Има три теми, по които пиша с удоволствие, с желание. На първо място е историята – това са корени, които дават крила. На второ място са творците – те са сегашните ми крила – писатели, поети, художници, музиканти, и на трето място са децата и техните таланти и успехи – това са бъдещите ни крила. Невероятно удоволствие е да се лети с всички тях -  в историята назад, с творците нагоре и в бъдещото напред. И чак звучи невъзможно, че сивото, гадно, мрачно януарско утро вчера може да ти поднесе такава среща. Тя е с тези, които сега дават крила – поетесата Цветанка Убинова. Изминалата година беше тежка за нея, но и плодотворна. Оставям я сама да ни сподели. За някои неща тя разказва за пръв път. А ако в края усетите, че ви е по-леко… то е от крилата.