Новините и лъжите на годината
(Позакъсняла класация)
Мариана Бойрикова
Тъй като много читатели ми писаха, че са любопитни да прочетат януарския текст, който условно съм „хвърлила в коша” (защото е шеговит, а събитията бяха трагични), реших все пак да го публикувам. Кое е новина и кое лъжа, обаче, нека всеки сам прецени, защото си има свои критерии! Ето, аз например като се ожених, това си беше новина отвсякъде. Дотолкова бях прехвърлила годинките за женене (по законите на соца), че дори най-любимите ми роднини вече ме наричаха стара мома. Други пък се затюхкаха, че съм излъгала доброто момче! Ха сега кажете, че нямаме различен поглед върху събитията?!
Не знам дали ви прави впечатление, уважаеми съграждани, но в нашия град много се обсъжда. Току обяват от Голямата бяла къща, че предстои еди-какво си обсъждане. И като се юрнат гражданите - народ, народ, яйце да хвърлиш, кратунка ще улучи. Участват, дискутират, коментират, карат се, дори на бой налитат. И как не, нали всичко това касае техния живот, бъдеще, работа, данъци, празници, делници. Ще кажете, стига си иронизирала, бе госпожо, ти защо не идеш? Ами да ида, ама на работа съм! А и, честно казано, ужасно се притеснявам - качват се в интернет или се окачват на стените едни грамадни документи, бъкани с цифри, все от големи експерти направени, и как ти, простият човечец, ще идеш там акъл да даваш и да се излагаш! То и затова се прави така, де! Както каза наскоро един «виден» политик по телевизията, гражданите да се «безинтересират».
Макар че може и по друг начин, ама … не може.
Но голямата новина през миналата година бяха гарите. Две за една година! Гордост! Радост! Да бест! Хората се шегуваха, че сега било ред на пристанище и космодрум. Вярно, че строителството (всъщност ремонтът) на гарата започна с мноооого голям салтанат и малък фалстарт, ама си струваше! Нали е важен резултатът!? Та, по този повод да кажем, че са малко комични тези работи. То е ясно, защо се правят - да не би някои изпозаспали граждани да ги пропуснат. Но, случва се, вместо да изпишем вежди, да извадим очи, защото като види резултата човечецът и започва най-(без)отговорно да се тюхка.
Брееееей! Толкова аларма и толкоз пари за такъв резултат!
Автогаричката пък, мъничка, сладурска, дизайнерска, дето я откриха с много високо присъствие, взе, че не заработи. И се лутаха хората, и чакаха, и въртяха «педали» от старата до новата и обратно, и пак хващаха рейса за опашката и сипеха «поздравления» и «благодарности» за голямата придобивка, ама на кой му пука?! Онези граждани, които не припарват до гари и автогари, защото на автомобили се возят, та и с държавни (общински) парички, бяха много доволни, че нещо се било направило и градът вървял напред. А другите, за които бяха сътворени тези чудеса … Абе, те си знаят.
Не можем да пропуснем и наводненията, които поразиха изстрадалата ни държава. Новината е, че нас това зло ни подмина. А от видяното и чутото по телевизията стана ясно, че ако все пак ни сполети,
можем да разчитаме само на себе си! И на Господ!
По този повод един мой познат (иначе умен човек) изръси, че кметът ни бил голям късметлия, защото нямало наводнения при нас. И тъй като нищо не бил направил по въпроса, като дойдела водата, той щял да е виновен. Не знаех да се смея ли, или да плача! И какво като (ако) е виновен - нито ще рине кал, нито ще плаче за кокошките, нито ще се чуди къде да се приюти. Ето затова се правят и откриват разни работи, скъпи читатели - фасади, асансьори, чешмички, площадки и прочия, а други не се правят и откриват. Защото, я ми кажете, как може да се открие почистено корито на река?! Или подменена канализация. Ама, ако само това ще е причината, ще помогнем някак си. Идеи - бол!
Иначе много работи се откриха в китния ни град - рязаха се ленти и на Запад, и на Изток. Обаче, хората пак недоволни. Но пък както каза в един телевизионен репортаж любимият ни кмет: Не може да угодиш на всички! И е прав!
Колкото щат да недоволстват - важното е да гласуват.
И те … гласуват. Ето, например, макар че беше обещал вече да не пълни Парк Острова с какво ли не, очевидно не можа да устои на изкушението и продължи да попритуря по нещичко и да го открива. Да речеш, че градът се е свършил и няма къде другаде да се разполагат разни съоръжения и атракции. А паркът все повече заприличва на пренакичена новогодишна елха. В един момент, обаче, да не се окаже, че е останала само украсата - елха няма! Но пък, ако така искат гражданите!? Както обичайно (ми) се казва в такива случаи: Като не ти харесва, не ходи, бе госпожо! … Е, ходя, ходя още, ама рядко. А и както е известно:
«Господ е сътворил природата, Човекът - града»
Толкова може Човекът, толкова прави! А и нашият кмет очевидно много обича атракциите, илюминациите и украсите, защото не е само Острова. Като наближи Коледа и се развихря. Няма лошо! Хич дори! Градът празнично свети, радват се и малки, и големи… Обаче! Чух по телевизията как г-жа Фандъкова заяви, че Столична община заделила 50 000 лв. за коледна украса - малко ремонт, малко ново, малко старо (нещо синьо и нещо назаем). И София светна! Е, не е като Париж, ама и ние не сме Франция! Най-бедните в Европейския съюз сме! Но пък в Пазарджик заделихме 125 000 лв. за тази цел! Нищо, че във всяко едно отношение сме към 30 пъти по-малки от столицата. Ще кажете, имали - дали. Да де, ама по-скоро немали! Обаче това, който знае, го знае.
Другите - нека се радват!
И е време да кажем нещо за изборите. Аз, да си призная, пак гласувах. И моите хора влязоха в парламента! (Моите на национално ниво, искам да кажа.) По темата кои, защо и как - кратък коментар. Това, което се случи на местно ниво, по моя средностатистическа преценка е на 50% абсурдно и на 40% комично. Останалите 10% си ги заделям за позицията «Дано се лъжа!» А начинът, по който бяха отразени «окончателните» резултати, беше повече от забавна - всеки ден списъците се променяха: Ха си станал депутат, ха не си! Ха - си, ха - не си! Едни схеми, едни изчисления … И така онези мои смешни 10% се пренаредиха за позицията «Пак не се излъгах».
Имаме си и нов областен управител -
младо момче, хубавец гледам, макар че май му е време да намери залата за фитнес (може пък ракурсът на снимките да е калпав!) Обаче, такова посрещане му направиха! Евалла! Ашколсун! Машалла! Арнолд Шварценегер, като стана губернатор на Калифорния, го посрещнаха по-скромно. Макар че губернаторите в САЩ ги избират, а тук си ги назначаваме. И там това е най-висшият пост в изпълнителната власт на щатското законодателство, а при нас … Така че, губернатори - друг път!
И тук много ми се искаше да подхвана онези две мои любими теми - Минералната баня и Библиотеката, ама повече нямам какво да ви кажа, уважаеми съграждани. Банята я продадохме, макар че пак ще си е Баня (с елемент „спа”), а Новата сграда на библиотеката може би в някой хубав ден ще я гръмнем! А щеше да стане Библиотека за чудо и приказ! Но очевидно тези, които съсипаха подобна възможност (не мечта) познават шумоленото на хартия предимно във формата на парични знаци, не на книги. Жалко! Какво откриване щяхме да й направим! И Бил Гейтс щеше да дойде. И Лора Буш! И Брад Пит (без Анджелина) …
Но … млъкни сърце!
Като ни направи кметът безплатното wi-fi навсякъде, ще си четем книги, ще си общуваме виртуално и ще се претрепем по цял ден да зяпаме в телефоните и таблетите. Пък който иска, нека припка до другия край на града да си взема книги. Полезно е! И за здравето, и за ума.
Що се отнася до идеята да преместим Марица (топзаглавието на 2014 година), гласувам с две ръце. Предлагам първо да я преместим на Стадиона, та и там хората да й се порадват, и после да си я местим всяка година. Ще бъде забавно!
А може и донякъде да се справим с безработицата!
Мариана Бойрикова
Тази страница е видяна: 1350
