Специална награда  и поздравителен адрес получи ученичката Деметриа Танева от 11 клас на беловската гимназия „Александър Иванов - Чапай” по случай Деня на народните будители и спечеленото от нея призово 2-ро място на Националния литературен конкурс за романа „Под игото” в град Сопот. В града на Вазов беше отличено есето ѝ „Под игото – моят поглед към българщината”. Първа награда не е връчвана.

Наградата ѝ връчи лично историкът професор д-р Велин Аргатски, който беседва с учениците на тема „Нашите будители”. По повод празника в Белово гостуваха група поети и журналисти от Пловдив, от дружество „Европрес” при СБЖ. Поетите Николай Гюлев , Елена Атанасова , Боньо Бонев  , Хюршан Еминова и Моника Черкезова участваха с рецитал на свои стихове в „Час по родолюбие”на учениците от училище „Александър Иванов - Чапай” .
Партньор на домакините беше фондация „Помогни на нуждаещите се”от град Пловдив с председател журналиста д-р Георги Найденов. Фондацията връчи грамоти и на 16 млади учители от училището за техния избор да бъдат учители и настоящи будители .Наградени бяха и 10 ученици, а специална награда и Диплом за добър партньор получи директорът на училището Ивана Даутова.
Събитието се състоя с подкрепата на бизнесмена  родолюбец Станоя Пипонков /ЕТ „АСПЕКТ”/ -  бивш възпитаник на гимназията, спонсорирал творческата среща. 


ЕСЕТО НА ДЕМЕТРИЯ ТАНЕВА

   „Под игото” – моят поглед към българщината

    Безспорно е, че историческото ни минало е богат източник на информация за много незабравими, велики моменти и български личности, с които да се гордеем всички ние, българите. Но това историческо минало нямаше да бъде толкова героично и възвишено в очите на нас, младото поколение, ако не беше въплътено в образите и картините на големите творци на българската литература като Иван Вазов, Христо Ботев, Любен Каравелов и още много други.
    Не случайно слагам Иван Вазов на първо място. За мен неговото творчество не е само остарял многотомен труд, то е като незагасващ огън, който поддържа патриотизма и националното самочувствие в сърцата на българите. Вазов не е просто народен поет, не е само патриарх на българската литература, той е един вечно неостаряващ и незаменим български символ, живеещ в душите на всяко следващо поколение.
    Всички ние сме закърмени с Вазовото родолюбие, с неговия патриотичен дух и национална гордост. Едва ли има българин, който да не знае наизуст поне част от емблематичните му стихотворения като „Аз съм българче, „Българският език”, „Опълченците на Шипка” и много други. Благодарение на тях, ние носим българското в сърцата си и с гордост заявяваме, че сме българи.
    Иван Вазов е и авторът, който дава първия роман на българската литература – романа „Под игото”. Аз съм от хората, за които този роман не е просто един разказ за историята на малкото градче Бяла черква в годините преди Освобождението. За мен този роман е изразител на силния дух и непреклонност на българина, на неговата човечност и състрадателност, на неговата воля да отстоява правото си на лична и национална свобода и не на последно място на неговия завет към поколенията. Завет, който всички ние трябва да помним, да следваме и отстояваме.
За жалост съвременният българин, борейки се за оцеляването си във все по-трудното си ежедневие, все повече забравя за посланията и идеалите, завещани ни от автора и неговите герои от романа „Под игото”. И ако тогава Вазов превръща „пиянството на един народ по време на Априлското въстание” в национална гордост, то днес на съвременните поети и писатели им се налага да описват истинското пиянство на хора от същия този народ, които искат да забравят заобикалящата ги грозна действителност и собственото си безсилие да водят нормален живот.
Много ми се иска да мога да кажа само хубави неща за нас, българите, и за нашата прекрасна родина България, но не мога. Всекидневно ставаме свидетели на все повече и повече лични човешки драми, които сякаш ни пречат да видим хубавото в нашата страна. Затова аз не мога да съдя хората във време като днешното, че те не са достатъчно горди българи или че не са истински родолюбци като Вазовите герои. Жалко е, когато днес виждаме в погледа на наследниците на героите от романа „Под игото” бавно угасващите им цели и идеали, когато виждаме гордият български дух да рови в кофите за боклук.  Нека помислим за тези хора, защото как да се гордее един човек със страната си и с българското си потекло, когато той няма дори самочувствието, че е човек.
Думите българско и българщина събират в себе си нашата човечност, борбеност и гостоприемство, които са известни по цял свят, но днес значението им постепенно за почва да губи смисъла си.
Въпреки всичко се надявам, че в България все още има хора, които ще възродят българщината, която струи от Вазовия роман „Под игото”. Надявам се с цялата си душа в наше време да се появи някой като Бойчо Огнянов, който да ни спаси нас, учениците, от тази неправилна за мен система на образованието в България. Защото ние се чувстваме по същия начин като ученичките на Рада Госпожина в главата „Радини вълнения” от романа на Вазов. Същите неразбираеми въпроси и термини, които използва Кириак Стефчов, изпълват и нашите учебници по различните предмети. По същия начин гледаме боязливо и не знаем отговора, а отговорът е лесен: направете разбираеми за учениците учебниците, за да не си учим уроците с тълковни речници, с речници на чуждите думи, с терминологични речници и тем подобни.
Не убивайте нашия потенциал, не убивайте българския дух, не ни правете духовни инвалиди! Спасете бъдещото поколение на България, станете новите Бойчо Огняновци, за да бъдем утре едни интелигентни млади хора, горди българи, които да ценят и обичат родината си, да знаят и почитат корените си. Да бъдем утре тук, заедно, и да се борим за просперитета ни на световно ниво!
Нека помним и следваме заветите на Вазовите герои от романа „Под игото”.
   




Деметриа Станиславова Танева – 10 клас


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините