
В продължение на много години Кара Никола е първомайстор (устабашия) на най-големия еснаф в града – абаджийският. Той все по-открито и последователно участва в борбата за самостоятелна българска църква и става ревностен борец за отварянето и уредбата на български училища в града и региона. Заедно със Стефан Захариев и други родолюбиви българи, през 1859 г. успяват да изгонят гърците от най-голямата българска църква в Пазарджик „Успение Богородично“.
С неговата подкрепа и активното му участие, на 11 май 1859 г. започва тържественото честване на празника на светите братя Кирил и Методий в града.
Уважаван и високо ценен от съгражданите си, Кара Никола е дългогодишен член на българската градска община (1851-1857;1864-1865) и активно участва в решаването на градските дела. Отявлен противник е на гърцизма, заради което гръцките духовници и привържениците на гръцката клика в града го клеветят и преследват.
До смъртта си, на 19 септември 1869 г., той е спомоществувател на учебници и помагала за бедните ученици в българските училища, както и на множество книги и периодични издания, които абонира за местното читалище „Виделина“.
В Регионален исторически музей- Пазарджик е съхранено неговото надгробие, където четем следния текст:
С човешко приличиеи с душевно величиебеден, богат и способени в делата си достоенживел е дружелюбнокъм родът си родолюбно.И всичко то е суетаи ничто нема на светадобро или зло безконечно.Едно бива само вечноимето на благодетеласъдружено с добродетел.Тук почива добрий патриотКАРА НИКОЛА АНГЕЛОВживел години 50представи ся в септемврия 19, 1869Великолепен портрет на Кара Никола Ангелов, рисуван от художника Станислав Доспевски, се пази в Градската художествена галерия в Пловдив. Портрет на неговата съпруга – Теофана Самарова, творба на художника Иван Гуринов, е част от фонда на ХГ „Станислав Доспевски“ в Пазарджик.
Пенка Николова, Главен уредник в Регионален исторически музей-ПазарджикНа снимката, предоставена на музея в Пазарджик от наследници:Кара Никола Ангелов (седнал, с фес) с родственици и приятели, ок.1860 г.