Преподавателят по БЕЛ – Валери Иванов и неговата възпитаничка – 11-годишната Криси Георгиева от 6 „д” клас в ОУ "Проф. Иван Батаклиев" в Пазарджик за пореден път спечелиха - в началото на Новата година,  национално признание. Общо 265 творби са разгледани от журито на престижния литературен конкурс за есе и стихотворение на тема: „Планината” и „Песента на планината”. Конкурсът е по повод  165–та годишнина от рождението на  Иван Вазов и е организиран от МОН и НГФ „Българка”. Сред 23-те отличени ученици, Криси е удостоена с 3-то място. Председателят на авторитетното жури – проф. д-р Ева Соколова връчи лично грамотата на тържествена церемония в Столичната библиотека на 16 януари, съобщи за ПАмедия преподавателят на отличената ученичка - Валери Иванов.
 
 Предоставяме на читателите пълния текст на есето:



 

                              ПЛАНИНАТА

   ,,Тамо де се възвишава горда Стара планина,  де Марица тихо шава из Тракийска равнина”…
   Чувството да си в планината, да погледнеш надолу и да усетиш земята под теб. Да вдигнеш глава и очите ти да зърнат бистрата вода на шумолевещата река. Планината е изпълнена със загадки. Тя е криела юначните хайдути и е помагала на българите да съхранят своята култура и святото ни слово. Природата на планината има мистична сила, която я прави уникална. Всяка планина изглежда по един и същи начин, но някога замисляли ли сте се колко специална е всяка една от тях, каква история разказва? Хайдути, които са се борили, за да може да има справедливост. Велики писатели и будители, които са писали романи, стихотворения и песни за планината, хора, които са се опитвали да повдигнат духа на българския народ и да накарат сънародниците си да погледнат от другата страна на всички злощастия...
   Когато отидете  в планината и дори пътят, който е изминат дотам да е с автомобил, няма как да не вдишате дори за миг омайно чистия въздух и да не усетите топлинката на шумното бистро поточе, да не се изпълните с радост от сладкопойните песни на сойките... Това е невероятно усещане: „в зелено къпят се очите, в зелено къпи се душата, смарагдени са планините и сенките, и светлината” / „Зелено” – Иван Вазов/.
   Не се забравя тази песен! Тя се стеле из лоното – ниско към низината, сякаш ангелско дихание, обгръща я с любов и й дава сили за нов живот!







Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините