родния Пазарджик през 1915 г. и продължава да учи децата на рисуване, но вече безплатно. Обучавала ги е да избират чиста храна по идеята на вегетарианството, чийто ревностен последовател е. Всички деца, които са общували с тях, си спомнят за наставленията им какво отношение да имат към храната, да не се убива животно.

По нейна покана и благодарение на нейното гостоприемство в града е идвал да лекува нардония лечител Петър Димков. Тя лично го е водела по къщите на болните и нуждаещите се.

Борис Доспевски е бил богат земевладелец, „рентиер“ е записано по личната му карта, бил е няколко пъти председател на читалище „Виделина“. Документи за неговата благотворителност са запазени, включително грамота от 1937 г. от Цар Борис III.  През 1947 г. Борис напуска този тленен свят, огорчен от отношението от новите властимащи; запазено е завещанието му. Именно Борис завещава къщата на баща си на читалище „Виделина“  с желанието да се оформи като къща музей, подобно на тази на Константин Величков.  Парите си от „Земеделска банка“ завещава на бедните и е имал желание да се построи приют за възрастни хора в Главиница.

Фамилията притежава чифлик в Главиница  - 10 декара, който сестрите много са обичали. За да спасят земите си, сестрите отправят апел към Бялото братство да се създаден комуна в чифлика. Няколко братски семейства пристигат от Казанлъки други градове на страната и създават земеделско стопанство „Изгрев“.  Доскоро в Главиница е бил запазен сайвантът, който е служел на комунарите за спане. При национализацията от 1948 г. комуната в Главиница е одържавена и този имот влиза в ТКЗС. Комунарите се изселват. 

Сестрите живеят в икономически гнет, запазени са документи, с които те искат пенсии и описват недоимъка, който ги мъчи. Семейството е притиснато от властите, живеят в едната стая на къщата музей. Случвало се е по три автобуса руски туристи да се изсипват на ден за разглеждане на музея. Мария на няколко езика – немски, английски и руски, е разказвала за дядо си, за неговите портети, стенописи.

Автопортет на Мария Доспевска  - фонд Художествена галерия  "Станислав Доспевски"  - Пазарджик

-Запазени ли са картини на Мария Доспевска?

-Когато започнах издирвателската си дейност за сестрите, реших, че картините са били изнесени от родната им къща, както се е случило с много от скъпите мебели, килими, вещи на семейството, доставени от Виена и Париж. Вероятно през 2012 г. в мазето на къщата са открити над 50 живописни произведения, скици и академични рисунки ма Мария Доспевска. През 2014 г. Анжела Данева, изкуствовед от НБУ, прави изследване върху тях. Има картини включително и от Мюнхенския ѝ период, изпълнени предимно с молив. През май 2014 г. се направи първа изложба с картини на Мария Доспевска в рамките на фестивала „Арт идея – арт алея“. Догодина – през 2019-та, се навършват 130 години от рождението ѝ. Може би това ще е добър повод Художествена галерия “Станислав Доспевски“ – Пазарджик, в чиито фондове са картините,  да организира кръгла маса, да се отбележи по подобаващ начин и защо не да се създаде постоянна експозиция на творбите. Благодаря на директора на Галерия „Доспевски“ Леон Бабачев и служителите в нея за предоставяне на електронен носител на картините на Мария Доспевска и за достъпа до архива в къщата музей.

Младата Мария Доспевска рисува множество автопортрети и изкуствоведския поглед на Анжела Данева е, че е търсела себе си, сякаш е питала „Коя съм аз в тоя мир, който ме заобикаля?“.  Не всички картини са датирани. Идва момент, когато престава да се рисува с красивите шапки и капели; сваля шапките, разпуска свободно косите си и започва да се нарича Марика – самарянката. Нейната диплома от Мюнхенската академия от 1911 г. е запазена. Това е уникален документ.

При Мария може да се проследи границата – до 30-те години тя рисува, а след това спира, става последовател на Учението на Петър Дънов. За много от събитията в живота им няма съхранени документи; всичко е по спомени на хора, които са ги познавали. Като започнем от семейството на Трендафила и Ангел. Имах срещи и с Константин Генчев – един от първите уредници на къщата музей, той е познавал лично и сестрите, и баща им. По косвени негови материали – статия на К. Генчев може да се твърди, че и Борис Доспевски е изповядвал идеите на Учителя Петър Дънов.

Много ми помогна и настоящата уредничка на музея Наталия Точева – сърдечни благодарности, включително и с разказите си от нейни разговори с предишни уредници - Галя Радулова и Константин Генчев.

Лятото се срещнах с Елена Чергарова - тя пази детски спомен от Мария. Имам още един спомен, който изскочи след написване на изследването – на жив учстник в комуната в Главиница, тогава 14-годишна Стефка Камбурова – Делкинова.

Питахме ме за благотворителността, затова ще започна с концертите на Дарлинг – те са били само и изключително с благотворителна цел – тук, в цяла Европа и в Америка. Тя е била изключително артистична, с капели и букли – до края на живота си продължава да се облича по този начин. Дарлинг е свирела на цигулка и на пиано, завършила е Пражката консерватория при прочутия на времето си проф. Отокар Шевчик, когото впоследствие придружава в гастролите му. Когато се е връщала от Америка, е била на един и същ кораб с Кемал Ататюрк. Турският държавник, възхитен от виртуозността ѝ на виолинист, я кани да отиде в двореца с него, но тя отказва, за да се върне и да живее в Родината си. При завръщането си в България – 1935 г.,  веднага се установява в селището „Изгрева“. Там е записана лично от Учителя в списъка на сестрите от Младежкия окултен клас.

Учителя Петър Дънов на Рила, Седемте езера през 1939 г., и Дарлинг - изправената вдясно с бялата рокля - Съставител Вергилий Кръстев "Изгревът", т. XIV

-По време на изследователската си дейност, свързана със сестрите, сте датирали и кога за пръв път Петър Дънов е бил в Пазарджик.

-Това се е случило през 1901 г. - между 8 и 15 септември е първото му идване. Всичките му беседи са изнасяни в читалище „Виделина“, което е косвено свидетелство за познанството му с Борис Доспевски, виден читалищен деятел и общественик.

-С какво бихте могли да продължите изследването си за сестрите Доспевски?

-На първо време трябва да се разчетат писмата им с Борислав Георгиев. Те са писани с молив, на много лоша хартия и разчитането ще е доста трудоемко. Но от тяхната вълнуваща кореспонденция, дълга във времето 15 години – от 1951 до 1966 .г между преводача и историк Борислав Георгиев, защитил докторат в Сорбоната и сестрите Марика и Дарлинг, блика истинската богата душевност на двете български интелектуалки, грее палитрата от добродетели на техните отворени и всеотдайни сърца, достояние стават и дълбоките им познания на Словото на Петър Дънов. Бих продължила и с документирането на спомените на Стефка Камбурова Делкина – тя е била 14-годишна девойка тогава, но има запазени силни спомени, които трябва да бъдат записани. А всичко документирано до момента, разказите, спомените би било добре да бъдат представени пред обществеността на родния ми град, когато му дойде времето.

-Подобна изследователска работа е очаквано да завърши с книга...

-Ще бъде хубаво, двете сестри заслужават фактите от живота и делото им да станат достояние на съвременниците ни, и да бъдат публикувани в отделна студия с богат снимков и илюстративен материал. Дано се намерят спонсори за светлото дело.

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините