от автора „Всеки, който се ръководи и импулсира от Любовта, е станал велик.“ Мария Доспевска Биографичното изследване за сестрите Доспевски, Мария (1889 – 1972) и Дарлинг (Йорданка) (1893 – 1959), внучки на възрожденския художник Станислав Доспевски (1823 – 1878) – виден светски портретист от епохата на Възраждането, представлява първи опит да се събере на едно място архивен документален и снимков материал, както и спомени на съвременници за живота на двете сестри. Обществеността, родният ми Пазарджик и българското културно пространство въобще дължат реабилитация на едни от първите жени с академично образование в историята на следосвобожденска България – завършили престижни академии в чужбина, творчески натури, духовно извисени личности, известни с благотворителната си дейност, с безплатните уроци по рисуване и музика, вегетарианки, носителки на нов мироглед, обичащи животните, Природата и живота в целокупния му образ, последователки в идейния си път на Учението на българския духовен Учител Петър Дънов. Мария завършва Мюнхенската академия по изкуства през 1911 г., за което е запазен уникален документ – диплом. Дарлинг е цигулар, учила е при известния музикален педагог проф. Отокар Шевчик в Пражката академия. По повод свое историческо изследване се срещнах със семейството на Трендафила Балдевска (1926 – 2014) и Ангел Керемедчиев (1916 – 2011), преди пенсионирането си живели и работили в Пазарджик като преподаватели, и от тях за първи път чух за внучките на известния ни художник. Ярките им спомени ме накараха да отида в музея „Станислав Доспевски“, днес включен в „100-те национални туристически обекта“. Там, в къщата на канала, се пазят спомени за връзката на идейните убеждения на сестрите и баща им Борис с Учението на българския мислител и философ Петър Дънов, както и че принадлежността към добра кауза е присъща на целия родов дух Доспевски – като се започне от дядото Станислав, заплатил с живота си Българската освободителна кауза от 1877 – 1878 г., и бабата Мариола Доспевска, основател на Женското благотворително дружество в Пазарджик, подпомагащо бедни ученици и студенти. Документите в родната им къща, превърната в музей след промените на политическата система в България през 1944 г., са изнасяни от личната библиотека на сестрите, особено онези, които биха осветлили принадлежността към Учението на Бялото Братство. 1972-ра е годината на смъртта на Мария, последната наследничка на рода, живееща в този дом, и след нея не остава кой да пази документите и скъпоценните книги. В същата година е извършено чудовищно аутодафе в мирно време – пред къщата, за назидание. Спомен за изгарянето на книгите пазят очевидци, живи и днес, с които направих интервюта. Беше много трудно да се докаже с факти и документи връзката на сестрите Доспевски с философията на Петър Дънов – толкова упорито и съзнателно е унищожавано всичко в годините на преследване и репресии. Лятото на 2018 г. беше щастливо за мен като изследовател историк. В Пазарджик открих запазени 35 единични беседи на Учителя Петър Дънов – първи издания, и няколко списания, редактирани от негови ученици (като „Житно зърно“ и „Всемирова летопис“), от библиотеката на Мария и Дарлинг. Сега този личен архив на сестрите – покровителки на пазарджишката братска общност, издирен и съхранен от Зоя Симеонова, се намира в библиотеката на Общество Бяло Братство – Пазарджик, в Братския център. На гърба на беседите с ръкопис е запазен адресът на получателя, на който са доставени по пощата чрез абонамент – ул. „Мария Луиза“ № 38, Марика Доспевска. Чрез съдействието на директора на Държавен архив – Пазарджик Ненка Иванова успях да намеря масив с документи на българския интелектуалец Борислав Георгиев (1928 – 2003) – завършил Сорбоната, автор, преводач от гръцки, и в този фонд от над 2000 единици в Централен държавен архив – София са налични около 90 писма от него към Мария и Дарлинг Доспевски и от сестрите – към Борислав. Самият той е също слабо познат като принадлежащ към българския културен елит заради емиграцията му във Франция и идейните му убеждения. В един период от живота си е водил кореспонденция с художника на духа Борис Георгиев (1888 – 1962), сам емигрант в Италия, също отричан от българската културна действителност дълго време и чиято реабилитация все още извървява своя път. За мен като историк срещата с архивните документи – писма, пощенски картички, телеграми, беше уникално изживяване. Да се докоснеш чрез късче хартия и автентичен почерк на обичани същества до най-съкровеното – трепетите на сърцата им, да разбереш истории, да съпреживееш емоции, да станеш невидим свидетел на лични тайни е скъп дар за изследователя. Оживяха образите на философски настроената Марика, на вечно смеещия се бял ангел Дарлинг. Част от писмата съм публикувала в главата „Епистоларни диалози“. Много е трудоемко да се разчетат 90 писма – изпомачкани, някои на малки хвърчащи листчета, някои дори на гърба на опаковъчна хартия от „Нармаг“, писани с молив, вече избледнял от времето, всяко редче е изписвано, някои думи трудно се четат... В писмата се споделя, че моливи и хартия в онези времена на ограничения не се намират лесно и за кореспонденцията се ползва всеки лист, на който можеш да се натъкнеш. В този архивен фонд, който е предаден от самия Борислав Георгиев приживе, има и една картичка с портрет на Учителя Петър Дънов, рисуван през 1934 г. от художничката Цветана Щилянова (1903 – 1994), надписана собственоръчно от Дарлинг: „С любов на Борислав, от Дарлинг“. Докосването до тази картичка е паметен миг в живота ми. Когато през 2011 г. започнах сериозната си издирвателска дейност за сестрите Доспевски, реших, че картините на Мария са били изнесени от родната им къща – така, както се е случило с много от скъпите мебели, килими, вещи на семейството, доставени от Виена и Париж (луксозни за новото гражданство), цигулката Страдивариус на Дарлинг, ценните книги и документи от семейния архив. Вероятно през 2012 г. в мазето на къщата са открити над 50 живописни произведения, скици и академични рисунки на Мария Доспевска. В масива има дори запазени скици от Мюнхенския ѝ студентски период. Картините са реставрирани и са включени във фонда на Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик. През 2014 г. Анжела Данева, изкуствовед от Нов български университет, прави изследване върху тях. През май 2014 г. е открита първа изложба с картините на Мария Доспевска в родната ѝ къща. Благодарна съм на директора на Художествена галерия „Ст. Доспевски“ Леон Бабачев и служителите в нея за грижите по опазването и реставрирането на масива на Мария Доспевска, за предоставянето на копия от картините на Мария Доспевска и за достъпа до архива на рода. Сърдечни благодарности за отзивчивостта и съдействието на Наталия Точева – уредник в къщата-музей „Станислав Доспевски“. Изследването е представено за първи път на Четвъртата национална научна конференция „Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България“, 14 – 16 септември 2018 г., Варна, организирана от Фондация „Слово“. Благодаря на организатора на конференцията г-жа Стела Рускова за поканата за участие и за възможността да представя доклада си на този висок форум с председател на Научния комитет проф. Михаил Неделчев пред част от съвременния интелектуален и духовен елит на нацията. По случай 130-годишния юбилей от рождението на Мария Доспевска (октомври 2019) биографичният труд участва в Третия национален конкурс „Млад краевед – родоизследовател“ – Стара Загора, 26 октомври 2019 г., с председател на журито проф. д-р Цонка Каснакова, организиран от Клуб „Род и памет“, Община Стара Загора, Народно читалище „Св. Климент Охридски – 1858 г.“ – Стара Загора. Представянето на живота вдъхновение, живота пламък на двете сестри Доспевски развълнува публика и жури и спечели първо място и златен медал. Зорница Баракова | |